Въпросът за европейската интеграция на Северна Македония и условията за начало на преговорите с ЕС, не могат да се определят единствено като двустранен въпрос, нито само като проблем между страната и Европейския съюз.
Това заяви президентът на Северна Македония Гордана Силяновкса-Давкова, предаде БГНЕС.
В интервю за телевизия „Сител“ Силяновска-Давкова обсъди неотдавнашната си среща с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и възможността ЕС да посредничи в преговорите с България.
По повод посланията от Брюксел, призоваващи към продължаване на разговорите със София, тя припомни, че въпросът дали спорът е двустранен, или засяга отношенията с ЕС, е бил повдиган и преди.
Евродепутатът Илхан Кючюк: Отношенията със Северна Македония са все по-трудни, все по-лоши
„Когато заявихме, че въпросът има двустранен характер – тъй като нито в Плана за действие, нито в предишните обсъждания е имало възражения от други държави и никой не е заплашвал с вето; напротив, подчертаваше се необходимостта от система за оценка въз основа на постигнатите резултати – България поддържаше тезата, че въпросът не е двустранен, а че всъщност си имаме работа с Европейския съюз. Често съм казвала, че ако е така, нека тогава преговаряме с Европейския съюз“, заяви Силяновска.
Според нея в европейското право съществуват механизми за подобни ситуации – включително член 7 от Договора за Европейския съюз, – които предвиждат възможност за ограничаване на определени права на държава членка, ако се установи сериозно нарушение на принципите и ценностите на Съюза.
Президентът обаче подчерта необходимостта от диалог и обмен на мнения, като отбеляза, че проблемът или процесът не могат да се определят единствено като двустранен въпрос или само като проблем с Европейския съюз.
Що се отнася до позициите на европейските представители относно поетите ангажименти, Силяновска се позова на европейското конституционно право и на основополагащите документи на ЕС.
„Аз съм не само президент, но и професор. Добре познавам европейското конституционно право. Въпросите, повдигнати наскоро от г-жа Йотова – президента на България – относно задължението ни да спазваме принципите и ценностите на Европейския съюз, са точно същите, които и аз отстоявам. В Договора за ЕС, Лисабонския договор и Хартата на основните права е ясно посочено, че ЕС зачита националната и културната идентичност не само на своите държави членки, но и на всички нации и страни“, заяви Силяновска. Тя добави, че европейските документи също така призовават за зачитане на конституционните и политическите структури на държавите.
Президентът изрази мнение, че именно тези принципи трябва да бъдат взети предвид по време на процеса на европейска интеграция на страната, особено по въпроси, свързани с националната и културната идентичност.
По отношение на искането за конституционни промени президентът заяви, че не може да гарантира тяхното приемане.
„Какво отговарям, когато ме питат дали ще променя Конституцията? Не мога да дам такава гаранция. Депутатите не представляват мен; те представляват гражданите и, както във всеки европейски парламент, гласуват според собствените си убеждения“, каза Силяновска.
Тя постави въпроса какво би се случило, ако отново се инициират конституционни промени, но депутатите не успеят да осигурят мнозинство от две трети, както и необходимото мнозинство от гласове на депутати, принадлежащи към общности извън мнозинството.
БГНЕС припомня, че през 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, одобрено от всички държави членки на ЕС. Тоест не става дума за двустранен въпрос или блокада. Според Преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в македонската конституция. Северна Македония трябва също да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.
Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи преди три години, постановява, че Скопие се съгласява следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от своята Конституция.
В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента си, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България.
Протоколът предвижда също противодействие на говора на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите. | БГНЕС
