Контраразузнаването ни успява да направи копия на всички документи от куфарчето на първия резидент на ЦРУ в България и бъдещ първи зам.-директор на американската разузнавателна централа Ричард Столц. През 1949 г. България скъсва дипломатическите отношения със САЩ. Зам. министър-председателят Трайчо Костов е обвинен, че заедно с представителя на американската легация Доналд Хийт са организирали заговор. Целта му била свалянето на комунистическото правителство в България, пише „168 часа“.
След скандала Хийт заедно със служителите си по спешност хващат „Ориент експрес" и заминават за Турция, а оттам за Америка. Заради това в продължение на почти 10 години отношенията със САЩ са в точката на замръзване. Едва в края на 50-те години започват разговори за възстановяване на легацията. С тази задача е назначен служителят на ЦРУ и бъдещ негов първи зам.-директор.
Мандатът на Ричард Столц в България започва на 13 февруари 1960 г. Само 13 години след като е създадена щатската разузнавателна агенция, чиято първоначална задача е
да ограничи развитието на комунизма
Прочети още
„Задачата на Столц е да възстанови представителството, да намери сграда, тя да бъде добре проверена за „бръмбари“ и други вражески разузнавателни джаджи, да се оборудва със съответната техника и да се подготви за нормално функциониране", разказва пред „168 часа“ вече покойният ген. Тодор Бояджиев.
Първият представител на ЦРУ идва в България с легендата на дипломат.
Официалното му назначение е първи секретар, но истинската му цел е да оборудва сградата на легацията така, че ЦРУ да работи необезпокоявано оттам.
На практика Столц е първият ръководител на групата на разузнавателното управление в България, която трябва да работи под прикритието на щатското представителство. Българското контраразузнаване обаче вече е натрупало достатъчно опит и не е вчерашно.
„По всяка вероятност още с пристигането на летището нашите от Второ главно са
успели да проверят куфара му и да преснимат документите
там. Бяха разкрили каква е мисията на Столц от самото начало и той е бил поставен под наблюдение. Важното бе, че си бяха свършили работата изключително професионално и никой не е заподозрял за операцията", разказва Бояджиев. Самият той установява това години по-късно, когато се налага спешно да разговаря с високопоставен представител на ЦРУ.
За целта започва проверка на хората на щатското разузнаване, които са били в София, и установява, че най-коректният професионалист спрямо България е Ричард Столц. През 90-те години той вече е първи зам.-директор на управлението в Ленгли и отговаря за операциите. „Това бе истинският шеф, директорът винаги е политическо назначение“, казва Бояджиев. Заради спешна ситуация, която трябва да предотврати скандал между България и САЩ, генералът иска от Второ главно делото на Столц и трескаво започва
да изучава двата тома за щатския шпионин
Днес Бояджиев признава, че е бил потресен от фактите, които открива в досието му.
„Документът, който привлече вниманието ми, говореше, че си вършим много добре работата – спомня си генералът. – Това бе писмото на президента Дуайт Айзенхауер до американския Сенат.
С него той предлага да се одобри дипломатът Ричард Столц за изпращане на отговорен пост в България, за да възстанови легацията. Откъде и как го бяха взели, не мога да кажа. Както и колко често е имало опити да бъде контролиран в България.
„В първия ни по-разчупен разговор, когато бяхме на четири очи, аз му казах: „Дик, аз бях този, който предложи да поканим имено теб, защото изчетох много внимателно двата тома на контраразузнаването ни, посветени на работата ти в България. Оценката, която ти дават, е невероятна – висок професионализъм и добро отношение към България. Видях и писмото на президента Айзенхауер“, разказа Бояджиев.
Като истински опитен разузнавач, лицето на Столц не трепнало, но той не се сдържал и попитал: „Наистина ли?“ Бояджиев потвърдил и му го преразказал накратко.
„И за Столц, и за мен бе ясно откъде го имат – усмихва се генералът. – Важното бе, че са си свършили качествено работата.Очевидно нашите бяха направили
секретен обиск и му бяха пребъркали багажа
Няма никакво друго обяснение. Не вярвам контраразузнаването ни да е получило писмото на американския президент от Конгреса."
След това първият зам.-шеф на ЦРУ се засмял и казал: „Тодоре, и аз ще ти призная, че преди да тръгна за София, прочетох седем тома за теб. Във всичко, което видях, се съдържаше една много добра оценка за професионализма ти."
Български генерал „под разработка“ в Америка
Според Бояджиев било логично за него да има седем тома, подготвени от щатското контраразузнаване. Все пак нашият генерал в продължение на 10 години непрекъснато е бил в САЩ „под разработка“.
„Много често бях обект на външно наблюдение, за мен вероятно има десетки справки от типа обектът излезе, качи се в колата, отиде еди-къде си, след това влезе в сградата на ООН, по-късно обядва с еди-кого си и т.н. Това е практиката и тя пълни делата“, казва опитният разузнавач.
Писмото на Айзенхауер е от 27 януари 1960 г. С него той лично уведомява Столц: „Оказвайки специално доверие на вашата честност, разсъдливост и способност, аз ви посочих и със съвета и съгласието на Сената ви назначавам за секретар на дипломатическата служба.“
„В писмото Айзенхауер даваше на Столц много висока оценка – казва Бояджиев. – От делото разбрах, че в България той е бил под наблюдение и е разработван през цялото време. Но най-интересна бе справката, с която свалят делото му в архив. Според нашето контраразузнаване Ричард с нито едно свое действие не се е изявил като враг. Според службите ни като резидент на ЦРУ той винаги е имал добро отношение към България, поддържал е добри контакти и не е уличаван в остра шпионска дейност. Нашите даваха и много висока оценка на професионализма му. В документите се подчертаваше, че и Столц, и семейството му са били с много добро отношение към България.“
Добрите чувства към България
В становището на българските спецслужби пише дословно: „Работил е спокойно, внимателно, без шум, не е бил никога арогантен в отношенията си с българските официални власти и обикновени граждани. По характер е сдържан, сериозен и хладно учтив. От материалите ставаше ясно, че Столц и семейството му изпитват най-добри чувства към нашата страна и народа ни, че той никога не е водил злобна дейност спрямо нас.
Напротив, човекът съвестно и с висок професионализъм е изпълнявал задачите си. За мен учудващото бе, че това са оценки на социалистическото ни контраразузнаване за представител на най-опасния ни идеологически враг – САЩ, и то по време на Студената война."
В началото на кариерата си като резидент на ЦРУ в България Столц живее на „Орлов мост“ в столицата. В първата сграда, която е веднага след ъгловата с надпис „Царевец“. Апартаментът му гледал точно към езерото „Ариана“. „Сам си е намерил този имот, от частни собственици", разказва Бояджиев.
В началото на 90-те години, когато се налага Столц да потушава скандал между България и САЩ, той се среща с ген. Бояджиев. Двамата вече са провели няколко срещи и започват да се сприятеляват. Чак тогава зам.-шефът на ЦРУ му разказал колко пъти е бил обект на външно наблюдение от страна на нашето контраразузнаване.
