Людмил Илиев

Очевидно Росен Плевнелиев трудно ще балансира между „държавния глава като олицетворение на единството на нацията" и интересите на партията, която го е вкарала на „Дондуков" 2.

Вижте как президентът реагира, когато ГЕРБ тенденциозно поряза свидната рожба на Плевнелиев - референдума. ГЕРБ саботира допитването, а Плевнелиев си затрая. Скърцаше със зъби, но не избухна. А уж допитването до народа беше голямата лична кауза на Плевнелиев като държавен глава и доскоро изглеждаше, че ще остане като едно от смислените неща от престоя му на „Дондуков" 2. Предложи го в началото на 2014 г., когато все още управляваше крепеното от БСП и ДПС правителство на Пламен Орешарски. Идеята беше интересна и важна - да се питат гражданите дали искат реформа на избирателната система чрез въвеждането на мажоритарно, задължително и електронно гласуване. Това си беше и парекселанс политическа инициатива, тъй като представляваше директно предизвикателство срещу интересите на тогавашните управляващи и най-вече на ДПС, за което мажоритарният и задължителният вот бяха и си остават тема табу. Избраният от ГЕРБ Плевнелиев нямаше на кого другиго да разчита за подкрепа освен на собствената си партия. Макар че подписката за провеждането на допитването беше стартирана от инициативен комитет начело с проф. Георги Близнашки (впоследствие възнаграден с поста премиер на назначения в края на 2014 г. от Плевнелиев служебен кабинет), само партия с ресурсите и структурите на ГЕРБ можеше да осигури необходимите по закон 500 хиляди подписа. ГЕРБ направи това, Бойко Борисов отчете заслугата си.

Тогава интересите им съвпадаха - Плевнелиев получи червена точка с успеха на инициираната от него кауза, а Борисов получи възможност да удари по управляващите. А двамата едновременно се писаха радетели на демокрацията.

Макар че БСП омекна по въпроса за задължителното гласуване, след като ДПС безцеремонно бутна кабинета „Орешарски", инициативата все пак не успя да мине в предния парламент. След като дойде отново на власт в края на 2014 г., ГЕРБ вече не беше много на зор да се занимава с мащабни изборни реформи. Плевнелиев обаче се заинати и в началото на тази година обяви, че ще си внесе предложението лично в сегашното Народно събрание. Бившите му съпартийци вдигнаха рамене и обявиха, че ще го подкрепят с тон, който сякаш казваше: „Ами, щом толкова иска." Междувременно обаче започна одисеята с поправките на ГЕРБ и РБ в конституцията за съдебната власт, където нещата зависеха от ДПС, и идеята за допитването започна да преминава в съвсем друга плоскост. Че нещата са се променили, стана ясно още когато ГЕРБ не се съгласи с предложените от реформаторите и АБВ промени в Закона за референдумите, с които се сваляше (макар и с малко) прагът за признаване на валидността на допитванията. Тогава депутатите на Борисов обясняваха гузно, че си имат собствени предложения в тази посока и ще ги приемат при второто четене на закона. Още тогава експрезидентът и лидер на АБВ Георги Първанов обаче разкри накъде отива работата. „Наесен ни чака една имитация. ГЕРБ играе играта на ДПС", предупреди той. Така и стана. В края на юли герберите оттеглиха без никакво обяснение в самата пленарна зала на парламента своите идеи за улесняване на референдумите. А седмица по-късно в една поредица от заплетени гласувания

помогнаха да не се приемат два от трите въпроса за изборното допитване - за задължителния и електронния вот. Оправданието беше смешно - пултовете им за гласуване в зала не работели.

Къде беше през цялото това време Плевнелиев? „Ще бъде изключителна трагедия за българската демокрация, ако и този път НС се отнесе толкова национално безотговорно, колкото и предишното 42-ро НС", декларира той, когато внесе предложението си за референдума в началото на юни. И когато парламентът показа, че е точно толкова безотговорен, колкото и предишния, само вдигна рамене. „Законът е такъв, какъвто е. Той можеше да бъде и по-добър. Заставам зад правилата такива, каквито са", заяви в края на юли, когато всякаква надежда, че статуквото ще се промени, вече беше изгубена. Липсата си на реакция по повод неосъществилите се промени в закона оправда с „опорките" на противниците му, че търси служебна победа на референдума чрез напасване на законодателството към него. А за отпадналите въпроси само измънка, че не търси виновни, тъй като „важното е нещата да се случват". По адрес на ГЕРБ нито дума. Човек не очаква чак римейк на „Боянски ливади", но

все нещо трябваше да каже на управляващите за това, че не спазиха ангажимента си към него и подкрепилите ги граждани.

Съвсем друго беше поведението на Плевнелиев, когато дойде ред да се громят противниците на референдума след половинчатия му успех, който позволи на поставения на него въпрос да влезе за обсъждане в парламента. Тогава видяхме друг Плевнелиев - остър, нападателен и краен в оценките си за „саботаж", „бойкот" и „потапяне" на допитването от страна на партии, които агитирали срещу него (като че ли нямат това право!). Макар че не назова имена, стана пределно ясно кого има предвид - БСП, ДПС и „Атака". Както и доминираната от тях Централна избирателна комисия, която президентът обвини, че създава организационни пречки пред поддръжниците на референдума. Какво според него през цялото това време е правила ГЕРБ, която контролира правителството, а оттам и организацията и провеждането на изборите, Плевнелиев не пожела да каже. Нито каква е отговорността на партията на Борисов за „информационното затъмнение" и това, че „нямаше агитационна кампания и дебати", при положение че ГЕРБ беше сред първите регистрирали се за участие в информационно-разяснителната кампания и основен поддръжник на електронното гласуване. Плевнелиев единствено се осмели да предупреди управляващите, че ще направят „голяма политическа грешка", ако не се съобразят с подкрепата на мнозинството гласували за електронния вот. „Хората искат промяна в политическата система. Ако не бъдат чути сега, когато го правят по демократичен начин, то със сигурност след време ще бъдат чути по един или друг начин", каза Плевнелиев, намеквайки може би за времето, когато Борисов падна от власт след улични протести.

Селективната реакция на държавния глава по отношение на референдума - пасивност, когато го саботират бившите му съпартийци, и острота, когато е замесена опозицията, само подчертава неговата партийна зависимост, която с оглед на предстоящите избори догодина очевидно е огромна. Ясно е, че за да бъде посочен отново за кандидата на ГЕРБ в мътната вода на коалиционните и задкулисните договорки, Плевнелиев ще трябва да жертва грижливо изграждания си образ на президент обединител и да си покаже истинските карти. Другият вариант е да се откаже от властта.