„Що за мафиоти бяха превзели Чикаго? Обикновените хорица се чудеха как да свързват двата края, а разните му играчи от България идваха и откриваха бизнеси веднага, за да перат пари. Нямаше справедливост! Не й се ходеше по български мероприятия и църкви, защото още от паркинга се мъдреха едно до друго мерцедеси, беемвета, аудита и скъпи джипове. Парад на парвенющината, заради която тя най-вече избяга от България. Опитваше се да държи децата си далеч от българските среди и засега успяваше. Не искаше да бъдат заразени с далавераджийство и измамничество." Това са мислите на Петя - собственичка на салон за красота в даунтаун Чикаго и героиня в нова книга, която разказва за българската колония във Ветровития град.
„До Чикаго и отзад" е вече доста известна в ъндърграунд средите, но досега малцина са имали възможност да я прочетат, тъй като не е издавана. BG VOICE успя да се сдобие с копие от апокрифната книга. На своите 240 страници авторът Николай Стефанов разказва историите на няколко поколения имигранти и техните преплитащи се съдби.
Героите му носят прякори като Вожда, Красьо Змията, Картофа, Плюнката и Балатума, Миро Бореца, Боби Гюлето... "Те са събирателни образи на различни реално съществуващи хора", казва автора Николай Стефанов. Много от случките в книгата са се случили наистина в последните 10-12 години. Други са от настоящето, но всичко е написано с доста чувство за хумор и ирония. „Книгата е направена като сатира, като пародия. Героите са образи, които виждаме всеки ден, но не трябва да ги приемаме на сериозно или пък от отрицателната им страна", обяснява Стефанов и допълва, че героите се развиват постоянно.
Главатар на BG мафията е Миро Бореца
Героят е родом от Дупница, с много обеци, татуировки и хубаво тяло, по което момичетата се обръщат. В книгата се описан като средно ниво мафиот, който се занимава с източване на дебитни и кредитни карти. Мечтата му обаче е съвсем друга. „Мечтаеше един ден да стане като Дон Корлеоне и сериозно работеше по въпроса. По цял ден седеше на лаптопа и въвеждаше кодове, източваше кредитни карти и трупаше състояние. Беше свил над 500 хиляди долара и вече бе успял да изпере около 200 бона. Още малко и щеше да ги вложи в нещо голямо. Искаше да се намърда в трафика с дрога и да измести албанците..."
Съдбата му се преплита с други герои - от шофьори на камиони, сервитьорки по българските заведения и дори успялата собственичка на козметичния салон Петя. Действието се развива основно в българските заведения, а "Енигма" е описана като най-вървежното в момента място. Диалогът преобладава в книгата, като авторът е успял да изгради добре героите именно чрез думите им - от начина на изразяване, през техния диалект до темите, които обсъждат. Най-главната (след парите) - сексът.
Плътските преживявания на героите и тяхното детайлно обсъждане заемат голяма част от книгата. Основна тема е аналният секс. Може би и оттам идва заглавието на книгата „До Чикаго и отзад". За вулгарния език в нея авторът обяснява, че има неща в творбата му, които не са за всеки, но думите на героите са взети от реални разговори, на които той е ставал свидетел през годините.
Историята на автора ще изненада мнозина.
Николай Стефанов е всъщност администратор в Triton college в Чикаго и се занимава с финансирането на магистърски програми. Завършва философия в Northeastern University, а пише още от училище, където съучениците му с удоволствие четат неговите хумористични разкази. „Книгата нямаше за цел да види бял свят. Започна като бюлетин, бележки по Facebook и така се зароди идеята да напише книгата", обяснява Стефанов. Негова приятелка, Мария Енева, му дава идеята, а той й я посвещава. Всичко започва на шега, но за 3 месеца той успява да я приключи - в средата на март м.г. Хората започват да си я разпращат един на друг по имейл и така слухът за скандалното четиво обхожда Чикаго. Авторът решава да я предложи в интернет, където може да бъде закупена за $11.99.
Стефанов бегло споменава и църковните драми в Чикаго. Но ключово място в книгата заемат жените. Те са обрисувани предимно като интригантки, които използват секса за удоволствие, но и за постигане на своите цели. Това важи както за младите госпожици, така и за много възрастни имигрантки, които и на 70 години преследват мъжете основно заради парите. Такава е баба Мими. Нейната внучка Йоана, която пристига в Чикаго, обаче ще изиграе основна роля в развръзката на книгата, която може да ви разплаче. Историята има интересен, но тъжен край, оставяйки неотговорен най-важния въпрос - щастлив ли е животът на имигранта в САЩ...
