Съдбата на добруджанските българи, останали в пределите на Румъния след 1913 г., е не по-малко драматична от тази на македонските и тракийските им събратя. И до днес българите от Южна Добруджа пазят спомена за „отвлечените“ през 1916 г.

Крайовската спогодба е безспорен дипломатически успех за България, който позволява Южна Добруджа да се завърне в пределите на страната по мирен път.

Това заяви в интервю за БГНЕС българският историк и бивш депутат Стоян Райчевски по повод годишнината от подписването на спогодбата.

„Това е може би единственият случай, в който България е възвърнала територия, без да воюва, по дипломатически път“, заяви Райчевски. По думите му успехът е резултат от своевременните действия на българското правителство и дипломацията и от международната подкрепа за разрешаването на добруджанския въпрос.

Южна Добруджа след 1913 година

За да бъде разбрано значението на събитията от 1940 г., историкът се върна към съдбата на добруджанските българи след 1913 г., когато Южна Добруджа преминава под румънска власт. Част от българското население напуска родните си места и поема към България, споделяйки бежанската съдба на македонските и тракийските българи.

 

Останалите в Южна Добруджа са изправени пред редица ограничения, засягащи образованието, националната им изява и собствеността върху земеделските земи. Според Райчевски това е особено тежък удар за население, чийто основен поминък е земеделието.

„Това е едно изключително земеделско население, което се препитава от този поминък“, каза историкът.

Румънските власти започват и заселване на колонисти сред и около българските селища. Райчевски отбеляза, че тези процеси допълнително притискат местното население и принуждават част от него да продължи изселването си към България.

Особено трагични са събитията, които се разиграват по време на Първата световна война. Българите в Добруджа очакват войната да доведе до връщането на областта към България. Райчевски припомни и ролята на българската армия и генерал Иван Колев във военните действия, довели до временното освобождение на Добруджа. След поражението на България във войната обаче областта отново остава извън нейните граници.

Трагедията на „отвлечените“

С този период е свързана и една от най-тежките трагедии за местните българи - съдбата на т.нар. „отвлечени“.

По думите на Райчевски румънските власти предварително подготвят списъци с по-изявени представители на българското население - интелигенция, заможни хора и личности с влияние в местните общности. Част от мъжете са подмамени под претекст, че трябва да превозят зърнена продукция, след което са задържани. С развитието на военните действия са отведени и много други цивилни.

Сред депортираните има жени и деца. Те са изпращани отвъд Дунав и държани при изключително тежки условия. Мнозина загиват още по пътя от болести и изтощение, а други са принудени сами да изграждат примитивни убежища и да преживяват без достатъчно храна, отопление и медицинска помощ.

„Голяма част от тях се разболяват, нямат никакво медицинско обслужване, живеят при изключително тежки условия“, разказа Райчевски.

Историкът подчерта, че става дума за цивилно население, а не за военнопленници. Когато информацията за случващото се достига до България, започват обществени протести с настояване правителството да се намеси за освобождаването им. Засегнатите са около 30 000 души, макар точна статистика да липсва заради непълните архиви и унищожените документи. Хиляди никога не се завръщат.

„Почти няма селище в тази част на Южна Добруджа, в което да няма семейства с близки, които не са се върнали“, посочи Райчевски.

Той отбеляза, че тази трагедия остава по-слабо позната в националната памет от съдбата на македонските и тракийските българи.

„Драмата на добруджанските българи не е по-малка, специално тази на така наречените отвлечени“, заяви събеседникът ми.

Райчевски обясни това и с последвалите събития. След поражението в Първата световна война България е изправена пред Ньойския договор, репарации, ограничения върху армията и нови териториални загуби. В тази обща национална трагедия преживяното от добруджанците остава до голяма степен затворено в региона и се губи на фона на общонационалната катастрофа. 

Крайовската спогодба връща Южна Добруджа по мирен път

Решаващият обрат идва през 1940 г. с Крайовската спогодба. Южна Добруджа се завръща в пределите на България, а събитието предизвиква огромен възторг в цялата страна.

Райчевски отбеляза, че тържества има не само в Добруджа и София, но и в населени места из цяла България.

„Няма селище в България, където да не се правят тържества, че е възвърната Добруджа“, каза той.

Особеното значение на Крайовската спогодба според него е в това, че резултатът е постигнат по дипломатически път и е приет от великите сили, без да се пролее капка кръв. 

„Радостното е, че България отново си възвръща тази територия, че българите от Южна Добруджа са свободни“, заяви Райчевски.

Големият успех има и своята човешка цена

Големият национален успех обаче има и своята болезнена страна. Спогодбата предвижда размяна на население между България и Румъния, която засяга десетки хиляди души.

Райчевски обърна специално внимание на съдбата на българите от Северна Добруджа. По думите му става дума за местно българско население, което поколения наред е живяло там и е изградило заможни стопанства.

„Тях никой не ги е питал“, каза историкът.

Около 60 000 българи са преселени от Северна в Южна Добруджа за изключително кратък период. Много от тях трябва да оставят домовете, земята и имуществото си, а след пристигането си в България да започнат живота си практически отначало.

Райчевски посочи, че при масовото изселване хората трудно могат да продадат имуществото си на справедлива цена, а част от къщите, които получават в Южна Добруджа, са в лошо състояние.

Историкът обаче открои решимостта на севернодобруджанските българи да се отправят към България въпреки цената, която трябва да платят.

„Те са готови на това страдание, на това тежко изпитание, но да отидат към родината“, заяви той.

Посрещането им също носи противоречиви чувства. В България ги очакват със знамена и празненства, но самите преселници пристигат със сълзи за родните къщи и земята, които оставят зад себе си.

Велик момент със своята тъга и мъка

Райчевски заяви, че историческите събития рядко могат да бъдат разглеждани едностранно. Крайовската спогодба остава голям дипломатически и национален успех, но същевременно носи човешка трагедия за десетки хиляди българи от Северна Добруджа.

„В историята, нещата са сложни. Винаги, когато има катаклизми, има потърпевши. Дори този велик момент на възвръщането на Южна Добруджа има своята тъга и мъка за много българи“, заключи Стоян Райчевски. | БГНЕС