Войната в Украйна, която продължава вече около 6 месеца, е стратегически важна по различни причини. Ако Русия победи Украйна и поеме контрола над страната, нейните сили ще бъдат на границата на Източна Европа. Едно руско присъствие на границата на Европа ще промени баланса на силите в Атлантика и по този начин неизбежно ще принуди САЩ да разположат сили в защита на Европа. Какви са били намеренията на Русия в началото на инвазията, няма голямо значение. Намеренията се променят и стратегията не трябва да бъде оптимистична. Така че това, което е заложено на карта в украинската война, е възможното възраждане на Студената война с всички съпътстващи рискове. От американска гледна точка ангажирането на Русия чрез украинските войски в Украйна е много по-малко рисковано от нова Студена война. Студената война не доведе до пълномащабна война, а само до страх от война. Опасенията на Запада от съветските намерения надхвърлиха съветските възможности. Техният страх на свой ред поддържаше НАТО заедно, за голямо съжаление на лидерите в Москва. Нито един от най-големите им страхове не се сбъдна и следователно разпадането на Съветския съюз беше свързано по-скоро с вътрешно гниене, отколкото с външна заплаха. Не е ясно дали всяка бъдеща Студена война ще се развие като последната, но едно е вероятно: предвид наличието на ядрени оръжия, фронтовата линия на една нова Студена война би останала статична, а статуквото от всяка страна би останало непокътнато, докато никоя от страните не се фрагментира. Това би било скъпоструващ и опасен резултат, тъй като историята не трябва да се повтаря. Но разпадането на Украйна би създало заплахи, които биха могли да бъдат овладени, макар и скъпо и опасно. Глобалният модел щеше да остане непокътнат.
Уязвимостта на Китай и опитите му да я преодолее са потенциално по-опасни. Както и при Русия, основният проблем е географският. За Русия проблемът се състои в това, че украинската граница е на по-малко от 480 километра от Москва, а Русия е оцеляла при многобройни нашествия само благодарение на отдалечеността на Москва от нашествениците - разстояние, което разпадането на Съветския съюз затвори. Обсесията на Русия от Украйна има за цел да коригира този проблем. Географският проблем на Китай се състои в това, че той се е превърнал в експортна сила и като такава зависи от достъпа си до Тихия океан и прилежащите му води. Съединените щати виждат в свободния китайски достъп до Тихия океан потенциална заплаха за собствената си стратегическа дълбочина - нещо фундаментално за САЩ от края на Втората световна война насам. Китайският достъп до Тихия океан е блокиран от редица островни държави - Япония, Тайван, Филипините и Индонезия, косвено подкрепяни от близки сили като Австралия, Индия и Виетнам. Не всички от тях са американски съюзници, но всички имат общи интереси срещу китайската морска експанзия. Китай иска да защити стратегическата си дълбочина, като я завладее и контролира. Съединените щати искат да запазят стратегическата си дълбочина, като я защитават. Географското измерение се допълва от икономическо измерение. Икономиката на Китай зависи от износа, а Съединените щати са най-големият му клиент. Пекин също така се нуждае от постоянни американски инвестиции, тъй като финансовата му система е подложена на силен натиск. Русия се опитва да си възвърне стратегическата дълбочина и се впуска в това с пълното съзнание за финансовите последици, които ще създаде. С други думи, тя се примири с финансовите щети в замяна на стратегическа сигурност. Досега тя не е спечелила стратегическа сигурност и е поела значителни финансови щети, като същевременно е нанесла някои и на Европа. Китай търси стратегическо решение, като избягва икономическите щети, които вероятно ще предизвика с по-нататъшното разширяване. Основният му противник и на двата фронта ще бъдат Съединените щати. Затова Китай проучва САЩ, опитвайки се да разбере потенциалните им реакции. Отговорът на посещението на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси постави под въпрос границите на инвазията в Тайван. Не е ясно какво е научил Китай за американската армия, но е разбрал, че спусъкът за американските икономически действия се намира отвъд китайската демонстрация. Следователно целта на Америка в Украйна е да лиши Русия от стратегическата дълбочина, която иска, за да ограничи руската заплаха за Европа. По отношение на Китай нейната цел е да запази американската стратегическа дълбочина, за да попречи на Китай да застраши САЩ или да придобие глобален обхват. Въпросите са сходни по принцип, но залогът за Съединените щати не е такъв. За Вашингтон въпросът за Китай е много по-важен от този за Русия. Една руска победа в Украйна ще преначертае неофициалните граници и ще увеличи рисковете. Успехът на Китай би създал по-глобална сила, която да предизвика САЩ и техните съюзници по света. Последиците от войната винаги са значителни. Участието на САЩ добавя икономически разходи към уравнението. Досега Русия поемаше разходите. Китай може да не е в състояние да го направи, като се има предвид, че икономиката му в момента е уязвима. Но нациите живеят от икономиката и оцеляват от безопасността. В този смисъл изглежда, че Русия е по-малко заинтересована от преговори, отколкото Китай. Китайският президент Си Дзинпин и президентът на САЩ Джо Байдън ще се срещнат в средата на ноември на конференция в Индонезия или в Тайланд. Ако срещата се състои, тя ще бъде първата след телеконференцията им през май. Между САЩ и Русия се водят само неофициални и задочни разговори. Сега Китай се нуждае повече от стабилна икономика, отколкото от владеене на моретата. Изглежда, че Русия е в състояние да преживее това, което й е поднесено в икономическо отношение, но не е пречупила гръбнака на украинските сили.
