Поскъпването на тока, газа и горивата през последните 12 месеца е принудило половината българи да ограничат разходите си за храна или здравеопазване. Средно за ЕС този дял е 38%, показва осмото климатично изследване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), цитирано от БТА.

Близо три четвърти от анкетираните в България (74%) казват, че по-високите цени на енергията значително са намалили покупателната им способност. При 23% ефектът е бил много силен, спрямо 20% средно за ЕС.

Повече от една четвърт (26%) са намалили разходите си за отопление. Всеки пети е задлъжнял, потърсил е финансова помощ или е забавил плащането на сметките си за енергия. По-скъпите горива са променили начина, по който 56% от анкетираните използват автомобила си. Сред най-честите промени са ограничаването на пътуванията за основни нужди и отказът от пътувания през почивните дни или ваканциите.

Цените изместват климата като водещ приоритет

Според 69% от българите енергийният преход е спешно необходим. Най-често очакваната полза са по-ниски или по-стабилни цени на енергията (77%), следвани от по-малка зависимост от вноса на нефт и газ (74%) и забавяне на изменението на климата (66%). През 2022 г. климатът е бил на първо място сред очакваните ползи в България.

Общо 87% от анкетираните смятат, че нисковъглеродната енергия трябва да е приоритет. Най-често посочват слънчевата енергия (45%) и ядрената енергия (42%). Подкрепата за ядрената енергия е сред най-високите в ЕС, където средният дял е 28%.

Осем от десет българи искат по-тясно сътрудничество с останалите държави от ЕС за постигане на енергийна независимост, при 68% средно за Съюза. Общо 65% подкрепят и общото финансиране на инвестициите в прехода.

„Българските домакинства бяха засегнати най-тежко от високите цени на горивата и тяхното послание е недвусмислено: енергийният преход трябва да осигури по-достъпна енергия и по-голяма независимост“, заяви вицепрезидентът на ЕИБ Марек Мора.

През 2025 г. Групата на ЕИБ е осигурила 128 млн. евро за устойчива енергия и природни ресурси в България.

Проучването е проведено от Ipsos bva между 3 и 25 август 2026 г. сред 23 000 души на възраст 16 и повече години в 27-те държави от ЕС, включително 1000 в България.