Георги Филипов, „Капитал"
Малко повече от половин година след като получи собствеността във футболния „Левски", Спас Русев вече чертае план за напускането си. Въпросът е как да се случи най-приемливо и безболезнено. Конфликтът с феновете от миналата седмица дойде добре дошъл и Русев обяви в декларация, че е депозирал своите 87% от акциите, докато се намери нов собственик. Два дни по-късно оперативните ръководители на „ПФК Левски" АД направиха опит да тушират темата за раздялата, като обявиха, че Русев не си е тръгвал или поне няма да си тръгне, преди да е намерен подходящият човек, който да поеме издръжката. Така след ерата на Тодор Батков единият от двата най-популярни клуба в България е на път да смени отново собствеността си. Като във всеки от случаите оставаше усещането, че новите собственици са някак си назначени "отгоре" и акциите на „Левски" са взети по нареждане, а не по желание. А причината е повече от ясна - дружеството всяка година трупа многомилионна загуба и освен от бизнес принципи зависи и от капризите (включително финансови) и настроенията на запалянковците.
Машина за загуби
Юридически при „Левски" не е стартирала процедура по несъстоятелност, макар компанията вече втора година да е с отрицателен капитал, огромни загуби и дългове спрямо приходите. Отчетите на клуба показват, че „ПФК Левски" АД продължава да трупа загуба, като единствената положителна новина е, че през изминалата 2016 г. тя намалява в сравнение с предходните години. Спрямо 2015 г. загубата е намаляла наполовина - от 3.8 млн. лв. на 1.9 млн. лв., но натрупаната загуба плюс текущата е 39 млн. лв. Задълженията на клуба към края на миналата година са били над 26 млн. лв.
Това нямаше да е голям проблем, ако приходите бяха съотносими, но не са. Постъпленията в „Левски" се движат между 6 и 12 млн. лв., като за миналата година са 11.3 милиона, но изпълнителните директори на клуба отчитат, че след скандалите между феновете и собственика доверието е нарушено и това може в дългосрочен план да повлияе негативно на договорите с партньорите. „Левски" получава по около 5 млн. лв. годишно от спонсорство, но за да изчисти част от задълженията си преди две седмици, беше сключено ново споразумение с БТК за 12 млн. лв. за 6 години. С част от тази сума са били изчистени стари задължения към телекома, в който Спас Русев придоби най-голям дял през август миналата година. Благодарение на тази сделка изпълнителният директор по финансовата част Красимир Иванов отчита, че задълженията са спаднали на 18 млн. лв.
Още в последния период на предишните собственици (сред които и адвокатът на Делян Пеевски Александър Ангелов) беше ясно, че „Левски" се издържа с пари назаем от телекома в очакване той да влезе като акционер. Това няма да се случи, както вече се признава от всички, и покриването на загубите трябва да се случва по друг начин. Спас Русев вече даде ясен сигнал в няколко изявления, че няма намерение да покрива загубите, а да направи дружеството функциониращо на самоиздръжка. А това няма как да стане, без да се повишат постъпленията, свързани с феновете, като например приходите от билети, сувенири, абонаментни карти. Или индиректно чрез закупуване на продукти на „Виваком", като по този начин стимулират отделянето на още по-сериозни суми от компанията за спонсорство.
Ролята на феновете
Феновете не виждат поводи да се ангажират по този начин, ако и собственикът не го прави. Русев направи достатъчно, за да се конфронтира с двете най-големи организации - Националния клуб на привържениците (НКП) и тръста „Синя България", като им отне извоюваната привилегия при Тодор Батков да имат място в управителния съвет. "Клубът в момента не зависи финансово от Спас Русев. Модела, при който финансовият директор звъни на собственика да осигури пари за всяко плащане през месеца, вече го няма. Отдавна няма и собственик, който да е навит да го прави. Съответно и Спас Русев до момента не е дал нито една стотинка в „Левски", се казва в становище на тръста „Синя България".
Отчетите на клуба показват, че приходите от продажба на билети през миналата година доближават 1 млн. лв., като в същото време клубът е платил над 150 хиляди лева за глоби към футболния съюз за свързани със запалянковците инциденти. Напълно неясно е и дали бизнес моделът с новия сектор А на стадион "Георги Аспарухов" ще е функциониращ и в каква степен приходите от него покриват разходите за строителството му. От клуба отказват да коментират темата като "деликатна". Секторът остана недовършен заради липсата на козирка и не може да изпълнява през голяма част от сезона функциите си на по-луксозно и удобно място за наблюдаване на мачове, което да изисква и по-висока цена на билетите.
Отделно Спас Русев е заложник на наследените през годините отношения между твърдото ядро запалянковци и ръководството. През годините ултрасите са били индиректно или директно въвлечени в отстраняването на някои собственици, а през миналата седмица отново е имало инцидент. Ултраси на сините са влезли в съблекалнята на отбора и са опитали да се саморазправят с футболистите след първите неудачни резултати от пролетния дял на първенството. Неофициално от "Левски" коментираха, че опитът да се скъса връзката с най-яростното крило на феновете носи само негативи. Свързана с фракцията „София-запад" фирма се занимава с охраната на мачове. На този фон предоставянето на част от акциите, които са собственост на Русев на спортния директор Даниел Боримиров (18.3% според Търговския регистър), изглежда като опит да се умилостиви крилото около „София-запад", където гравитират приближени на Христофорос Аманатидис-Таки (разследвания като ръководител на организирана престъпна група) хора. Самият Боримиров е роднински свързан - сестрата на Аманатидис му е съпруга.
Приликите с ЦСКА
Големият въпрос е ще последва ли „Левски" ЦСКА, който изпадна в несъстоятелност през миналата година. Според Красимир Иванов клубът е осигурен финансово до лятото, но след това не е ясно какво ще се случи. Най-вероятно „Левски" ще се справи и с вземането на лиценза за участие в следващия сезон в професионалния футбол. За бъдещето на клуба обаче има заложени бомби, които са свързани най-вече със строителството на сектор А. От една страна, секторът крие в себе си част от най-големите задължения - около 12 млн. лв. Красимир Иванов първо каза на среща със запалянковците, че няма неподписани споразумения за разсрочено плащане с изпълнителите, но след това призна, че „с единия нямаме споразумение и там ми тупка сърцето, като знам, че има въпроси, които не са уредени, и знам, че съдбата на клуба виси на милостта на кредиторите".
„Трябва да стъпим на нещо и колкото и да е тривиално, това е доверие", заяви изпълнителният директор Диана Иванова, защото "при информация за несигурност списъкът на тези, които искат да си получат парите, бързо нараства". Ако има нещо успокоително, то е, че повечето взаимоотношения с кредитори са уредени. Засега Иванов отрича бившите собственици да са поискали 2 млн. лв. от периода, в който се налагаше да попълват дупките в бюджета.
Остава да се реши окончателно дали Русев смята да остане под някаква форма в „Левски", или ще се опита максимално бързо да се оттегли и какво ще се случи след това.
„Синя България" декларира, че подготвя проект да поеме управлението на клуба, ако получи акциите. Без детайли откъде и колко средства ще намерят.
А Диана Иванова обяви, че трябва да се гарантира, че акциите няма да попаднат у човек, когото (феновете) не са приели и който няма ясна визия за клуба. Подкрепата на феновете със сигурност ще има и своето финансово измерение, ако „Левски" иска да излезе на печалба - нещо, което от 2006 г. не се е случвало. Но тогава не счетоводните хватки бяха причината, а успехите на спортния терен, които не се виждат в обозримо бъдеще.
