Според голяма част от медиците основният медицински проблем на бъдещето ще бъдат психичните заболявания, а разпространението на депресивните състояния вече прие епидемични размери. Причините за проблема са различни - стрес, преумора и негативни емоции в работата и у дома... Но според мнозина медици налице е и физиологичен фактор - липсата на светлина. Тя е доказан причинител на зимните депресии. Според изследванията от тях страда близо 80% от населението на планетата, а при други 6% симптомите са толкова изявени, че се нуждаят от медицинска помощ. Според медиците научното название на това състояние е „фотозависима депресия", която се отнася към т.нар. сезонни афективни разстройства (САР). Тя обикновено възниква в късната есен, когато дните се скъсяват, а нощите се удължават.
Голям процент от населението на планетата, жертва на специфичното заболяване, е съсредоточен в северните градове. Обичайните симптоми на заболяването са униние, апатия, постоянно чувство на умора, понижена работоспособност, сънливост, повишен апетит, лошо настроение, повишаване на телесното тегло. Типични са оплакванията за болки във врата, гърба, корема, крайниците, а главоболието като че ли не оставя човек на мира. Тези симптоми достигат апогея си през януари и изчезват в края на май или началото на юни. Средната разпространеност на тази патология в САЩ например е сред 5% от населението, докато в Аляска процентът е двойно по-висок. Сезонните афективни разстройства са по-широко разпространени при младите жени между 20 и 40 г. Нещо повече - сзонната депресия е една от основните причини за женската фригидност, както и за нарушаването на хранителния режим.
При сезонната депресия, свързана с кратък ден/дълга нощ, главният мозък не успява да изработи достатъчно количество от хормона мелатонин, регулиращ биологическите ритми на организма и влияещ на eмоциите. Наричат го "диригента на човешкото тяло", защото именно в него е отговорът на въпросите защо през нощта спим, пътувайки от Европа за Америка или Австралия и обратно, сънят ни се нарушава, кое е разковничето на зимните депресии (когато денят е къс, а нощта - дълга), възможно ли е по-дълго да сме млади, обяснява ендокринологът д-р Веселин Демирчев. Той е категоричен, че отговорът на тези въпроси се крие в хормона на пинеалната жлеза - мелатонин, а секрецията му зависи от редуването на светлите и тъмните периоди на денонощието. Ролята на светлината в човешката ендокринна система не е напълно изяснена, но засега е установено, че мелатонинът има значение за синхронизацията на денонощния ритъм на различни органи и системи с редуването на светлината и тъмнината, казва ендокринологът. Той обяснява, че намаляването на светлината повишава синтеза и секрецията на мелатонин. Секрецията на вечерния мелатонин показва и сезонна зависимост - през зимата се повишава по-рано поради късия ден, а през лятото настъпва по-късно заради по-дългата светла част на денонощието. Секрецията на пинеалния мелатонин е най-висока у малките деца и намалява у възрастните. В началото се е смятало, че мелатонинът се биосинтезира само в пинеалната жлеза, но последвалите изследвания показват, че се произвежда и в ретината, и в стомашно-чревния тракт. 70% от „изработването" на хормона става в нощните часове. Активността на синтеза му се повишава около 20 ч., а пикът на максималната му концентрация е около 3 ч. призори, след което започва да се понижава. Благодарение на този хормон човек заспива и може да спи здрав сън. Но при прелитане на 5-6 и повече часови зони настъпва рязка промяна в ендокринната система поради нарушаване на денонощния ритъм. Учените наричат това отклонение „реактивно изоставане" (jet lag). Ритмиката на синтеза и секрецията на пинеалния мелатонин се управлява от редуването на светли и тъмни периоди в денонощието, като първичният сигнал започва от ретината.
Проблемът със зимната депресия има просто решение - повече светлина. Още през II в. Аретеус от Кападокия е препоръчвал на пациентите си, страдащи от тъга, да правят слънчеви бани. Лечението обаче не е така лесно на територии, където слънчевата светлина е по-оскъдна, отколкото в Гърция. Това също е поправимо. През 60-те години на ХХ в. американците Розентал и Леви изобретяват метод за лечение на сезонните депресии, който получава названието фототерапия. Те изработили специална ярка лампа, пред светлината на която за определено време поставяли доброволци, страдащи от зимна депресия. Резултатът надминал всички очаквания, а депресията отминавала безвъзвратно независимо от мрачното време навън и липсата на слънчева светлина в помещението. Оттогава лечението на сезонните депресии с въпросната лампа получава широка популярност в САЩ и Европа, а през последните години намира приложение и в източноевропейските страни. Т.нар. светлотерапия позволява да бъде "излъган" биологичният часовник на човешкия организъм, за да превключи на летен режим.
Борбата със зимните депресии може да се провежда и с подръчни средства, твърдят руски лекари и психолози. Специалистите препоръчват на страдащите от заболяването да прекарват повече време на чист въздух и да се стремят да бъдат по-дълго на светло. Желателно е прозорците в домовете на страдащите от сезонна депресия да не са със спуснати завеси, докато навън е светло, а вечер да не се икономисва изкуственото осветление. Всекидневната чаша червено вино или чай от женшен също помагат за преодоляване на сезонната депресия.