2021-ва със сигурност не беше такава, каквато си я представяше Станислав Иванов, преди да дойде в Чикаго. Това трябваше да бъде година на мачове, голове и път към големите европейски клубове. Вместо това 2021-а му донесе сериозна контузия, петмесечно възстановяване и труден път обратно към терена. В отбор, който трудно побеждава. На 12 той отива за първи път на „Герена“. На 16 дебютира с мъжкия отбор на „Левски“, а на 19 е вече голмайстор на отбора (общо 87 мача със синята фланелка и 13 гола). На следващата година става „Спортист на годината“ в България.

На 21 Станислав Иванов прави трансфер в легендарния „Chicago Fire“, където завършва кариерата си Христо Стоичков.

„Аз съм вторият българин, който играе в този отбор, и доста голяма отговорност е, защото всеки в клуба те свързва с Христо Стоичков, защото той е легенда на клуба, завършил е кариерата си тук, всичките хора в града го обичат“, казва за BG VOICE Станислав Иванов. „Усещането е невероятно, при положение, че такива големи футболисти са играли тук, усещането е уникално. Един страхотен стадион, когато се напълни, атмосферата е уникална, чувството е наистина неописуемо“, допълва младият играч.

Но Станислав Иванов ще трябва да почака месеци преди да изпита това чувство. Още на първия тренировъчен лагер в Орландо през март, докато тича на терена и без топка, си усуква коляното. Следва операция, която разкрива, че състоянието е много по-лошо. „Лекарят ми казва, че на 99% ще отсъствам около 2 до 4 седмици. Но когато ми отварят коляното, виждат, че контузията е по-тежка и

когато се събудих от упойка, разбрах, че ще почивам 4-5 месеца

извън терена“, разказва Станислав.

Но това не са месеци на почивка, а тежко възстановяване – първо на легло, а след това ежедневна рехабилитация, двойни тренировки и много усилия, за да може да се върне във форма. „Това е една пречка, която ме направи доста по-силен психически, защото минах доста труден период. Бях предимно сам, доста трудно беше“, разказва Станислав. Заради пандемията от COVID-19 американското посолство в София не издава туристически визи. Никой от близките му хора не може да дойде в Чикаго и да бъде с него в трудните моменти и да му помага в дългите седмици, когато е сам и неподвижен. Разчита на екипа на отбора и няколко приятели в Чикаго.

„Почувствах се доста тежко, но си казах, че няма да се отказвам, защото аз обичам да играя футбол, искам да се развивам, имам какво да покажа и си казах – ще се върна по-силен - и в период от пет месеца работих доста тежко, но сега съм добре и това е най-важното“, категоричен е Станислав. Докато се възстановява обаче, участва и в обществени събития със съотборниците си – помага в кампания за популяризиране на ваксините срещу коронавируса и получава поздравления от кмета на Чикаго.

Станислав вече взима участие в мачовете на „Chicago Fire“, завръща се с асистенция за гол, но

отборът този сезон предимно губи

„Според мен отборът има психически проблем, не е толкова до разлика в класите на футболистите. То се вижда във всеки мач“, смята Станислав. През ноември клубът назначи нов треньор – Езра Хендриксън. През май пък начело на отбора в ролята на президент дойде Ишвара Гласман Чрейн. Договорът на Станислав е до 2023 година. Дотогава Чикаго ще бъде негов дом. Идвайки сам, в разгара на пандемията от COVID-19, Станислав вижда по-самотната част от живота на емигранта. „Аз съм дошъл сам и има самота донякога. Но преодоляваш го и гледаш напред, към целите и амбициите, които си си поставил. Тук си дошъл да преследваш целите си“, казва 22-годишният футболист. Но със сигурност усеща топлата българска страна на Чикаго – градът с най-голяма наша общност зад граница. „Аз съм бил в доста страни и тук, където и да отидеш, има почти навсякъде българи, дори на стадиона, на всеки мач, виждам българско знаме, което ме радва“, казва той. С отпадането на ограниченията заради пандемията знамената ще стават повече.

А за Станислав Иванов „Chicago Fire“ е огромна професионална възможност – отборът често продава играчите си на едни от най-големите европейски клубове. „Аз обичам предизвикателствата и само хората, които рискуват, успяват“, категоричен е Станислав. Както казва предшественикът му в „Chicago Fire“ – който не играе, не печели.