Поколението Y – така социолозите наричат родените през 80-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници. Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат. Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти. Харесват ли ни, или не, те са бъдещето и вместо да им налагаме остарели стереотипи на работа и живот, по-добре да се опитаме да ги разберем.

„Пътешествието започва, когато плановете се объркат“, е шеговитото мото на Силвия и Евлоги. Двамата са се отказали от кариера с добро образование в Китай и Европа и са превърнали голямата си страст – пътуванията – в основна професия. Силвия Атанасова и Евлоги Бирбочуков не са съжалили нито за миг, че са избрали пътешествията не само като по-динамичен начин на живот, но и като работа – организатори на пътешествия. Преди да се съберат, доста са пътували и двамата. Всеки от тях е обиколил около 60 страни. Отчитат една

доста динамична 2022-ра

„Посрещнахме я на лодка в Малдивите – разказват те. – Гмуркахме се с крокодили и акули в Куба, живяхме в къщата на българин в Сантяго и усетихме трудностите на кубинския живот. „Брахме“ студ в Канада, но и видяхме красотата на замръзналия водопад Ниагара. Сбъднахме мечтата „Перу“. Карахме ски из Френските Алпи и колела в пустинята Намиб. Разхождахме се по ръба на активни вулкани около Сицилия. Готвихме традиционни манджи в Иран. Гонихме сардини в Южна Африка и станахме свидетели на световния феномен за хвърлянето на хайвера на red snapper в Палау. Изпуснахме си самолета в Рим, но пък завършихме със семейна разходка из коледните пазари на Виена.“ В първите дни на новата 2023 година са били в Мексико, на ски пътувания из Европа, после в Намибия. „Тази страна е

неочаквано добра комбинация

Пустиня, градове, удобства, немски стил на градска среда, немски език като официален на общността, спокойствие“, разказват те. В момента са в Индия. „През целия ми живот е имало големи промени в това, какво искам да правя – споделя Силви. – Преди пандемията се занимавах изцяло с китайски туристи, с китайски език и култура, водех курсове по китайски...“ Родена е в Бургас и от съвсем малка повтаря, че иска да стане журналист, защото обича да говори с хората. Завършва бургаската Природо-математическа гимназия с пълно отличие. [su_image_carousel source="media: 861458,861456,861454,861453,861451,861450,861448,861447,861446,861445,861444,861436,861432,861431" crop="9:16" align="center" captions="yes" dots="no" autoplay="7" speed="immediate"] Учи едновременно на две места – тенис на маса в НСА и в Нов български университет. Записва следдипломна квалификация по спортна журналистика. Стажува в няколко вестника и телевизии, но разбира, че това „не е нейното“. Печели и пълна стипендия от китайското правителство и учи NBA, магистратура по бизнес администрация. В Китай решава да научи езика и после няколко години води китайски туристи като екскурзовод. Евлоги завършва финанси в Хага, Нидерландия и магистратура по бизнес администрация в университета в Дърам, Англия. В портфолиото му влиза мениджмънт на всякакви финансови инструменти, или иначе казано – как да си управляваме парите. „Винаги съм си мислил, че

ще се върна в България“

– казва той. Първо работи на стаж в един фонд, след това се занимава с инвестиции в пенсионен фонд, но много скоро разбира, че стереотипната работа не е „неговото нещо“. В някакъв момент става супервайзър по реализацията на два от проектите на Кристо – „Мастаба“ в Лондон и „Плаващите кейове“ в Италия. „Доста неща опитвах в различни сфери, докато един ден не се събудих и не си казах: „Абе защо да не правя нещата, които на мен ми харесват?“. Първо организира групи за пътувания за ски, после с гмуркане, плаване, планинарство – все нещата, които обича да прави... Докато в един прекрасен ден Силвия не го намира във Facebook. Още на първата работна среща си допадат. „Силвия ми хареса като излъчване – със своята лъчезарност, мотивация и най-вече с позитивната си енергия“, споделя Евлоги. Тя го кани на едно нейно представяне на курс по китайски, а той я кани на китайски ресторант. От 2019-а тръгват заедно на пътешествия. Били са на всички континенти, освен в Австралия, искат да се включат и в някоя от експедициите на проф. Христо Пимпирев на Антарктида. Напук на COVID, 2020 и 2021 година са били едни от най-силните им години, наситени с пътувания. „Беше чист късмет, че дестинациите, които бяхме планирали, не бяха засегнати веднага от строги мерки за сигурност. Бяхме на Малдивите, в Ботсвана, Коста Рика, ЮАР и

