Смърт след смърт, къща, пълна с духове, и една жена, обявена за вещица, все още всяват страх сред жителите на Харсвил. Събитията в малкото градче на територията на щата Роуд Айлънд, случили се в края на 19 век, продължават и днес да вълнуват хората, а историите, които се препредават от поколение на поколение, станаха повод за създаването на филма „Заклинанието“, излязъл през 2013 г.
Авторите му се ангажират с твърдението, че пресъздават истински лица и събития, а център на всички тях безспорно е Батшеба Шърман.
Тя се ражда през 1812 г., расте като обикновено момиченце и се превръща в красива девойка. Когато минава 30-те, тя се жени за местен фермер, от който има син Хърбърт. Говори се, че преди него имала още две деца, но те починали много малки.
Всичко в малкото градче Харсвил тече в обичайния си ритъм, когато
едно събитие променя всичко
Детето на съседите на Шърман умира при неизяснени обстоятелства, докато е поверено на нейните грижи. Проведеното разследване след трагедията открива малка подутина в мозъка на малката жертва, а според експертите причина за нея може да бъде силен удар в областта на главата. Шърман е изправена пред съда, но никой не казва с категоричност каква е причината за подутината и вината й за смъртта на детето остава недоказана.
Тя е свободна, но никой не вярва в невинността й, което я превръща в мишена на безмилостни нападки и много злоба от страна на съгражданите й. Според някои преразкази от онова време много от домакините, които безпощадно я атакували, били задвижвани не толкова от убедеността, че Шърман е убила съседското дете, колкото от чиста завист към красотата й. Каквито и да са били причините за нападките обаче, тя била принудена да се затвори вкъщи и да се остави на доброволна изолация. Затворена у дома, някогашната красавица се озлобява и ожесточава, а според редица свидетелства започнала и да се държи безмилостно със слугите си, които държала гладни с дни. И така в града плъзва мълвата, че тя е вещица, обладана от демони. Те се подсилват още повече от слуховете за странната й смърт. Жестоката господарка издъхва през 1885 г., като обстоятелствата около смъртта й остават необяснени и днес.
Тялото на Шърман се парализира
(“сковава се като камък“, както разказват по онова време) и тя умира. За съгражданите й това е поредното доказателство, че Батшеба е имала вземане-даване със Сатаната и че именно тъмните сили са си взели дължимото, отнемайки живота й по този необичаен начин. Според скептиците – тя просто е издъхнала от някоя непозната по онова време болест. Но смъртта й не слага край на злощастните събития, свързвани с нейното име.
През януари 1971 г. в Old Arnold Estate, имението на Шърман, се настаняват нови обитатели. Семейство Перон няма ни най-малка представа в какво се забърква. Каролин, Роджър и петте им дъщери - Андреа, Нанси, Кристин, Синди и Ейприл, са на път да се изправят пред най-страховитото и неочаквано преживяване в живота си. Както по-късно самите те споделят в свои интервюта – къщата им се оказва местообитание на множество призраци, с които са имали постоянен и доста близък контакт. Те разказват, че повечето изглеждали дружелюбни за разлика от един – този на отмъстителната Батшеба Шърман. Атаките й били насочени основно към Каролин Перон – майката в семейството, както е показано и във филмовата лента на режисьора Джеймс Уан. Самата Каролин разказва, че според нея Батшеба искала да заеме мястото й в семейството и да отнеме съпруга й Роджър. „Който и да беше този дух, той се смяташе за господар на къщата и негодуваше, че трябва да се състезава с майка ми за тази позиция“, казва най-голямата от дъщерите в семейство Перон – Андреа. Когато страховитите призрачни набези излизат от контрол, на помощ на семейството Перон се притичат Ед и Лорейн Уорън. През 1952 г. двамата основават първата по рода си общност за лов на духове в района на Ню Ингланд. Ед е бивш полицай и ветеран от Втората световна война, който впоследствие се преквалифицира в
самоук професионален демонолог
Съпругата му Лорейн твърди, че е медиум, който има способност да се свързва и разговаря с демоните, които Ед открива. След като посещават Old Arnold Estate, Ед и Лорейн потвърждават думите на семейство Перон за наличието на паранормална активност в дома им. Не само това, но по думите на Лорейн, която става консултант при създаването на първа и втора част на „Заклинанието“, показаните в двата филма смразяващи кадри и събития отговарят на самата действителност. Тя твърди още, че наистина по време на един от сеансите, проведени в къщата на семейство Перон, Каролин е била обладана от зъл дух (и всички са убедени, че е именно този на Батшеба). Каролин започнала да говори на непознат език с чужд глас и да се издига със стола, на който седяла, високо във въздуха. Историите около смятаната за кръвожадна вещица Батшеба Шърман не свършват. Легендата разказва, че приживе тя е отнела живота не само на съседското дете, което било поверено на грижите й, но и на три от собствените си четири деца. В официалните документи обаче няма информация дали Батшеба в действителност е имала други наследници освен единствения си син Хърбърт. Той надживява своята майка и създава собствено семейство и деца.
През 2011 г. Андреа Перон издава първи том от поредицата House of Darkness: House of Light - The True Story. В книгите си тя описва 10-годишния престой на семейството си в призрачната къща и контакта им с откритите там свръхестествени съквартиранти.
