сн. Wikipedia
Бенедикт XVI обяви изненадващо, че се оттегля по здравословни причини. След папа Целестин V през 1294 г. Йозеф Рацингер става вторият глава на Римокатолическата църква, който се решава на подобна стъпка. Папа Бенедикт XVI обяви решението си в реч на латински на събрание на кардинали във Ватикана /Консистория/. От него става ясно, че 85-годишният папа ще се откаже от поста си на 28 февруари. Тогава ще започне и т.нар. период на вакантен престол, съобщи говорителят на Ватикана отец Федерико Ломбарди. Според италианската агенция АНСА, която първа съобщи новината, папата отдавна е обмислял решението си. Въпреки това то дойде твърде изненадващо. "Като гръм от ясно небе" е определил съобщението кардинал Анджело Содано. Според законите на Ватикана папата може да се оттегли, стига да има основателни причини за това. В историята на Римокатолическата църква досега подобно нещо се е случвало само веднъж - през 1294 година, когато папа Целестин V решава да сдаде поста след само 4 месеца на престола. "След като на няколко пъти си направих критичен самоанализ пред Бога, стигнах до убеждението, че поради напредналата възраст силите ми вече не са достатъчни да изпълнявам адекватно Петровото служение. Поради тази причина и с пълно съзнание за сериозността на това действие заявявам напълно свободно, че се отказвам от службата на Римски епископ и приемник на свети Петър", посочва Бенедикт XVI. Новият папа ще бъде избран най-вероятно до Великден.
Властването на Йозеф Рацингер над католическия свят ще бъде запомнено с огромните скандали, повечето от които на сексуална основа, разтресли Римокатолическата църква. С повече или с по-малко успех Бенедикт XVI успяваше да ги потуши до един. В някои от случаите се извиняваше на жертвите, в други успяваше да запуши устите на приказливите. Особено характерна бе историята с архиепископ Карло Мария Вигано. През 2011 година той направи скандални разкрития в предаване на италианския ТВ канал La7. "Във Ватикана се ширят корупция и непотизъм", заяви пред камерите архиепископ Вигано. Думите му тежаха, защото идваха от вътрешен човек - бивш номер две на ватиканската администрация. След като направил разкритията си, Вигано научил, че срещу него се готви комплот и той ще бъде скрит в чужбина, за да си мълчи. Телевизионният канал показа писма на Вигано до папата: той моли Бенедикт да не бъде преместван на друг пост заради разкритите от него случаи на корупция в църковната държава. "Свети отче, моето преместване ще бъде обезсърчаващо за онези, които вярват, че е възможно разкриването на още случаи на корупция и злоупотреба с властта в управлението на много ведомства на Ватикана", пише Вигано на папата на 27 март 2011 г. В друго писмо от 4 април архиепископът информира папата, че управлението на някои инвестиции на Ватикана било поверено на италиански банкери, "които гледат собствените си, а не нашите интереси".
От писмата на Вигано става ясно, че той е попаднал на мрежа от корупция, непотизъм и съмнителни връзки. Тази мрежа била свързана с възлагането на поръчки на външни фирми при завишени цени; имало случаи, в които било платено два пъти повече, отколкото предлагали други фирми. Ватиканът потвърди междувременно автентичността на писмата. В съобщението обаче не се обелва и дума за обвиненията в корупция. Същевременно медиите, публикували текстовете им, бяха обвинени в "съмнителни журналистически методи" и "повърхностно и небалансирано представяне на фактите".
Въпреки че с усилията си за икономии и прозрачност Вигано трансформира дефицита на ватиканската държава в плюс от 34 милиона евро, на 22 март 2011 г. той беше отстранен - три години преди изтичането на мандата му. Преди това във вестник "Джорнале" услужливи журналисти пуснаха поредица поръчани от Ватикана материали срещу него, където го обвиняваха в "неефикасно управление". В крайна сметка през октомври 2011 г. архиепископът бе назначен за посланик на Ватикана във Вашингтон. Църковната държава защити преместването на Вигано, изтъквайки, че постът на посланика в САЩ бил един от най-важните на ватиканската дипломация. Постът наистина е престижен - но в конкретния случай той прилича на глух коловоз. Чрез преместването му във Вашингтон Вигано не би могъл да заема длъжността на върховен управител на Ватикана, която е свързана с кардиналски сан. Наред с другото той бе пратен в държава, където слабо се интересуват от живота във Ватикана и откъдето той вече няма да е толкова опасен за сексуалните, финансовите и всякакви други прегрешения, които разцъфтяват във Ватикана.
