Джеф Стайн, „Нюзуик"

От всички задачи, които Уолтър Макинтош трябваше да изпълни за дългите години работа в ЦРУ, най-запомнящата се бе покупката на гумени секскукли от сексмагазините във Вашингтон, окръг Колумбия. Естествено, това той направил с добри намерения. От 1977 година до 1979 година Макинтош оглавява отдела за маскировка на ЦРУ. Московските вербовчици от ЦРУ остро се нуждаели от нещо, което да излъже руското контраразузнаване, за да може то да ги остави поне за няколко минути на спокойствие и те да могат без страх от арест да се срещат със своите секретни съветски източници. Важна операция била поставена под заплаха. За решаването на тази задача бил създаден така нареченият „скрит коз".

За пръв път съществуването на това устройство стана известно от книгата на Робърт Уолъс и Г. Кейт Мелтон „Изкуството на шпионажа", а след това за неговото прилагане в хода на операция по установяване на контакт с американския шпионин в СССР Адолф Толкачов, разказа Дейвид Хофман, авторът на книгата „Шпионин за милиард долара". Но пълната версия на произхода на това приспособление до ден днешен не е бил публикуван. По думите на Макинтош „той направил покупката, но идеята принадлежала на двама холивудски майстори на костюми - Лес Смит и Джон Чембърс, които работели в киноиндустрията, а работата в ЦРУ била техният секретен начин да печелят допълнително.
Замисълът е бил следният: офицер от ЦРУ и „негов" шпионин отиват на секретна среща с автомобил и вземат със себе си „скрития коз" (така са наричали секскуклите) - той в ненадуто състояние е запечатан в обикновена опаковка, която не предизвиква подозрение. Естествено след тях, както се очаква, карат момчета от КГБ и те трябва да направят всичко по такъв начин, че агентът незабелязано да се изниже от колата. Първата и главна задача е постепенно да се увеличи дистанцията, разделяща ги от „опашката" на КГБ, докато не стане нощ. В някакъв момент, когато те свиват зад ъгъл, седящият на пасажерското място агент (в годините на студената война това са почти само мъже) рязко отваря своята врата и се хвърля от колата, облечен като обикновен московчанин. Шофьорът след това вкарва в действие „коза", в резултат на което човекоподобното чучело с шапка и всичко останало е вкарвано в бойно положение.
Основен компонент на „коза" е именно секскуклата. Макинтош сам избрал да се заеме с покупката, защото не можел да поръча това на своята секретарка. Ето какво разказва той: „Моята помощничка в тези години бе много мило прилично момиче със строг нрав, възпитана в много религиозно семейство. Тя бе от тези, които винаги с готовност поемат допълнителни задължения. Но просто не можех да я пратя да купува секскукли. Така че просто излязох на улицата, докато не видях надпис „Книги за възрастни", и те, естествено, имаха отдел с кукли. Малко беше неудобно да се връщам няколко пъти в магазина за нови кукли. Доста от тях се повредиха при подготовката на прототипа. Купувах по четири-пет наведнъж в рамките на няколко седмици, така че нищо чудно да съм си изградил цветуща репутация."

По неговите думи една от трудностите била да се накара сгънатата в контейнер кукла да се отвори при натискане на бутон: „Бе доста сложно, защото тя трябваше да изскочи от портфейл, да не е много еластична и да не напомня за балон, но в същото време да е запечатана и да не омекне." Частна компания от Сейнт Луиз, която се занимавала с разработката на въздушни възглавници за автомобили, помогнала на разузнавачите да изпълнят всички тези условия.
„Уви, такива трикове вече се използват рядко, ако не се смята киното. В съвременния свят с постоянното електронно наблюдение (не само с камери по пътищата и в търговските центрове, но и със следенето на електронната поща, GPS позиционирането в режим на реално време и с прилагането на електронни скенери за сканиране на очите и средствата за анализ на пръстовите отпечатъци по летищата) на ЦРУ се наложило като цяло да премахне „скритите козове", перуките и латексовите маски и да ги хвърли в кошчето.