Кой кой е? Миро Бореца - от Дупница, с много обеци, татуировки и хубаво тяло. Той е главатарят на схемата с точенето на картите Тошо Сусамката е собственик на голямата транспортна фирма „Балканика Транспортейшън". Той спи със Силва - жената на неговия брат Ицо Балатума. Петя Дафова - от Бургас, с 2 деца и собственичка на козметичен салон в даунтаун Чикаго. Женена за Емил - безделник, от когото има две деца. Баба Мими - стара имигрантка, която крие възрастта си и се опитва да оплете в мрежите си богат пенсионер. Валя - от година в САЩ, търси щастието и любовта. Нейната история е като антипод на останалите женски героини в книгата |
Петя се поколеба за момент, но реши да подхване друга тема. - Мирко, любопитно ми е... Помниш ли, като говорихме за бизнес? - Да - каза спокойно Бореца. - Що те интересува? - С какво точно се занимаваш? Как точно го правиш? Не е нужно да ми казваш. Предполагам, че е рисковано. - За мен рискът е минимален. Я земам процент. Не точим директно кредитните карти. - Как така? - Че ти кажем. Картите се точат с машинки. Слага се един чип на банкомато и когато хората идат да си теглят, нали вкарват пино? - Да. - Е... Машинката чете чипо, който е запаметил номеро на картата и кодо. Прави се карта дубликат и минаваш след това на банкомато и теглиш кеш. - Това не е ли опасно? Има камери навсякъде. - Я го не правим това. Като с дрогата, има си дилъри на улицата. Они се занимават да теглят. Задържат 30 процента за тях си, останалите ги дават на мен. Цела мрежа си е, кака. - Те не могат ли да си задържат цялата сума за себе си? - любопитството на Петя се засилваше. - Скивай сега да ти кажем. Машинките идват от България. Целата мрежа се задейства оттам от хора, за които четеш по вестниците всеки ден. Имена не ме карай да ти давам. Тук има два големи боса, които ръководят всичко. Единио е у Флорида, а другио у Канада. На них им пращат машинките, а я се водим регионален менижър за Чикаго. Земам машинките от босо у Флорида и си вербувам дилъри за улицата. Нещастни пичове, дето немат цел у живото, или камионджии, които пътуват из Америка и теглят от различни места. Така не могат да им фанат дирите. - Хм. Интересно - Петя се заслушваше все по-задълбочено. - После ми се отчитат на мен - продължи Бореца. - Я изпращам определена сума на босо у Флорида, другите ги задържам и там ми идва проблемо. - Защо? - Е па оти требе да изпèрем мангизите. Не сакам да ги дръжим кеш дòма. Че почнем бизнес по-нататък и ми требат легално у банката. - Какъв бизнес, Мирко? - Нечем да ти кажем сега. Ама нема да е транспортна компания. Двете най-големи транспортни компании как мислиш съществуват? Они са създадени с крадени пари и сега перат. - Кои бе? Този Сусамката от тях ли е? - Не, он не е голем. Он си е легален. Я работим с негови шофьори само, ама он не подозира. Инак ти говорим за „Интертранс" и „Крослоудс". - Кои са тези? - Не ти требе да знаеш, кака. Големи са и лесно си перат парите. Я сакам да си изпèрем задèленото. Засега ползвам лични акаунти на хора с малки суми, за да не прави впечатление. Но имам ли бизнес да ги прекарам, че стане много по-лесно. Я затова те бех питàл, ама ти не сакаш. - Мирко, не ми се рискува. Но ми е интересно. Ти си умно момче. Защо не се захванеш с нещо легално и да си изкарваш парите с честен труд? - Още малко, кака. Че започнем бизнесо, че видиш. Треба ми начален капитал. - Млад си и ако те хванат, след това няма оправия. Представи си, че хванат някой от тези на улицата, които теглят. Те ще те изпеят и федералните ще тръгнат след теб. - Помислил съм за това. Не може да стане толкова лесно. - На наште нямай доверие. Така хубаво ще те изпеят, че свят ще ти се завие. - Кака, я съм тарикат - контрира Бореца. - Изпекъл съм си работата. Между другото нали ме питà за клюки? - Е? - Да ти кажем една, па после че се върнем на темата за бизнесо. - Кажи, Мирко! - Онази Мина, де Плюнката я èбе? - Да? Какво за нея? Онзи ден идва да я оправям. - Е па наèбала се с един авер, Плюнката докато е на път. Един, дето излезе от затворо. - Ауууу! - настръхна Петя. - Големи приятели имаш, няма що! - Боби Гюлето чувала ли си? - Не. Кой е тоя? - Преди неколко години изнасилѝ една и го вкарàха у затворо. Беше се разчуло. - Мисля, че се сещам. - Изчукал тъпата курва. Она е мнооооого проста, да знаеш. - То си личи. Ама ми е редовна клиентка. - Зàеби я! Чекай да ти кажем още за бизнесо. - Кажи. - Га изпèрем парите, че ги вложим у бизнес. Голем бизнес! Тогава сите че ме гепат за куро. И Сусамки, и Крослоудовци. Из „До Чикаго и отзад" Автор: Николай Стефанов Откъсът се публикува със съгласието на автора |