Красимира Темелкова
Две империи влязоха в челен сблъсък, а тътенът от удара отекна в целия свят. Султан Ердоган и цар Путин мерят сили на тепиха на голямата международна политика и изходът от битката може да се окаже съдбоносен. Интересен е обаче не само изходът, но и самата борба, тъй като турският президент и руският му колега си приличат и има вероятност да прибегнат до едни и същи методи на борба. Някои дори наричат Реджеп Тайип Ердоган и Владимир Путин две страни на една и съща монета. И наистина, внимателният разбор на тяхното минало и начинът им на управление разкрива огледални образи. И единият, и другият управляват със здрава ръка и се движат на ръба на диктатурата. И двамата се издигнаха до високите си постове и се задържат на тях, обещавайки на народа си да възвърнат миналото величие на страната и традиционните ценности. И Ердоган, и Путин не долюбват и не толерират опозицията. Единият е на власт от 16 години, а другият - от 12.
И ако досега приликите помагаха на двамата лидери да се разбират и ги крепеше приятелство, то инцидентът от миналата седмица рискува да сложи край на добрите им отношения. На 24 ноември Турция свали руски самолет Су-24, за който твърди, че е навлязъл във въздушното й пространство. Русия обаче настоява, че това не е вярно и рязко втвърди тона към Анкара, изпращайки на турско-сирийската граница ракети и блокирайки голяма част от търговските отношения между двете страни. Те се радваха на разцвет през последните десет години, през които Путин и Ердоган често се ласкаеха един друг. Миналия декември руският президент нарече турския си колега „мъж със силен характер". Неотдавна Ердоган посети Москва, за да открие заедно с Путин една от най-големите джамии в Европа. Руският държавен глава избра именно от Турция да обяви края на „Южен поток" (проект, който бе приключен заради налудничавото поведение на България), който бе заместен от „Турски поток". Сега обаче симпатията от миналото е твърде възможно да се обърне в неприязън.
„Ако Путин наподобява цар, то Ердоган е като султан", коментира още през 2009 г. турският журналист Хилми Торос. И наистина, двамата управници носят чертите на самодръжци, които черти се задълбочават с годините. „И двамата изпитват известна носталгия - Путин по Съветския съюз, а Ердоган - по Османската империя", коментира политическият анализатор Гарет Дженкинс. Турция и Русия са наследници на две големи империи, водили война помежду си в продължение на три века, но през последните години постигнали прагматичен съюз. И като истински еднолични владетели и двамата си имат палати.
Решението на Ердоган през миналата година да си построи резиденция за $615 млн. с хиляда стаи му навлече критики. Путин пък си има имение в бароков стил, чиято стойност се изчислява на $1 млрд. И двамата президенти са си изградили имидж на управници със силна ръка, които потушават критиките и държат контрола над медиите. Руският държавен глава, който също като Ердоган израства в бедност и тренирайки различни спортове, кове имидж на мъжага, който язди полугол коне, снима се с тигри и прави подводни експедиции. Своя образ като силен владетел Ердоган изгражда чрез красноречиви и приковаващи речи.
След свалянето на самолета на Русия, която от септември нанася въздушни удари в Сирия, и Путин, и Ердоган заеха позиции, които напълно отговарят на стила и имиджа им. Руският президент нарече случилото се „удар в гърба", намеквайки, че приема действията на Ердоган като лично предателство от бивш приятел. Реджеп от своя страна се оправда, че самолетът е свален „заради сигурността на Турция и правата на нашите братя в Сирия". Въпреки острата реторика обаче и двете страни нямат интерес от окончателно скъсване на отношенията. Бедната на ресурси Турция разчита на Русия за близо 50% от вноса си на природен газ, а Москва ще изгражда първата АЕЦ в страната. Освен това през 2014 г. 4.5 млн. руснаци са посетили Турция. Сега обаче руските власти призоваха туроператорите да спрат заявките за ваканции там, забраниха чартърните полети между двете страни и наложиха визов режим на Турция. Енергийните проекти са под въпрос. Москва може да окаже натиск на Турция и по друга линия - намалявайки турския внос на земеделски стоки и пресирайки турските инвеститори в Русия. Турция пък отвърна с преговори с ЕС, които му обещават безвизова Европа за турците още догодина и много пари в замяна на сдържането на мигрантските потоци. Кой все пак ще се окаже губещ от инцидента през миналата седмица? По-вероятно е това да е Турция.
