Кирил Петков
Искам да илюстрирам как се развива комуникацията в социалните мрежи, когато трябва да се отклони вниманието от един изключително тревожен факт около г-жа Йотова.
Асен Василев постави на вниманието на целия български народ случая, в който Илияна Йотова е помилвала осъден за наркотрафик човек, който след освобождаването си отново е хванат с 5 килограма кокаин. Този случай е особено тревожен, защото се наслагва върху друг факт – големия брой бивши агенти на Държавна сигурност в инициативния ѝ комитет.
Съчетанието на двете болезнено напомня за всичко, което сме гледали през последните 36 години на прехода: мафиоти, контрабандисти и особено наркотрафиканти, които
получават държавен чадър
чрез мрежи, свързани с бившата Държавна сигурност, службите и зависими политици.
Дали г-жа Йотова е допуснала грешка в конкретния случай, не е дори най-важният въпрос. По-важният въпрос е дали тя не е представител именно на тази дълбока държава и дали решението за помилването е било изцяло свободен неин избор, или зад него е имало други зависимости.
И точно тогава започва добре познатата огледална стратегия: „Ама и вие сте същите.“ Явор Божанков се активира с твърдението, че и аз съм имал „съдружник и партньор от Държавна сигурност“. Проблемът е, че това твърдение лесно се проверява в Търговския регистър. Никога не съм имал съдружник от Държавна сигурност. Посред нощ в поста му думата „съдружник“ изчезна. После тезата се промени: някои мои продукти били опаковани във фабрика на Ивайло Шотев и, видите ли, доставчикът вече трябвало да се счита за „партньор“. А всъщност не ставало дума дори за Ивайло Шотев, а за факта, че той бил партньор с баща си. Не било компютри, а компоти, но няма значение. Огледалното внушение вече е направено.
Тази
стратегия на огледалното обвинение
чрез лъжливо внушение я наблюдавахме през цялото време и при Пеевски. То не бяха обвинения, че съм наркоман – за което вярвам, че скоро ще има и съдебно решение, след като тестовете показаха липса на каквито и да е вещества. То не беше Петрохан и внушението, че всички либерали са педофили. Не бяха и безумия като „пици с кристали“, пудели или твърдения, че баща ми бил агент на ДС. А истината за семейството ми и Държавна сигурност е точно обратната. Баба ми, която е изпратена на лагер, отказва да стане агент на Държавна сигурност с риск за живота си в един от най-тежките периоди. В собственото ѝ досие е записано: „На срещата се яви с одеяло и друг багаж – готова да я изпратят в затвора.“ Това е записът на самата Държавна сигурност за отказа ѝ да сътрудничи.
Президентството: Илияна Йотова е помилвала осъдения наркодилър заради тежкото му здравословно състояние
Ченгетата, мафиотите и техните политически представители правят всичко възможно и днес да остане скрита една основна истина: хора като Таки, Ами, наркотрафиканти, контрабандисти и други представители на организираната престъпност твърде често са разчитали на държавен чадър от служби и зависими политици. А сметката за корупцията за милиарди винаги я плащат българските граждани.
По едно неочаквано за тази система стечение на обстоятелствата обаче се появихме ние и започнахме да осветляваме тези схеми. И не говоря само за „Продължаваме промяната“. Нямам никакво чувство за изключителност. В политиката влезе цяла група свободни хора, които преди това нямаха нищо общо с нея.
Знам, че в ченгеджийските среди наричат хората от „Продължаваме промяната“ „случайниците“. И в известен смисъл са прави. Появихме се случайно за тяхната система – без техните инженерни проекти, без предварителни зависимости, без да сме част от машината им.
И оттогава използват всяка възможна техника, за да не им се развали машината за правене на пари чрез корупция, контрабанда и наркотрафик – все за сметка на българските граждани. Обикновено
търсят полезен идиот, пробита личност,
нечие засегнато его или зависима медия, през които да пуснат поредната контраопорка. Разбира се, понякога е и самоинициатива на някого със засегнато его.
Но това става все по-трудно, защото обществото започва да разпознава почерка им. Да, направихме не една и две грешки от неопитност. За една от тях и аз подадох оставката си, поемайки политическа отговорност, без да имам пряка вина. Но едно не успяха да направят: да ни подчинят, да ни купят или да ни отнемат свободата. Не успяха дори когато хора като Благо Коцев бяха държани с месеци в ареста без присъда.
А днес хората на първа линия вече имат и опит. Знаят къде да търсят документите, как да проследяват решенията и как да осветяват механизмите на дълбоката държава.
Думите на Асен не бяха просто обвинения, хвърлени в пространството. Те стъпват върху конкретни документи и конкретни действия, за които крайната институционална отговорност е била на г-жа Йотова. И точно затова осветяването на тези механизми има значение. Българите постепенно развиват усет кога пред тях има факт и кога – лъжливо внушение, създадено единствено, за да ги обърка, разсее или заблуди. Трябва да покажем, че сме си научили урока. Че няма отново да ни изпързалят.
Днес имаме избор
Можем да изберем президент, който е помилвал осъден за наркотрафик човек, впоследствие отново заловен с кокаин, и в чийто инициативен комитет има не един и двама бивши агенти на ДС.
Или можем да изберем университетски преподавател по икономика, който вече показа, че може да носи държавна отговорност и да бъде добър министър-председател.
Кой знае какво още са подготвили за следващите няколко седмици. Едно трябва да им се признае: добри са в производството на внушения, а дистрибуционната им мрежа е впечатляваща.
Затова е време всички да се събудим и да вземем нещата в собствените си ръце. България има нужда от истински патриот, българин и проевропейски президент – свободен човек, който няма да се съобразява с дълбоката държава. Президент, който няма да поставя чадър над наркотрафиканти и няма да слуша съветите на старите ченгета, а ще бъде истински президент на България.
