С новия си съпруг

Пею Благов

Силвия Кацарова е добре известна не само с десетки хитове в своята кариера, но и с активната си гражданска позиция. Певицата и до днес се радва на обичта на публиката, пълнейки зала 1 на НДК. Кариерата й стартира като солист на група LZ и продължава самостоятелно след 1989 година.

Госпожо Кацарова, напоследък не се задържате в България. Къде пътувате?

- Бях в Истанбул на екскурзия и по работа, а после пях в Балчик. Покрай изборите имахме страшно много работа. Надявам се да сме допринесли за удоволствието на хората. Чухме вече резултатите, надявам се да се подреди малко България, защото много млади хора бягат от страната.

Напоследък като че ли канят певците от вашето поколение главно в кулинарни предавания. Това не е ли обидно?

- Така е, никой не се интересува от новите ми песни, не ги пускат. Много често ме канят само за някакви жълти истории. А какво жълто искат от мен - жена на средна възраст. Искам да творя, имам нова песен - „Дива жена", а никъде няма да я чуете.

Направих и много приятна песен за Теди - „Светлина". Оплюват я, но аз мисля, че е доста хубава.

Малцина днес говорят за култура. Това не ви ли демотивира?

- Това се случва, когато хората се борят за оцеляването си. Да не говорим за нивото на политиците - колко от тях ходят на театър, на опера? Колкото и да оплюваме комунизма, тогава големите меценати бяха големи предприятия - ние бяхме към БГА „Балкан" например. Към военните бяха „Тоника", Марги Хранова, Роси Кирилова. Преди време „Балкантон" плащаше за всичко, а за една песен от изпълнителски права получавах еднократни 30 лева хонорар. В момента печеля 80 лева за цялата година, като от радиата имам 0 стотинки. По време на комунизма вземах по 5,000 лева годишно. А тогава бях само изпълнител, докато сега съм и композитор. Предишният ми албум „Лудо влюбена жена" е изцяло авторски. Скоро бях на концерт в памет на Катя Филипова, моите колеги ме поздравиха за песните и останаха шашнати, като разбраха, че аз съм ги писала.

Навремето забранявали ли са ви да композирате?

- И да исках да композирам, нямаше да мине песента. Имаше комисия от известни композитори и поети, които бяха вдигнали много високо летвата. Смятам, че и сега е необходима такава комисия. Гледам разни телевизии и като слушам какви текстове има в рапа, направо настръхвам. Не смятам, че нация, която държи за своето бъдеще, може да понесе такива неща. Помните навремето какви порно текстове имаше в чалгата. Сега тази крайност се прехвърли в рапа. Позволявам си да го кажа дори да ме намразят. Просто не приемам този вид нова култура. Освен това и самото рапиране не става, блендата е слаба, много аматьорски са направени нещата, клиповете са за по сто лева.

Онзи ден гледах „Гласът на България". Надявам се да помогнат на победителя, защото спомняте си какво се случи с Богдана от „България търси талант" - нищо. Момичето можеше да пее, но нямаше никаква подкрепа. Добре, че беше Теди да й напише песен, за която не получи и един лев, дори си преотстъпи правата. Искрено се надявам тук организаторите да застанат зад своя победител и да го подкрепят финансово и морално.

Това не са ли изпълнители, които подбиват и вашите хонорари?

- Не мога да се оплача от липса на работа. Кризата е по-скоро при младите, защото те са главно медийни звезди.

Като не въртят новите ви песни, по участия не пеете ли основно старите хитове?

- Омръзват малко старите хитове, но без тях не може. Като бяха тук „Бон Джоуви", искахме ли от тях новите им песни? Не. Бяхме там за старите. Нормално е. Покрай големите хитове обаче трябва да се прокарва новата продукция.

Но аз обичам все още и „Топъл дъжд", и „Големият кораб". Сега в Балчик имаше адски много малки деца, които пяха с мен. Публиката изпя припева от начало до край. Това е голямото ми удоволствие. Не настоявам да се пускат само певци от нашето поколение, а просто повече българска музика със смисъл. Защото след десет години днешните деца ще дават облика на страната.

Не можем да ги възпитаваме, все едно са расли в джунгла. Трябва да са интелигентни.

