Джоузеф Бонано – приятелят на Ал Капоне, един от последните босове на мафията и баща на една от петте най-влиятелни фамилии в Ню Йорк, умира от слабо сърце на 97 години в болницата в Тусон, Аризона, на 11 май 2002 г.
Според Ралф Салерно, пенсиониран детектив от Ню Йорк, покойният е „един от хората, присъствали на създаването на американската мафия“. Според медиите и полицията той е
основател на престъпна империя в Бруклин,
която после се разраства в Калифорния, Аризона и Канада. Глава е на фамилия Бонано, която все още носи неговото име, от 1931 до средата на 60-те години на миналия век. Заедно с Гамбино, Дженовезе, Лучезе и Коломбо фамилия Бонано е един от петте главни мафиотски кланове в Ню Йорк. Нейният лидер е един от членовете на Комисията – съвет на лидерите на мафията, който ръководи и координира отношенията в организацията. Той беше последният оцелял от една епоха, която стана легенда в тази страна“, заяви големият му син Салваторе (Били) Бонано, пишат от „168 часа“.
„Ако се беше родил при други обстоятелства, той притежаваше интелекта, таланта и лидерските качества да бъде главен изпълнителен директор на мегакорпорация“, описа достойнствата на покойния си клиент адвокатът Алфред (Скачащия) Донау.
Прочети още
Джо Банана, както е „семейният“ му прякор, е роден на 18 май 1905 г. в селцето Кастеламаре дел Голфо в Западна Сицилия. Родителите му емигрират в САЩ, когато Джо е на 3 години, живеят в Бруклин около 10 г. и се връщат в Италия.
През 1924 г. 19-годишният Бонано влиза нелегално в САЩ с рибарска лодка от Куба. Пред властите поддържа версията, че е политически
емигрант заради антифашистките си възгледи
Повечето изследователи обаче смятат, че напуска родината си, за да избегне ареста при акциите на правителството на Бенито Мусолини срещу сицилианската мафия. Въпреки това Бонано става законен гражданин на САЩ през 1945 г.
Първото му занимание в Америка е нелегална търговия с алкохол по време на Сухия режим. През 30-те няколко пъти го арестуват за пренасяне на оръжие за мафиотския бос Ал Капоне. Кариерата му в мафията продължава като член на банда под ръководството на Салваторе Маранзано. Джо Бонано става командир във войната срещу конкурентната банда, предвождана от Джоузеф Масериа. В края на едногодишния конфликт двамата водачи са убити. Джо Банана, на 26 г., оглавява бандата на Маранзано, а Лъки Лучано – на Масериа. За да се избегнат в бъдеще подобни сблъсъци, които привличат вниманието на полицията към престъпния свят, Лучано предлага създаването на Комисията и на пет фамилии в Ню Йорк, които да обединят многобройните бандитски групи.
В своята автобиография „Мъж на честта“,
публикувана през 1983 г., Бонано признава, че е бил член на Комисията, основана да разрешава конфликтите между 20-те мафиотски клана в САЩ. През 50-те и 60-те години той бил председател на Комисията, тоест Бос на босовете, най-високият пост в мафията.
Въпреки положението си в престъпния свят Джоузеф Бонано остава сравнително незабележим до ноември 1957 г., когато полицията нахлува на среща на над 60 мафиотски босове и техните най-приближени хора в Ню Йорк. Джо не е арестуван по време на акцията, а по-късно твърди, че дори не е присъствал на срещата. Все пак името му попада в списъка на мафиотите, разследвани от федерална комисия.
Най-мистериозният период от живота му е „Банановата война“. На 19 октомври 1964 г. – часове преди да даде показания пред разширен състав от съдебни заседатели, Бонано е „отвлечен“. Появява се чак през май 1966 г. и отива във Федералния
съд в Манхатън, за да обясни, че го отвлекли двама мъже
с насочени към него пистолети и репликата „Хайде, Джо, босът иска да те види“. Босът се оказал братовчед му Стефано Магадино, шеф на клана в Бъфало, който имал проблеми с други лидери в престъпната организация. Според полицията обаче Бонано прекарал „отвличането“" си, за да води подмолна война срещу своите врагове в мафията.
Хазарт, рекет и трафик на хероин
Върховият период в живота му са 60-те години, когато натрупва несметни богатства от хазарт, рекет и трафик на хероин.
Освен от подземния бизнес Бонано трупа милиони и от съвсем законни инвестиции в трикотажни фабрики в Ню Йорк, кравеферма и мандри в Ню Йорк, Уисконсин и Канада, недвижими имоти в Ню Йорк сити и Аризона.
През 30-годишната си кариера начело на фамилията Бонано Джоузеф няма нито една криминална присъда.
Джо Банана се оттегля през 1968 г. Заменя къщата си в Лонг Айланд и вилата с 14 стаи в Мидълтън, Ню Йорк, за да отиде в затънтения Тъксън.
След пенсионирането му семейство Бонано никога вече не възвръща влиянието, властта и богатството, които е имало под негово ръководство.
Потаен и скромно облечен
В годините на власт Бонано избягва да бие на очи за разлика от други главатари – Чарлз (Лъки) Лучано, Томас Лучезе и Франк Кастело, които обичат да носят елегантни дрехи и да домакинстват на луксозни партита в нощните клубове в Манхатън и Маями Бийч. Джоузеф Бонано рядко се появява на публични места.
Провежда срещите си с престъпните босове в дома си в Ню Йорк или някъде из провинцията, където лично приготвял спагети и пържоли за компанията.
Единственото изключение от ненатрапчивия стил е страстта му към пръстени с рубин, сапфир, нефрит или оникс, които носи на кутрето си, както и любовта към скъпи пури.
Мафиотският бос влезе за последен път в светлината на прожекторите на пищното парти, организирано от роднините му по случай 90-ия му рожден ден през 1995 г. Дойдоха 300 гости, сред които пастори, политици, актьори, адвокати, писатели и роднини от цяла Америка.
