Името Невена Крапчева малко говори на днешните млади поколения, родени в началото на XXI век. Фамилията ѝ може да им подскаже, че е дъщеря на най-забележителния журналист и публицист в Царство България – редактора на авторитетния всекидневник „Зора“, сравняван с „Таймс“, често цитиран навремето от големи западноевропейски издания.

       Но Невена Крапчева има свое, заслужено място в нашата най-нова политическа и обществена история като проникновена анализаторка на процесите след 1990 година, като една от възстановителите на Демократическата партия и неотстъпна радетелка за отменянето на позорните смъртни присъди на почти три хиляди души, съставляващи политическия, държавен, стопански, финансов и интелектуален елит на България преди окупирането на страната ни от съветската армия на 8 септември 1944 г. и последвалия военен преврат. През 90-те години на XX век тя активно сътрудничи на демократичната преса – вестниците „Демокрация“, „Знаме“, „Анти“, „Ново слово“. Дава много интервюта, участва в публицистични предавания на БНТ, помага с каквото може на Демократическата партия и СДС.

       За съжаление, измъчена от репресиите, на които е било подложено семейството на зверски убития в Горна Джумая Данаил Крапчев, от битовите несгоди, от невъзможността да се реализира творчески,

Невена си отиде рано

 Нейните задълбочени анализи на текущата политика, както и на геополитическите процеси останаха разпилени, малко известни и времето постепенно ги затрупваше с праха на забравата. Въпреки това хората, които отблизо се бяха докоснали до нейния богат вътрешен свят, до нейните интелектуални възможности пазеха оцелялото от написаното и изговореното от приличащата удивително на баща си като майстор на точното слово, на ударната фраза, на емоционалното въздействие Невена. Така стана възможно да бъде издадена книгата

 „Спасителното упование“

За читателите на BGVoice Виолета Радева – един от най-ревностните изследователи на делото на Невена Крапчева представя книгата за нея.

        Тази емблематична книга на политическата анализаторка и театрална критичка Невена Крапчева е факт благодарение на похвалните усилия да пази паметта за нашето минало на издателство „Еделвайс“. Творбата е дълбок публицистичен поглед към най-новата и съвременна история на България през призмата на личната и родолюбива кауза. Статиите и интервютата на Н. Крапчева са далече от сухата политическа хроника.

       На 31 март 2027 г. се навършват сто години от рождението на Невена Крапчева. В кръвта си тя носи духа на свободната българска мисъл, нещо от революционния дух на баща си Данаил Крапчев. Толкова по-мъчителна, по-болезнена е невъзможността да осъществи мечтите си за театрална кариера, да изяви пълноценно талантите, с които природата щедро я е дарила. Налагането на болшевишката диктатура в България 

преобръща живота на 18-годишната Невена

 Тя и семейството ѝ – по-големият брат Живко, по-малката ѝ сестра Ружка, майка им Неша Станишева споделят тежката съдба на цяло поколение интелектуалци, дамгосани като „народни врагове“. И семейството ѝ, и тя преминават през мъчителни, тежки години на изселвания, преследване от Държавна сигурност, мизерия и битови неуредици. Въпреки всичко силният ѝ дух не позволява да бъде смазана като личност, като честен и достоен човек. Запазва жив творческия ѝ потенциал.

       Промените след 10 ноември 1989 г. Невена Крапчева посреща с огромна 

надежда

 Както споменах, включва се във възстановяването на Демократическата партия, става парламентарен наблюдател за вестника на партията „Знаме“, дава многобройни интервюта, отзовава се на всички покани за съвет, за компетентно мнение, особено що се отнася до отмяната на позорния „указ-закон за народния съд“.

Прочети още

       В книгата „Спасителното упование“ са събрани нейните статии и интервюта от началото на прехода, които се отличават с удивителна прозорливост отвъд страстите на деня. От дребните интриги на всекидневието тя съумява да извлече трайното, определящото, да обхване и анализира големите процеси на трансформация, трудностите по този път и възможното бъдеще не само на нацията, но и на по-голямото европейско семейство, на глобалния свят. Няма по-голяма опасност за нацията, смята тя, от подмяната на ценностите, от липсата на морал в обществения живот, от злонамерените манипулации и подмяната на истината с половинвековните комунистически лъжи.

       Въпреки трудните и често „нелогични избори“, които обществото прави през прехода от планово социалистическо към пазарно стопанство, авторката остава непоколебима във вярата си, че рано или по-късно, неминуемо предстои истинското духовно възкресение на България. Тя вярва, че нацията притежава моралната сила да възроди своите автентични нравствени ценности, да се реинтегрира пълноценно в голямото европейско семейство, да разгърне творческия си потенциал и да изведе България там, където по право има своето достойно място. Този свой исторически оптимизъм Невена Крапчева обосновава многократно и обстойно, давайки надежда и упование и на идващите след нас поколения. Но има и още нещо специфично в нейните текстове – те

 звучат стряскащо актуално

 и днес.

       В книгата на Невена Крапчева „Спасителното упование“ са намерили място и текстове, писани години преди промените. Влюбена в театъра, мечтаеща да пише пиеси, тя, със съдействието и покровителството на големия режисьор Кръстьо Мирски, пише театрални критики, които биват поместени под псевдоним в списание „Театър“. Заема се и с една трудна задача – драматизацията на романа „Идиот“ на Достоевски. По чудо от него е оцеляло копие и в книгата са включени две сцени от драматизацията и няколко от доказано излезли от нейното перо театрални рецензии и много снимки. 

       Съставителят на книгата „Спасителното упование“ е добавил подробен именен показалец, както и очерк за Невена Крапчева.

       Има книги, които не само се четат. Те се преживяват. Те носят драматизма, трагизма дори на голямата история, но и светлината на непобедимата вяра, на неумиращата надежда.

Такава е книгата на Невена Крапчева. Тя ще ви откъсне от дребнотемието, от плоското говорене и мислене, ще подхрани родолюбивото чувство и желанието за безкористно, вярно служене на своя изстрадал, но мъдър народ, чийто просперитет зависи от общите ни усилия.

       „Спасителното упование“ не е просто сборник с публицистични текстове. Книгата е своеобразен урок по достойнство. През очите на една потомствена интелектуалка, преминала през ада на комунистическия режим, ние виждаме България такава, каквато трябва да бъде: свободна, знаеща, можеща и помнеща миналото си. А ако поискаме да разберем корените на днешната ни реалност, почти три десетилетия след като Невена Крапчева си отиде от този свят, ако искаме да намерим малко оптимизъм сред общия скептицизъм, можем да посегнем към страниците на тази книга-памет.