Обявяването на българския журналист Христо Грозев за издирване от Руската федерация се превърна в една от водещите теми в информационния поток в края на изминалата 2022 година. Грозев е търсен от руското МВР по обвинения, които българското силово министерство все още се опитва да разбере, а посланикът на Москва в София Елеонора Митрофанова някак лековато обясни ситуацията като предупреждение той да не стъпва отново на територията на Русия. Подобна трактовка на събитията трудно може да звучи успокояващо, най-малкото защото работата на дипломатите е да охлаждат страстите, а не непременно да обясняват истинските намерения на държавите си. Самият факт, че руските служби проявяват конкретен интерес към конкретен човек, и то явно може да означава размахан пръст и институционално цупене, но би могло да значи и че си направил нещо, което няма да бъде забравено. Притесненията, които Грозев изрази в интервюта за няколко български телевизии, са не просто искрени, а резултат от

осъзнаване на реалните рискове

от подобна ситуация. Русия е държава във война, която периодично интегрира нови правни положения във военновременното си законодателство, колкото и да страни от дефиниции за случващото се извън общоприетата в страната „специална военна операция". Няма никакво съмнение, че в момента руските специални служби са натиснали педала до ламарината и са активирали оперативния си потенциал във всички точки по света, където е преценено, че това трябва да се направи. Трудно е да повярваме, че Кремъл не е наясно къде Грозев се намира в момента. В този смисъл ситуацията, макар и твърде вероятно да не стигне до най-лошата възможна развръзка, е достатъчно сериозна, за да изисква сериозно отношение. От българското общество, българските политици и най-вече - българската система за национална сигурност.

Грозев - едно от многото малки камъчета в обувката на Москва

Христо Грозев е журналист, който от години се занимава с разследвания, които уличават и компрометират действия на Кремъл или подопечните му разузнавателни служби. Това той прави чрез сайта „Белингкат“, базиран в Нидерландия, на когото впрочем е и изпълнителен директор. В този смисъл активностите на българина далеч не се изчерпват с журналистическа работа, а мнозина твърдят, че Грозев може да бъде дефиниран като много повече от разследващ журналист. Част от големите разследвания, в които участва, са свалянето на малайзийския самолет МН-17 над Украйна, отравянето на Алексей Навални, дейността на руската агентурна мрежа в България и много други. Самият Грозев нарича „Белингкат“ „най-големия кошмар на Кремъл“ и твърди, че от известно време организацията се самофинансира изцяло от контрагенти, отхвърляйки основните обвинения, че служи на западни държави и техни неправителствени организации.

Случаят „Грозев“

Руската служба за сигурност ФСБ намеси името на журналиста през лятото на 2022 година в твърдения за осуетена операция на украинското разузнаване за отвличане на руски военни самолети, като твърдеше, че Грозев е бил активиран от Киев. В публичното пространство се тиражират твърдения за връзки на българина с британските служби МИ-6. Журналистът отрича и двете обвинения.

Реакцията на България по случая

В първите часове, в които стана достояние на обществеността, че Русия търси Грозев, няколко политически партии реагираха остро и определиха като посегателство над свободата на словото държавното преследване срещу българина. Първата политическа институционална реакция дойде от президентската институция, която заяви, че са взети мерки за сигурността му, той е в контакт с държавата, а Румен Радев следи ситуацията. В интервю за НОВА ден по-рано обаче Грозев не индикира, че от българска страна е осъществена връзка с него, отбелязвайки единствено, че чужди държави са му предлагали помощ. Дали българинът умишлено е скрил тази кореспонденция или има друга причина за това останало почти незабелязано разминаване, не е ясно. Главният прокурор Иван Гешев също публикува пост в социалните мрежи за случилото се. Последни реагираха от Министерски съвет, а премиерът Гълъб Донев застана категорично срещу наказателно преследване на български журналисти. Сякаш за да не изпаднат от борда на създалата се комуникационна ситуация, а и вероятно за да избегнат въпроси за липсата си на позиция, БСП и „Български възход“ на бившия служебен премиер Стефан Янев подкрепиха Грозев, а в българския парламент се заговори за изслушването му пред народните представители. Самият Грозев обяви, че има притеснения за сигурността си и не каза къде точно се намира. Той намекна, че се притеснява от евентуална операция срещу него от наемници или хора, които споделят вижданията на Кремъл за войната в Украйна или пропутинската политика, било то чрез реално физическо посегателство или отвличане. По тази причина вече е принуден да използва хитри подходи, чрез които да замита следите си. Ситуацията обаче го е амбицирала да работи още повече и дори съобщи, че предстои публикуването на ново разследване. В такъв момент на преден план изниква въпросът за способността на българската система за сигурност да гарантира безопасността на наши граждани в различни точки на света. Изглежда, че родните служби (по думите на президентството) са взели отношение и не са останали в дистанцията на събитията. Координирали са действия дори с партньори. Това звучи разумно, но и задължително. Защото преследването на дори един български гражданин изисква внимание, прецизност и професионална отговорност. На дипломация, разузнаване и политическо ръководство. В периода 2003-2022 г. близо

1700 журналисти са загубили живота си

а броят на преследваните е много по-висок. „Репортери без граници“ отбелязват, че с началото на войната в Украйна и ограничената свобода на словото в Русия рисковете за журналисти в региона на Източна Европа са се увеличили. През май 2021 година беларуският журналист Роман Протасевич, който живееше извън родината заради своята опозиционност, премина над въздушното пространство на Беларус с полет на „Раянеър“, а самолетът беше приземен и той арестуван. Тогава властите в Минск обясниха операцията със съмнения за взривно устройство на борда, но мнозина вярват, че всичко е било дирижирано, за да може Протасевич да кацне в родината си и да бъде задържан.

Христо Грозев обяви, че също се притеснява от ситуация, в която може да попадне на територия, чийто власти да се окаже, че са готови да сътрудничат на руското МВР и да го екстрадират. Какво прави Русия, е неподвластно. От София и само от София обаче зависи да разпознава онези рискове срещу български граждани, които могат да бъдат рано идентифицирани и превантивно ликвидирани. Без значение дали харесваме професионалната им визитка или не. Защото не всички харесват господин Грозев. И не всички го определят като „най-големия български разследващ журналист". Но това не би трябвало да има нищо общо с доктрината за национална сигурност на България. И нейното прилагане.