Възстановеното градинарско колело
В Лясковец възстановиха в реален мащаб огромно градинарско колело, с което гурбетчиите са поливали зеленчуковите градини на Европа. Забележителното съоръжение се намира в двора на единствения на Балканите Музей на гурбетчийското градинарство. Представлява дървена конструкция, с която са поливали и са успявали дори и в години на суша да изкарват добра продукция. Съоръжението засмуква вода от водоизточника и чрез система от канали я разнася към определения терен. Полагал се е къртовски труд и някои дори са загивали безсилни да продължат или от пневмония, защото често са били мокри по цял ден, опитвайки се да организират поливното земеделие.
Музеят съществува от 36 години и там любопитните могат да проследят генезиса на градинарското гурбетчийство със снимков материал и предмети от бита, донесени от чужбина. Градинарите от Лясковец са заминавали в началото на годината на гурбет и са се връщали около Димитровден. Организираното гурбетчийско градинарство в района и като цяло в България започва през XVIII век и завършва през 30-те години на XX в. Първоначално лясковчани тръгват на групи към Турция, където придобиват умения. През Турското робство Лясковец е бил защитено селище и от това населено място османците не са взимали еничари за редовната войска, а са ползвали здравите младежи и мъже за работа в градините в Анкара и Истанбул. Там те са усвоили основните умения в градинарството и когато са се връщали, са подхващали организираното земеделие тук. След това им е хрумнало, че с тези умения и опит могат да пътуват в Европа, да работят и да се връщат вкъщи с повече средства.
Местните патриоти обаче никога не са забравили откъде са тръгнали, дори някои да са имали бракове и деца там, те се интересували от града и са изпращали пари за неговото развитие. По онова време основни меценати в региона са били именно градинарите гурбетчии, които са заделяли за църкви, манастири, къщи, училища, читалища и много др. При мощното земетресение с епицентър в Горна Оряховица от 1913 г. в Лясковец също е имало сериозни поражения. Трите училища са паднали, както и църкви, които са възстановени и с помощта на европейските надници на гурбетчиите. Едноименният музей в града свидетелства и за тяхната голяма любов към съседите им, защото, когато техен съгражданин е бил пращан в зандан от турците, всички са събирали пари и са откупували затворника. Културната институция архивира градинарската история и на гурбетчиите от Поликраище, Ресен, Горско Ново село, Драганово и др., които са извън общината.
По европейските пазари цялата продукция, излязла изпод ръцете на българите, се е изкупувала на момента. Чужденците са ги познавали като изкусни земеделци, умни и усмихнати хора, които са им дали този поминък. Днес в Унгария дори съществува паметник в чест на българските градинари, издигнат не от българското правителство, а от стари признателни унгарци. Сортовете зеленчуци, които са отглеждали българите, са събирани отвсякъде. В един момент в региона започва да се работи усилено и по селекцията на сортовете и така са се появили лясковски, ресенски, драгановски, поликраищки, самоводски лук и др., чиито семена могат да се видят и днес в специална експозиция. Те са продукция вече на второто поколение градинари, които имат задачата да доразвиват отрасъла. Там може да се види и макет на градина, наречена бахча. Разбира се, основен момент е долапът - градинарското колело. Има подредени вещи от бита - сребърни бижута, китайски порцелан, дрехи, самовари и т.н. В Лясковец в миналото е имало пет градинарски дружества, които са имали и своите отличителни знаци - пищни знамена, ръчно везани или рисувани, като фокусът пада върху домати, чушки, краставици, репички и др.
След бурното развитие и годините на възход, през 40-те години на ХХ век започва упадък. Историците изваждат на показ две причини - първо, всички държави освен Унгария много вдигат налога върху готовата продукция и става безсмислено да се продават продоволствията по пазарите. Според втората версия местните са започнали да инвестират в обучението на децата си. Вече вместо целодневен труд в градината малчуганите са ходили на училище и са продължавали са следват в университети. Краеведите твърдят, че новото поколение не се връща в градината, а се влива в администрацията. Говори се, че през 1930-1940 г. във всяко държавно учреждение в София можело да се намери чиновник от Лясковец.