Следите ли случващото се в държавата в момента?

- Разбира се. Ние с движение ДНЕС започвахме да алармираме за всички възникнали проблеми още преди четири години. Предупреждавахме, че предстоят протести, ако не се вземат мерки срещу обедняването на народа. Ходихме дори при Цецка Цачева, искахме среща и с Йорданка Фандъкова, но все ни приемаха заместници. Борихме се за по-приемлива синя и зелена зона - да го няма това лудо препаркиране през два часа. Да не говорим, че това е невъзможно за инвалидите например.

Когато политиците спрат да мислят за удобството на хората, допускат най-голямата си грешка. В коя страна се интересуват кой ги управлява - важното е да се живее добре, да има определен стандарт.

Някои могат да кажат, че вие имате висок стандарт и нямате право да говорите така.

- Напротив - аз работя много упорито, за да постигна този стандарт. Данъците са ни големи, постоянно ни правят проверки, дори в момента. Никой не може да докаже, че съм забогатяла неправомерно, а работя още от комунистическо време. Пътувала съм много в чужбина. Изкарвала съм валута и пак не съм кой знае колко богата.

Всички колеги мъчно преживяваме. Пътуваме постоянно, което е жесток риск с тези пътища, които имаме. Пеем в студ и дъжд. Никой не го интересува какъв е пътят до сцената, на която ни виждат красиви, бляскави.

Дори не искам да отварям болната тема на всички певци - за нашите пенсии и прословутия уж изгорял архив на Концертна дирекция. Оказа се, че ние на практика нямаме никакъв трудов стаж и какво заслужаваме - пенсия от сто лева. Но когато правят благотворителни инициативи и трябва да се пее без пари, винаги се сещат за нас.

По време на комунизма държавата се грижеше за културата. Ами какви филми бяха сътворени в онези години! Ето, отиде си Иванка Гръбчева, една от последните искри култура в днешното време. Cпомням си, че заедно с Петър Слабаков си партнирахме в нейния филм „Златната река". Една нация, която не оценява постигнатото от предните генерации, не може да просперира. Не може да се казва, че сега започва всичко, с младото поколение.

Имате ли някакви по-сериозни планове с движение ДНЕС?

- Продължаваме борбата срещу монополите, защото няма страна на Запад, в която токът да е колкото месечната ти заплата, колкото да ме убеждават, че енергията у нас е най-евтина. Малко да се разровят журналистите и да видят колко плащат хората в Германия или в Австрия за ток. Никой не плаща по 300 евро. Около сто са техните разходи. И това е просто обидно, ако сравним техните заплати с нашите.

Тук ни принуждават да се борим за оцеляване. Много бедни деца не могат да учат въпреки желанието си. Навремето всички имахме шанс за образование. Грозно е да се събират пари за световни олимпиади по математика, на които децата винаги вземат златни медали. Едва се събират суми от по 5,000 евро например. Вместо това се влагат в глупости - предизборни кампании за милиони.

И вашата професия девалвира - навремето да кажеш, че си журналист, беше гордост. Сега едва ли не те е срам.

Имате ли надежда по отношение на новото правителство?

- Нямам никаква представа какво ще се случи. Имам чувството, че ще сме на късмет. Дано да са истински българи и да милеят за България, за да не заминават повече децата ни в чужбина. Нека са истински патриоти като мен, защото аз наистина обичам България, нищо че съм туркиня. Нямате представа как нашите изселници в Турция милеят за родината и даже някои се връщат на старини да живеят тук. Нека се грижат за младите, за здравето на хората.

Няма по-болна нация от нашата. На какво се дължат тези болести - на невероятния стрес от този неспиращ преход. Няма такъв преход никъде другаде - идете в Румъния, в Сърбия, в Хърватия - навсякъде е по-добре от тук.

И още нещо - политиците да започнат да говорят правилно. Всички вече приказват на „говориме", „правиме". Гледах Стефан Цанев при Гала, който направи забележка за това, но за съжаление не се чува словото на тези хора. Стойностните личности са изритани в края за сметка на новите медийни герои.

Другото ми желание е новото правителство наистина да се погрижи за лекарите - как може някой да си помисли да набие медицинско лице. Това е абсурд!