Очаква се в рамките на едно десетилетие да бъдат пуснати в експлоатация редица нови проекти за износ на втечнен природен газ (ВПГ), като половината от тях, които вече са в процес на изграждане, са на САЩ и Катар.

Според данни, събрани от доклада LNG 2023 на базирания в Сан Франциско мозъчен тръст Global Energy Monitor (GEM), в световен мащаб се осъществяват проекти за износ и внос на ВПГ с общ годишен капацитет съответно 917 млн. тона и 705 млн. тона, като инвестициите възлизат на около 1 трилион долара.

Понастоящем се изграждат проекти за износ с общ капацитет от 192,7 млн. тона годишно и проекти за внос на ВПГ с общ капацитет от 203 млн. тона. Останалите планирани проекти за ВПГ са в предварителен етап на развитие.

В момента Азия и Европа са основните разработчици на нови проекти за внос на втечнен природен газ, като в тях се намират около 90 % от всички нови мощности в процес на разработване.

Търсенето на ВПГ в Европа обаче може да бъде краткотрайно, тъй като континентът изпълнява програмата си за декарбонизация, а ценовата чувствителност на много азиатски вносители може да постави под въпрос прогнозите за ръст на търсенето на ВПГ.

Според доклада проектите за износ на стойност 118 млрд. долара, които понастоящем са в процес на изграждане, може да не успеят да възстановят първоначалните си инвестиции по време на експлоатацията, ако правителствата изпълнят целите си в областта на климата.

По време на кризата на енергийната сигурност, предизвикана от войната на Русия в Украйна, и обещанието на ЕС да намали вноса на руски газ, докладът на GEM твърди, че европейските държави са се втурнали да набавят ВПГ от спотовия пазар и са предложили редица нови проекти за внос на ВПГ.

В доклада се казва, че ефектът от тези промени в глобалната динамика започна да се проявява миналата година, когато в Европа започнаха да функционират седем терминала за втечнен природен газ, увеличавайки капацитета за внос на региона с почти една пета. Освен това три проекта за износ в САЩ, равняващи се на приблизително половината от съществуващия експортен капацитет на страната, са достигнали до окончателни инвестиционни решения.

Очакваните капиталови инвестиции за проекти за внос са 190 млрд. долара, докато за проекти за износ се изчисляват на 878 млрд. долара.

САЩ заемат водеща позиция

САЩ водят сред страните, изграждащи нови терминали за износ, с износ от 336,9 млн. тона втечнен природен газ годишно, следвани от Русия със 164,1 млн. тона, Канада със 75,6 млн. тона, Мексико с 69,3 млн. тона и Катар с 49 млн. тона.

Азия доминира в новите мощности за внос, като в процес на разработване са най-много мощности на годишна база - 454 млн. тона. Следват Европа със 183 млн. тона, Китай с 267,9 млн. тона, Индия със 75,2 млн. тона и Германия с 65,4 млн. тона.

Коментирайки доклада, анализаторът на GEM Research Робърт Розански обобщи пред Анадолската агенция рисковете от новите инвестиции във ВПГ, като заяви: „Глобална газова криза показа, че ВПГ е ненадежден и нестабилен ресурс и налага огромни разходи на страните, които разчитат на ВПГ за енергия. Междувременно слънчевата и вятърната енергия вече изпревариха енергията, добивана от газ, в много части на света, а възобновяемите енергийни източници се очаква да поевтинеят с течение на времето“.

Въпреки това той подчерта, че ВПГ заема по-голям дял в световната търговия с газ, отколкото тръбопроводния газ, като международните доклади потвърждават, че делът на ВПГ в търговията с газ се е увеличил до 51% през 2022 г. спрямо 46% през предходната година.