Глобалните температури се повишиха до рекордни нива този месец, зловещ знак за климатичната криза преди натрупването на Ел Ниньо, което потенциално може да тласне 2023 г. да стане най-горещата година, регистрирана някога в историята.
Предварителните глобални средни температури, регистрирани досега през юни, са с близо 1C над нивата, регистрирани преди това за същия месец, връщайки се до 1979 г. Въпреки че месецът все още не е завършил и може да не постави нов рекорд за юни, климатолозите смятат, че следва модел на засилване на глобалното затопляне, който може да доведе до това,
тази година да бъде обявена за най-горещата, регистрирана някога, надминавайки 2016 г.
Дългосрочните условия на затопляне, причинени от изгарянето на изкопаеми горива, вероятно ще получат допълнителен импулс на топлина чрез Ел Ниньо, естествено повтарящ се феномен където участъци от Тихия океан се нагряват, обикновено причинявайки скок на температурите в целия свят.
Миналата седмица Националната администрация за океаните и атмосферата (NОАА) съобщи, че условията на Ел Ниньо вече са налице и „постепенно ще се засилят“ в началото на следващата година.
Майкъл Ман, клоиматолог в Университета на Пенсилвания, каза, че причиненото от човека затопляне ще се влоши от Ел Ниньо, който обикновено добавя между 0,1C до 0,2C към общата глобална температура.
„Глобалната температурна аномалия на повърхността е на или близо до рекордни нива в момента и 2023 почти сигурно ще бъде най-топлата година в историята“, каза Ман. „Това вероятно ще е вярно и за почти всяка година на Ел Ниньо в бъдеще, докато продължаваме да затопляме планетата с изгаряне на изкопаеми горива и въглеродно замърсяване.“
Мика Рантанен, финландски метеоролог, каза, че резките горещини досега този месец са „изключителни“ и че е „доста сигурно“, че ще доведат до рекордно топъл юни.
Тази година вече видяхме тежки, рекордни горещи вълни,
които разтърсиха места от Пуерто Рико през Сибир до Испания, докато невероятната жега в Канада предизвика огромни горски пожари, които покриха небето над Ню Йорк и Вашингтон с токсичен дим миналата седмица.
Според актуализация, публикувана от NОАА в сряда, светът е имал своя трети най-топъл май миналия месец, като Северна Америка и Южна Америка са имали най-горещия май, регистриран някога.
NОАА са по-предпазливи относно перспективите за годишен топлинен рекорд през 2023 г., поставяйки шансовете на около 12%, но твърдят, че е почти сигурно, че годината ще се класира в топ 10 на най-горещите и много вероятно ще бъде в топ пет.
През май Световната метеорологична организация предупреди, че
глобалните температури вероятно ще скочат през следващите пет години,
подхранвани от Ел Ниньо, както и от емисиите, като през този период е почти гарантирана нова рекордно гореща година.
Има също така голям шанс средната температура да надхвърли 1,5C след прединдустриалните времена, ключов праг, договорен от правителствата, в който момент горещините, сушите, наводненията и други климатични въздействия стават значително по-лоши.
Докато хората усещат топлината на сушата, в моретата се наблюдава още по-забележителен изблик на топлина, като NОАА потвърждава втори пореден месец на рекордно високи температури на океанската повърхност през май.
Прочети още
Излишната топлина в океаните, които покриват 70% от повърхността на земното кълбо, влияе върху общите глобални температури, както и изкривява рибните популации, избелва кораловите рифове и води до покачване на крайбрежното морско ниво.
„Океаните се затопляха стабилно, но сега виждаме рекордни температури, което със сигурност е тревожно, като се има предвид, че очакваме Ел Ниньо да се засили“, каза Елън Бартоу-Гилис, климатолог в NОАА. „Това несъмнено ще окаже влияние върху останалия свят.“
„Започваме с доста топло начало на годината, не е безпрецедентно, но може да стане още по-горещо поради Ел Ниньо“, каза тя.
Независимо дали 2023 г. ще се окаже най-горещата, регистрирана някога, учените предупреждават, че ескалиращото въздействие на климатичната криза вече е очевидно и няма да се забави, докато емисиите на парникови газове не бъдат радикално намалени. „Без по-сериозни съкращения на емисиите, промените, които наблюдаваме, са само началото на неблагоприятните въздействия, които можем да очакваме да видим“, каза Натали Маховалд, атмосферен учен от университета Корнел. „Тази година и екстремните събития, които видяхме досега, трябва да служат като предупреждение.“
