На 21 октомври Българска православна църква почита паметта на Преподобния Иларион Велики и на Свети Иларион, епископ Мъгленски. Името Иларион означава радост, веселие. Родителите го нарекли така, защото за тях той бил дълго чакана радост. Получил солидно образование и на осемнадесетгодишна възраст Иларион станал монах.
Бързо преуспявал в духовния живот. Игуменът на светата обител го обикнал много. Като бил вече на смъртно легло, завещал на братята да го приемат като свой нов игумен. Като игумен Иларион се грижел неуморно за спасението на всички братя. Подбуждал ги да се пазят от грехове, да живеят праведно и благочестиво.
Станал широко известен със светия си живот. Едни идвали при него за съвети, а други заживяли в манастира под негово ръководство. Във време на голям глад по неговите молитви празните житници на манастира се напълнили с пшеница. С нея той хранел не само своите, но и чуждите хора, които идвали при него за помощ. Българският архиепископ Евстатий посветил в 1134 г. Иларион за епископ Мъгленски.
Прочети още
В онова време Мъглен, град в Македония, бил известен с изобилие от привърженици на разни ереси. За борба с тия еретици, които разстройвали единството на Църквата и народа, бил необходим тъкмо такъв високопоставен и пламенен в ревността си по Бога мъж, какъвто бил св. Иларион. Той започнал открита и смела борба срещу еретиците. В беседи пред своето паство разкривал същността на православната изповед и изобличавал лъжеученията. Често излизал и в открити спорове с еретиците. Така той, от една страна, пазел своето паство от еретическа зараза, а от друга, обръщал еретиците към Православието.
Еретици фанатици често се озлобявали силно срещу него. Веднъж някои от тях така се озверили, че го били с камъни до смърт. Но Бог запазил живота му. Това чудо поразило враговете. И мнозина от тях приели православното учение. Св. Иларион тихо починал на 21 октомври 1164 година. Когато по-късно бил отворен гробът му, мощите му се оказали нетленни. Много болни получавали изцеление от тях.
В 1206 г. българският цар Калоян понесъл тържествено светите мощи в своята столица Търново. При турското нашествие в края на ХІV век благочестиви християни на столицата ги скрили в подземие, по-късно гърците ги открили и тайно ги пренесли в Цариград. Не е известно къде се намират сега светите мощи на еп. Илариион Мъгленски.
Св. Иларион бил монах отшелник, наречен Велики поради това, че бил пример на християнски подвиг, велик чудотворец и лечител, баща на монашеството по Светите земи. Родил се в Палестина, близо до град Газа. Изпратен от родителите си езичници да учи в Александрия, където приел Светото Кръщение и станал ученик на великия отшелник и баща на монашеството свети Антоний Велики. След време Иларион заминал за Палестина, където той и учениците му основали много манастири. Той изцелявал болни и луди, възкресявал мъртви, с което привличал към Христа хиляди хора. Странствал във Вавилон, Сицилия, Далмация и обърнал към вярата много езичници. Св. Иларион Велики завършил земния си път в Кипър.
