Разделителната линия
Горан Атанасов
Отдавна чувам как някакъв, нарекоха го „печалбар, мутра..", иска да застрои един от най-хубавите плажове на Българското Черноморие и да го превърне в зона за богаташи. Срещу него гракнаха медии, информирани и не дотам, природозащитници, екоорганизации и най-обикновени кибици, наричани днес остроумно хейтъри, които така или иначе обичат да си плюят по нещо, няма значение какво е то, а и няма какво толкова вълнуващо да правят впрочем. Та, гракнаха те и писъците им стигнаха до телевизора. Видях прелитащ дрон над някакви сгради - казаха незаконни - на Иракли.
Най-интересна в случая ми бе тезата на екоактивистите. Те казаха, че искат да се отнеме възможността за свободно плажуване и да им се забрани да имат достъп до бреговата ивица.
Не знам кой на кого и на какво вярва, но аз реших да отида на място и да видя с очите си какво е положението.
И какво да видя. След отбивката от главния път Бургас-Варна за Иракли се кара по добре познатия изронен път, след което се натъквате на табела - Иракли 0.8 км вдясно, плаж Вая - направо!
Я, та нали е уж едно!
Карам направо към Вая и спирам зад колона автомобили. Слизам и продължавам да вървя към плажа. Вляво има огромен паркинг, до който е коленичил в безпомощно състояние млад мъж по бански във видимо неадекватно състояние. Приближих се до него, кимва с палец нагоре и разбирам, че е ок. Продължих напред. От двете страни на пътя имаше паркирани автомобили, някои с по два пръста прах, явно не бяха карани доста дълго време, а върху тях се бяха упражнявали на съвременно изкуство млади творци, та нали този плаж е за широкоскроените, ексцентричните, свободните хора! Креативните надписи и символи не са трудни за описване, но не дават съществена информация за интелектуалното ниво на авторите им и затова ще ги подмина.
Та ето ме на плажа. Цветя, заведения, дървени шезлонги с винени чадъри на комфортно разстояние едни от други, дървена пътека, която води до плажа. Изглежда доста модерно и много подредено. Продължих по нея. От табелите става ясно, че плажът се казва Вая. Стигнах до реката. И тя се казва Вая и буквално разделя плажа на две зони - платена и свободна.
Шокираща беше за мен разликата между двете.
На свободната зона е пълно с хипстъри. Изглеждат недохранени, уморени и брадясали в стадий едномесечен алкохолизъм. Цъ, цъ... Нещо май свободата им е дошла повечко.
От другата страна - друга крайност. Мацки с бронзов загар и силикон къде ли не, до тях попреяли солидни господа.
Цените - 36 кинта за два шезлонга с чадър от дървените. Пластмасата е по-евтина, но се приближавате до хипстърите. Ваша воля.
В гората - палатки, каравани... И пак хипстъри със сценично облекло.
Бях с един приятел, попита ме какви са тези, нарече ги, „извънземни". Викам - алтернативни хора. Не ходят на работа от 9 до 5 ч. Свирят на китари на плажа, къпят се в морето, обичат залезите, свободни хора един вид. Цяло лято са на плажа. А зимата какво правят, попита той.
Почиват си от лятото - отвърнах.
„Ужас", заключи. Пред нас спря бус със „свободни" хора. Отвътре излезе жена и мъж, обут в панталони с тиранти, гол до кръста, с бомбе. Изхвърлиха два чувала с боклуци в контейнера и продължиха пътя си към свободата. Бяха много мили. Поздравиха и не спираха да се усмихват. Кортеж джип сафари от 8 таратайки, модерна по морето атракция, профуча покрай нас и вдигна облаци с прах до небесата, а бледолики германки се главозамайваха от кеф, подскачайки по ръполивия път.
Не видях в свободната зона да има химически тоалетни, душове и регламентирани места за къмпинг. Видях импровизации, някои доста ексцентрични и креативни, признавам си, цветни палатки, хамаци, огнищата и сметищата, които летните обитатели бяха адаптирали към средата.
Не ме разбирайте погрешно - не обвинявам никого. Сигурно за хипстърите аз съм ужасно скучен и смотан балък, който ходи на работа от 9 до 5 ч., в който няма нищо креативно, приключенско, екстраординерно. Сигурно за силиконовите красавици съм беден задръстеняк, който минава оттам, но няма 100 лева да си позволи един ден като тях. Всеки има своя истина, моята е далеч по-прозаична. Вярвам в правилата, вярвам, че всичко в живота е избор. Избираш да имаш силикон и да правиш компания на богати чичковци, което ти носи свободата да не бачкаш. Избираш да си хипстър и да висиш цяло лято на Иракли. Избираш да си конвенционален човек и да работиш от 9 до 5 ч., за да крепиш и без това коленичилата икономика на страната - избори. Вярвам в личния избор и в свободата да имаш право на такъв. Но не вярвам в слободията, в безнаказаността, в това да има една истина. А на Иракли истината не е една.
Видях един изрядно поддържан плаж и малки вили зад плажната ивица, които по мое мнение не са осакатили кой знае колко природата. Дали са законни или не компетентните органи ще кажат, но изглеждат красиво.
Видях и хипстърския лагер, който определено не е законен, но факт, съществува. И не е красив. Пак помоему. Такива ми ти работи на Иракли, дами и господа, изводите са за вас.