Кралската сватба на годината вече отмина, затова погледът се измести от важните особи към детайлите. Българинът Иван Александров, който е сладкарят, избран да направи сладкиша, разказа какво му е струвало това. Именно той направи втората по важност торта за дългоочакваната сватба на принца и американската актриса Меган Маркъл. С десерта си той изкуши журналистите на голямото събитие. Основната торта по традиция е запазена за кралския сладкар.
Александров е по-големият брат на обичания актьор Владимир Карамазов и работи зад граница в продължение на години. Също като брат си обича пътешествията и е педантичен до най-малкия детайл в работата. „Това е поредният връх, който Иван покорява на Острова в тази сладка, но доста трудна професия. Пожелаваме му да покори още много върхове в сладкарското изкуство, а защо и да не измести настоящия кралски сладкар", пожела му звездата от „Дървото на живота".
Иван Александров е роден през 1977 г. Завършва образованието си в СПТУ по туризъм и отдих „Алеко Константинов" в Банкя. От години работи като сладкар в Лондон, кариерата му е преминала през 5-звездния бутиков хотел „Хаймаркет" (https://www.boutiquecookiescakes.com).
Г-н Александров, как си завоювахте правото да направите втората по значимост торта за сватбата на принц Хари и Меган Маркъл? Повече вълнение или повече притеснение изпитвате от голямото събитие?
- За това събитие получих директна покана от г-жа Дебора Бонети - председателя на Асоциацията на чуждестранните журналисти, която добре познава работата ми отпреди. Самата тя реши да ми се довери, за което съм й благодарен, но по този начин съм натоварен и с голяма отговорност, защото очакванията към мен са много големи. Надявам се, че ще ги оправдая.
Колко време ви отне приготвянето? Разкажете ни малко повече за самата торта - какво представлява тя?
- Тортата е на 5 етажа, декорирана със захарни цветя и вкус на бъз и лимон, каквато бе и тази на принц Хари и Меган Маркъл. Подготовката започна няколко дни преди събитието. Цветята се изработват изцяло ръчно и отнема технологично време, така че, ако броим и това, а не единствено процеса на печене и финално сглобяване, то общото време е около седмица.
Има ли тенденции при тортите и каква е модата сега?
- След като през последните години пазарът беше залят от торти с много декорации от захарно тесто, в момента на английския пазар са по-популярни голите торти. Тоест завръщаме се към по-семплите дизайни.
За кои други важни популярни личности сте приготвяли сладки изкушения?
- В хотела, в който работех няколко години, наш гост беше Ема Уотсън. Тя оставаше за много дълги периоди, докато снимаше в Лондон, и съм приготвял десертите за нея.
Биографията ви крие работа в престижни локации като 5-звездния бутиков хотел „Хаймаркет" в Лондон, как и лесно ли се пробива на пазара, доколкото сладкарството може да бъде наречено пазар в Лондон?
- В Лондон има дефицит на добри сладкари. Много по-лесно е да намериш шеф, но сладкар, който да познава тънкостите и на следобедния чай, е доста по-трудно. Великобритания е място на възможности и ако покажеш качества, със сигурност ще бъдеш оценен.
Какво ви провокира да търсите реализация извън пределите на България? Възможно ли е да си успешен сладкар в Родината?
- Решението за заминаването ни извън България беше взето точно за няколко минути, след като срещнахме съвсем случайно приятелка на семейството на жена ми, която от години живее на Острова. След неколкоминутен разговор с нея решението беше единодушно взето. Ние сме хора, които обичат предизвикателствата и промените, така че не беше трудно да се обединим около идеята да заминем. В България също има поле за реализация. Сега нещата се случват по-лесно. Аз обаче открих себе си и се завърнах към страстта си към сладкарството именно тук, в Лондон.
Обмисляли ли сте опцията да се завърнете отново в Родината и на базата на постигнатия вече успех да градите кариера там?
- Мечтая си, като се пенсионирам, да се върна в къщата ни в България и да си гледам домати в градината. Засега обаче плановете ми са да надграждам и да се развивам тук. Аз много често се връщам в България така или иначе и имам планове, свързани именно със сладкарството. Надявам се скоро да мога да споделя и тях.
Кои артикули от сладкарството са най-търсени в Лондон?
- Традиционният следобеден чай остава най-търсеното нещо. Като цяло в Англия сладкарството е на почит, но да бъда честен, българският стил и вкус са нещо, което наистина впечатлява англичаните.
Изкушавали ли сте се и от други „жанрове" на кулинарията?
- Не, сладкарството е моята страст.
Върнете ни назад към годините, в които се запалихте по сладкарството. Спомняте ли си първата торта, която направихте, и изпитахте удовлетворение от резултата?
- Аз съм завършил СПТУ по туризъм и отдих в Банкя. За завършването ми се падна да правя паста "Ропотамо", но аз предложих да направя сватбена торта. Това беше първият път, когато изпитах истинско удовлетворение от работата си.
Какво най-често ви вдъхновява в работата?
- Нещата, които не правя толкова често или са нови за мен, са наистина вдъхновяващи. Може би стремежът да развивам себе си. Всеки нов проект е много вълнуващ за мен. Когато нещата започнат да се повтарят, обикновено губя интерес. Не харесвам поръчки по каталог, предпочитам да подхождам индивидуално към всеки клиент.
Преди да акостирате в Лондон, кариерният път ви отвежда в Дубай - какво ви впечатли най-много там както на професионално, така и на туристическо ниво?
- Аз бях много млад, когато заминах за Дубай, и всичко ме впечатляваше там - различният начин на работа, различен начин на живот, как всичко се прави в услуга на клиента. Поглеждайки назад, осъзнавам колко по-развит е Дубай в момента. Струва ми се невероятно как части от Дубай, които си бяха гола пустиня, в момента са неузнаваеми.
Предвид професията на брат ви интересувате ли се от театър и остава ли ви време да посещавате пиеси в Лондон? Тук например основен проблем на публиката е постоянното ровене в телефона по време на постановката, по-възпитана в това отношение поне ли е публиката в Лондон?
- Културата на публиката тук е на много високо ниво, има дълбоки традиции - хората се обличат елегантно, отиват на ресторант преди или след постановката, много често самите менюта са обвързани по някакъв начин с конкретната постановка. В повечето случаи ходенето на театър или мюзикъл е скъпо удоволствие, но видяното си заслужава. Гледам да ходя на театър всеки път, като се прибера в България. Няма как да останеш встрани от това, след като семейството ти е обвързано по един или друг начин със сцената.
