Изкуственият интелект ще създава страхотна музика, а хората постепенно ще се превърнат в киборги. Това прогнозира британският композитор, певец и автор на песни Питър Гейбриъл в интервю за в. „Гардиън“ по повод излизането на новия му албум oi.
Албумът излиза в две различни звукови версии на едни и същи песни: по-суров „тъмен“ микс, дело на американския продуцент и звукоинженер Чад Блейк, и по-ефирен, кристално чист „светъл“ микс, създаден от Майк „Спайк“ Стент, работил с U2, Мадона, Франк Оушън и Хари Стайлс.
В интервюто Гейбриъл разказва и за необичаен музикален експеримент: видеозапис, на който свири на клавишни инструменти в дует с бонобо на име Канзи. Проектът е реализиран съвместно с приматолога Сю Савидж-Ръмбо, известна с изследванията си върху комуникацията с човекоподобни маймуни.
Докато музикантът свири повтарящи се акорди на синтезатор, Канзи самостоятелно подбира допълващи тонове на пианото. Според Гейбриъл животното проявява „истинска музикалност“ и интуитивно открива подходящите хармонии.
На 76 години музикантът признава, че е странно да довършва песни, започнати още когато е бил на 30.
„Разпознавам онова момче, но с натрупания житейски опит неизбежно вземаш различни решения“, казва той. Обяснява бавното си темпо на работа с това, че лесно се увлича по нови идеи.
„Гардиън“ припомня, че Гейбриъл неведнъж е проявявал забележителен усет към бъдещето на музиката. На върха на славата си като фронтмен на Genesis той напуска групата, убеден, че прогресив рокът става прекалено помпозен и откъснат от реалността. Тогава смята, че колегите му ще постигнат по-голям успех без него, прогноза, която впоследствие се сбъдва.
В началото на 80-те години Гейбриъл е сред пионерите на семплирането, използването на готови звукови откъси в нови композиции. По онова време той притежава един от първите семплери във Великобритания, който други музиканти вземат назаем за записите си. По-късно основава и компания за внос на такива инструменти.
Две десетилетия след това е сред първите, които разпознават потенциала на интернет за разпространение на музика. Става съосновател на стрийминг платформа, която според „Гардиън“ е можела да се превърне в индустриален стандарт, ако не се беше появила по същото време „Спотифай“.
„Създаваме вид, много по-интелигентен от нас“
Днес, когато голяма част от музикалната индустрия гледа с тревога на изкуствения интелект, Гейбриъл е сред известните му защитници. Той вярва, че технологията не само ще улеснява творческия процес, но един ден ще бъде способна да създава изкуство, съпоставимо с най-добрите човешки произведения.
Оптимизмът му обаче не е безусловен.
„Използването на изкуствения интелект и роботите във военните действия е наистина плашещо. Създава се усещането, че създаваме вид, който е много, много по-интелигентен от нас. А ако се огледаме в природата, няма много добри примери за интелигентни видове, които да се грижат за по-малко развитите, освен като за домашни любимци“, предупреждава той.
Според музиканта развитието на технологията трябва да бъде забавено, докато бъдат въведени международни правила за безопасност.
„Мисля, че трябва малко да забавим темпото. Имаме нужда от международно споразумение, за каквото вече има прецеденти, например в авиационната безопасност или договора СТАРТ за ядрените оръжия.“
Гейбриъл предлага във всеки алгоритъм предварително да бъде заложено своеобразно „семенце мъдрост“, което да позволява наблюдение, контрол и изключване при необходимост.
Същевременно той вижда в изкуствения интелект нов набор от творчески инструменти, които могат да насърчат повече хора да се изявяват като режисьори, художници и музиканти.
Бъдещето е в сливането на човека и машината
Гейбриъл е убеден, че с усъвършенстването на алгоритмите изкуственият интелект ще може да създава все по-добро изкуство. Въпросът според него е как човечеството ще се приспособи към тази промяна.
„Всичко опира просто до по-добри алгоритми. И така, как да се справим с това като човечество? Мисля, че в дългосрочен план, ако не можеш да го победиш, трябва да се присъединиш към него.“
Според музиканта това ще стане чрез пряка връзка между човешкия мозък и компютрите.
„Смятам, че ще се превърнем в киборги, защото ще имаме мозъчно-компютърен интерфейс: поставяш устройство в мозъка си, което ти позволява да общуваш с компютъра… Не виждам причина да не използваме мозъците си, за да станем по-близки до изкуствения интелект.“
Гейбриъл обаче не забравя и другата страна на технологичния напредък.
„Всяко от тези неща може да бъде използвано както положително, така и отрицателно“, заключава музикантът.