затвориха границите след това

казват двамата. По време на пандемията решават да започнат директни включвания от местата, които посещават, за да може сънародниците ни по света, затворени по домовете си, да бъдат виртуални пътешественици заедно с тях. Наричат поредицата си „Виртуални пътешествия по света“ и стриймват на живо през Facebook страницата. Идеята моментално събира десетки хиляди българи. „Първо разказвахме за своите преживявания, после канехме приятели, познати и непознати да споделят за техните приключения – обяснява Силви. – Да не е просто екскурзоводска обиколка на някое място, а по-скоро да споделяме за бедите и за щастливите моменти, които ни се случваха на някоя далечна интересна дестинация.“ [su_image_carousel source="media: 861457,861452,861443,861442,861441,861440,861435,861434,861433" crop="16:9" align="center" captions="yes" dots="no" autoplay="7" speed="immediate"] Първият голям стрийминг е от Китай, на който имат невероятен успех. Канят ги от всички български радиа, телевизии. „Осъзнах, че това е нещо голямо, най-вече защото хората имат нужда от такъв тип емоции точно в това време на изолация“, споделя Силви. Излъчването им от Мачу Пикчу събира около милион и 200 хиляди гледания. „На хората сме им симпатични, защото сме си ние, правим го не за печалба, а за удоволствие“, казва Евлоги. Тези излъчвания, възникнали спонтанно, ги превръщат в едни от най-популярните пътешественици в българската секция на Facebook.

Една от най-големите тръпки

е била на дайвинг сафари на Карибите. Евлоги от десетина години е запален по гмуркането. Избират място на няколко часа с лодка далече от континентална Куба, в архипелаг от малки мангрови острови – „Градините на кралицата“. Там има много по-голямо струпване на крокодили и акули. „Основната представа за акулите от телевизията и филмите е свързана с ужаси, като в „Челюсти“. Да, акулата си е хищник и един от господарите на този подводен свят, но е факт, че ние изобщо не сме в нейното меню – коментира Евлоги. – Разчитах основно на съветите на местните водачи. Те предварително ни правеха инструктаж спрямо поведението на акулата, спрямо вида акула, как се държи в определен час от деня. Но ние, хората, не сме плячка за акулите, защото не миришем на нещо, което им е познато и което биха яли...“ Крокодилите пък са малко по-тромави, обяснява той. Изпитали са тръпката от такава близка среща. „Ние сме във водата до крокодила, а когато той започне да се приближава, водачите го подмамват с едно пиле, купено от магазина. Но срещата с крокодилите е по-опасна, отколкото с акулите...“ Силви също твърди, че не я е било страх да се гмурне при акулите. „Зависи от нагласата, с която влизаш, ако ти е обяснено добре, няма нищо страшно“, казва тя. Двамата са щастливи, че са се открили един друг, че споделят една и съща страст – пътешествията. Вече рядко им остава време само за тях двамата, но се наслаждават на всяко пътуване, когато водят група. До 2024-та програмата им е запълнена. През януари са били в Мексико на дайвинг, после 3 - 4 ски ваканции, Индия, Япония, Намибия, Перу, Тонга... В Индонезия имат запазена лодка за дайвинг. Говорим си за лайтмотива на рубриката „Поколението Y“ – „Променям средата“. „Това, което исках да променя от самото начало у сънародниците ни, е

погледът към всекидневието

и начина на живот – казва Евлоги. – Някои хора харчат по заведения в пъти повече пари от това, което си позволяваме да харчим за пътувания. Искаме да покажем на сънародниците ни, че има един друг паралелен свят, живот, всекидневие, което всеки от нас може да изпита, стига да го пожелае. Да започне да цени повече не вещите, а изживяванията по време на пътуването, срещите с други хора и култури винаги обогатяват...“ „Да бъдем малко по-широко скроени, да сме отворени към света, към другите култури. Така ставаме и по-добри, и оценяваме повече това, което имаме“, допълва Силвия. И двамата са живели в чужбина, но засега са избрали да се връщат в Родината. „Какво значение има дали живеем в България, или някъде другаде, нали почти непрекъснато сме на път?“, казват те.