Човешкият дух преодолява какви ли не препятствия, че наглед невъзможното може да бъде постигнато, независимо от пречките. Джия Хайксия и Джия Уенки са може би едни от най-трудолюбивите и отдадени хора на този свят. Хайксия е сляп по рождение, докато и двете ръце на Уенки са ампутирани. 53-годишният Хайксия е роден с вродена катаракта, която го оставя сляп с лявото око още от раждането си. За съжаление през 2000 г. той губи и другото си око при трудова злополука, оставяйки го напълно без зрение. Уенки, също 53-годишен, е загубил двете си ръце при злополука, когато е бил едва на 3 г. Това, както и възрастта им обаче, не им е попречило да обединят усилия и да засадят хиляди дървета за 12 г. Бихме искали да споделим историята на тези двама необикновени души, които за пореден път доказват, че няма нищо невъзможно за човешкия дух. Двамата се срещат случайно преди много години, докато са си търсили работа. Хайксия си спомня, че един ден синът му се е прибрал и му е казал: „Татко, видях как едно малко момче бели портокал. Миризмата бе толкова вкусна. Можех почти да я вкуся.“ Именно тогава Хайксия осъзнава, че повече не може да води живот като този и че трябва да започне да изкарва пари,

за да храни семейството си

Двамата приятели започнали да работят. Те искали да направят всичко по силите си, за да запазят природата около селото им. Наели земя край реката и започнали да я засаждат с дървета, да строят жива дига от тях, за да защитят местните хора от наводнения. Всеки ден в 7 сутринта те се захващали за работа, въоръжени единствено с чук и железен прът. Мъжете били бедни, не можели да си позволят да закупуват фиданки. Затова правели всичко възможно, за да създават нови чрез резници от тези, които вече са израснали. А предвид уврежданията им, това хич не било лесна работа. Хайксия се катерел по дърветата, за да се сдобие с резниците, които по-късно ще бъдат засадени. Уенки пък ги поливал. „Аз съм неговите ръце – казва Хайксия – А той е моите очи. Ние сме добър отбор. Стоим здраво на земята. Препитаваме се скромно, но живеем и в сърцата ни цари мир“ И така, благодарение на невероятните усилия на тези двама приятели някога безжизнената земя вече е покрита с множество зелени дървета и птички,

 пеещи щастливо из техните клони

 

„Ние наистина сторихме нещо добро тук“, казва с усмивка на лице Джия Хайксия. Няма как да не се съгласим с него и да се замислим за невъзможните неща и трудностите, пред които ни изправя съдбата... Човешкият дух няма граници и това ни го доказва и една 91-годишна старица, Анешка Кашпаркова, надарена с таланта да рисува. Малкото селце Лука в Чехия едва ли би станало толкова известно, ако не беше неговата необичайна жителка, която украси параклис от 18-ти век с красива ултрамаринова живопис, която сама изобрети. Анешка признава, че флоралният мотив за параклиса не е измислен предварително и е чиста импровизация Казва също, че е

започнала да рисува преди 30 г.

 

когато се пенсионира.

Тя се придържа към традиционния декоративен стил, но всеки път рисува нови модели. Възрастната жена не се разпознава като художник: „Какъв художник съм още” - смее се Анешка. - Просто ми харесва и искам да помогна на моята общност”. Параклисът, построен в началото на 18 век, е интересен пример за фолклорния бароков архитектурен стил в Чешката република. Яркосин народен орнамент украсява белите му стени повече от сто години, а Анешка е третият художник, подкрепящ тази традиция.

След като приключва работата си по параклиса, тя украсява и други къщи в селото, като работи при всякакви метеорологични условия. Баба Ана обаче не смята, че е създала нещо уникално – просто продължава да рисува...