2021-ва със сигурност не беше такава, каквато си я представяше Станислав Иванов, преди да дойде в Чикаго. Това трябваше да бъде година на мачове, голове и път към големите европейски клубове. Вместо това 2021-а му донесе сериозна контузия, петмесечно възстановяване и труден път обратно към терена. В отбор, който трудно побеждава. На 12 той отива за първи път на „Герена“. На 16 дебютира с мъжкия отбор на „Левски“, а на 19 е вече голмайстор на отбора (общо 87 мача със синята фланелка и 13 гола). На следващата година става „Спортист на годината“ в България.
На 21 Станислав Иванов прави трансфер в легендарния „Chicago Fire“, където завършва кариерата си Христо Стоичков.
Но Станислав Иванов ще трябва да почака месеци преди да изпита това чувство. Още на първия тренировъчен лагер в Орландо през март, докато тича на терена и без топка, си усуква коляното. Следва операция, която разкрива, че състоянието е много по-лошо. „Лекарят ми казва, че на 99% ще отсъствам около 2 до 4 седмици. Но когато ми отварят коляното, виждат, че контузията е по-тежка и
когато се събудих от упойка, разбрах, че ще почивам 4-5 месеца
извън терена“, разказва Станислав.
„Почувствах се доста тежко, но си казах, че няма да се отказвам, защото аз обичам да играя футбол, искам да се развивам, имам какво да покажа и си казах – ще се върна по-силен - и в период от пет месеца работих доста тежко, но сега съм добре и това е най-важното“, категоричен е Станислав. Докато се възстановява обаче, участва и в обществени събития със съотборниците си – помага в кампания за популяризиране на ваксините срещу коронавируса и получава поздравления от кмета на Чикаго.
отборът този сезон предимно губи
„Според мен отборът има психически проблем, не е толкова до разлика в класите на футболистите. То се вижда във всеки мач“, смята Станислав. През ноември клубът назначи нов треньор – Езра Хендриксън. През май пък начело на отбора в ролята на президент дойде Ишвара Гласман Чрейн. Договорът на Станислав е до 2023 година. Дотогава Чикаго ще бъде негов дом. Идвайки сам, в разгара на пандемията от COVID-19, Станислав вижда по-самотната част от живота на емигранта. „Аз съм дошъл сам и има самота донякога. Но преодоляваш го и гледаш напред, към целите и амбициите, които си си поставил. Тук си дошъл да преследваш целите си“, казва 22-годишният футболист. Но със сигурност усеща топлата българска страна на Чикаго – градът с най-голяма наша общност зад граница. „Аз съм бил в доста страни и тук, където и да отидеш, има почти навсякъде българи, дори на стадиона, на всеки мач, виждам българско знаме, което ме радва“, казва той. С отпадането на ограниченията заради пандемията знамената ще стават повече.
А за Станислав Иванов „Chicago Fire“ е огромна професионална възможност – отборът често продава играчите си на едни от най-големите европейски клубове. „Аз обичам предизвикателствата и само хората, които рискуват, успяват“, категоричен е Станислав. Както казва предшественикът му в „Chicago Fire“ – който не играе, не печели.