„Винаги съм имала две мечти - казва Джина. - Едната е да бъда актриса, да съм на сцена, да забавлявам хората, но и да казвам неща, важни за тях. А другата беше да съм учителка по литература“.
И двете си мечти Джина ДиДонато реализира в Ню Йорк, с цената на всичко. С еднаква страст играе на сцена, преподава риторика в два университета и е оригинален и иновативен учител на децата в българското училище „Гергана“.
Джина ДиДонато е българката, която вече трета поредна година изпълнява акапелно и на живо българския и американския химн в сърцето на Манхатън - до „Бика на Уолстрийт“ в Ню Йорк на 3 март.
„Приемам го като еманация на българския дух“, казва Джина и показва снимка, на която лично кметът на Ню Йорк - Ерик Адамс, я поздравява за изпълнението.
На 8 март пък лично генералният ни консул в Ню Йорк Ангел Ангелов й връчва грамота за това, че от две десетилетия се е посветила на артистичното образование на българските деца в Ню Йорк.
Да успееш в Ню Йорк... За близо 25 години в Голямата ябълка тази истинска фурия е минала през какво ли не, но като типичен Стрелец, говори за премеждията си през смях. Останала си е вечният оптимист - любопитна, любознателна, талантлива, позитивна, борбена...
Родена е като Виргиния Хинова, но още в България всички й казват Джина. В София участва 4 години в експерименталния театрален клас „4хС“ на режисьора Николай Георгиев. Играят на сцената в Столична библиотека, в постановки в България и зад граница.
Спомня си как с Нети Добрева участват в постановката на Народния театър „Страхотни момичета“ на Керъл Чърчил, заедно със звезди като Жоржета Чакърова, Виолета Бахчеванова, Виолета Гиндева и Ванча Дойчева. „Виолета Гиндева беше отстранена по политически причини и след 2 години постановката падна от афиша на Народния театър“, казва Джина. „С Нети бяхме най-малките и родителите ни трябваше да подпишат договор, че са съласни да играем“, спомня си тя.
Джина има договор с Народния театър за 2 години, участва и в „Първи женски театър“ и „Театър на маса“, на чиито сцени е още като ученичка. Тя завършва театралния клас „4хС“ през 1994-а. Някои от участниците кандидатстват във ВИТИЗ, а тя решава да следва „Българска филология и културология“ в Софийски университет, защото обича и да пише.
Там любими са й семинарите и уъркшоповете. Запознава се с Георги Господинов и групата около „Литературен вестник“. За алманаха „Et cetera“ със съставител Майя Праматарова интервюира Емил Табаков, Райна Кабаиванска, Блага Димитрова.
Брат й учи в Западна Вирджиния и я кани да му отиде на гости, но от американското посолство все й слагат черен печат, като на потенциален имигрант. Междувременно се запознава с американец, който гостува на родителите й, и го развежда из църквите и галериите на София.
Когато се връща в Америка, той й праща покана. Отново й слагат черен печат. Тогава мъжът написва уникално писмо до американския консул в София. Пише, че той, примерният гражданин на Съединените щати, плаща данъци вече 25 години и за пръв път иска нещо от американската администрация - да позволят на негов приятел да пътува до Америка.
Завършва с думите: „Ако ми откажете, искам си всичките данъци обратно". На другия ден от консулството се обаждат на Джина да си занесе паспорта и на следващия ден тя се сдобива с туристическа виза.
Заминава за Америка през 1999-а с намерението да попътува, да види страната. Във Вашингтон в една книжарница вижда в Theatre Journal обява - прослушване за Американската академия за мюзикъл и драма (AMDA), основана от Лив Тейлър и Тим Бъртън в сърцето на Манхатън.
„Цял живот бях мечтала да участвам в мюзикъл и си казах, че трябва да опитам. Спомням си как от малка с приятелките вземахме по една кръгла четка за коса като микрофон и пеехме песни от мюзикъли“, споделя тя.
Тъй като почти не знае английски, решава да наизусти монолога си от спектакъла „Страхотни момичета“. Намира пиесата в оригинал, приятел записва как звучи монологът на английски и тя го наизустява. Приготвя си и любима песен - I Don’t Know How to Love Him от мюзикъла „Исус Христос супер звезда“. „А те взеха, че ме приеха, с туристическата ми виза - смее се Джина. - Дадоха ми няколко хиляди долара стипендия.“
Тя се прибира в България и след държавните изпити в университета на 17 октомври 2000 г. пристига в Ню Йорк като студент в AMDA, на Бродуей, със страхотна сцена. Програмата е 2-годишна и много интензивна - за мюзикъл актьори.
„Беше ми изключително трудно - всички говореха бързо, нищо не разбирах. Отне ми 6 месеца да проговоря. Това, което ме спаси, беше, че наизустявахме песни, монолози и сцени“, спомня си тя. Там дават на студентите много билети за театър и мюзикли, концерти, балет, опера и тя непрекъснато ходи на театър.
В тази трескава борба се налага и да се издържа с нещо. Когато започва да разбира какво й говорят, работи в сладкарница, като хостеса в ресторант и като бавачка.
„Трудно беше, но исках да се пробвам в мюзикъл, да видя колко близко ще стигна до Бродуей - споделя тя.
В това има адреналин. Тази професия е удоволствие и болка едновременно и всяко преодоляване на успеха те изпълва с една идейка повече вътрешна увереност.“
След завършването цяла година тя се явява всеки ден на по 2 кастинга, по обяви във вестник Backstage. „Много ми харесва енергията ти, присъствието ти, страхотна си... Обаче типажът ти не пасва на другия главен герой“, й казва кастинг директор. „Мой професор от академията ми каза: „Не се явявай повече на прослушвания в Ню Йорк. Никой няма да те вземе. С този акцент и типаж на нищо не пасваш“.
На един кастинг я канят на второ прослушване, за ролята на надзирателката Мама Мортън от мюзикъла „Чикаго“. „Наех специално студио и пианист, 8 часа репетирах тази нейна песен, дадох сърце и душа на прослушването - споделя Джина. - Свършвам, те се споглеждат и чувам: „Аз печеля баса. Давайте сега парите“. Викнали ме на прослушване само, защото се хванали на бас, дали една чужденка ще може да изпее без акцент цялата песен!“.
Прочети още
Това обаче не я отчайва. След едно прослушване пак й се обажда асистент-режисьор. Дава й пример как в „Стъклената менажерия“ на Тенеси Уилямс главната героиня е куца.
„Ти мислиш ли, че търсим куца актриса? Не, ние ще вземем една здрава актриса, която ще играе куца жена. Твоят акцент е като един голям недъг“, разказва Джина.
Звънкият й смях още звучи в ушите ми. Смях, когато разказва за ходенето си по мъките... „Не, не плаках. Бях благодарна, че този човек ми спести безумното очакване и надежда. Всяка информация, дори и негативна, за мен е отваряне на нови възможности, а не обратното. В този момент аз разбрах, че ще трябва да правя моето си нещо“, споделя тя.
По това време среща Франки ДиДонато - американец от италиански произход, композитор, музикант, преподавател. Влюбват се и през лятото на 2003-а се женят. „Франки и Джина ДиДонато“ - така ги знаят в продължение на 7 години, правят записи, участват на фестивали, записват няколко албума. Раждат им се дъщеря Екатерина (на 19), и син Антонио (на 17). Джина записва втора магистратура по „Театър и театрознание“ в „Хънтър Колидж“ (Hunter College, City University of New York, CUNY).
Тя си спомня съвета на приятел - че за да успее, трябва да има своята общност, както Барбара Стрейзанд разчита на евреите в Ню Йорк. Започва да се среща с хора от българската общност.
„Дойдоха на турне българи, беше ми много приятно... Особено ми е приятно, когато някой пристигне от България, „мирише на България", смее се тя.
Участва в големия концерт за 24 май, който организира Боряна Павлова. С Майя Праматарова правят постановката „Револверът“, която представят пред българите в Чикаго, Бостън и Ню Йорк. Джина се включва и в конкурса „Мис България в Америка“, като сценарист, водеща и певица.
„После се появи Нели Хаджийска и ми даде абсолютната свобода в българското училище „Гергана“, вълнува се Джина. А българчетата в Ню Йорк имат шанса да учат български при една необикновена учителка. Нищо в неделните й уроци не прилича на другите. В тях Джина и децата си разказват истории, пеят песни, разиграват театрални етюди, танцуват, правят цели постановки... С по-големите деца дори поставят мюзикъли.
„Когато цялото същество на едно дете е ангажирано, това е най-естественият начин да научи бързо и правилно езика“, казва тя. В работата си приобщава и родителите. Мотивира ги през седмицата да продължат да общуват по същия начин с децата си, дори правят самодейна театрална трупа от родители, поставят спектакли.
А сцената? „Дори и нищо да не правя, сцената някак ме намира“, смее се Джина. Режисира и играе в постановката „Ваше въображение“, с премиера на 1 юни. Участват 11 родители от българското училище. Междувременно са я потърсили за главна роля в постановка в Step theatre. От 5 години преподава „Публична реч“ ("Риторика") в 2 университета - PACE University и City University of New York (CUNY).
Децата й знаят български, обичат да гостуват при роднините в България. „Дъщеря ми е споделяла:
„Когато съм много тъжна, си казвам: „Аз може да нямам приятели, може да са ме обидили, обаче си имам България и те даже не знаят какво е това!“.
Във всичко, през което преминах, аз усетих ценността да заявявам, че съм българка и че нося нещо, което никой друг няма... Хайде, чао, че отивам на уроци по пиано“, смее се звънко българката.
