Някои инвеститори разглеждат България като привлекателна дестинация за инвестиции с ниски разходи и с правителствени стимули за нови инвестиции. Страната предлага едни от най-евтините трудови ресурси в Европейския съюз (ЕС) и ниски и плоски корпоративни и подоходни данъци. Това се казва в доклада на Държавния департамент на САЩ за инвестиционния климат у нас през 2023 г.
В същото време в документа се подчертава, че: „Недостигът на работна ръка и инфлационният натиск обаче доведоха до повишаване на заплатите и цените на вътрешния пазар. България има най-ниското равнище на производителност на труда в ЕС, а увеличението на заплатите надвишава ръста на производителността на труда. В средносрочен план производителността е застрашена поради намаляването на населението и ниските инвестиции в иновации“, предупреждават от външнополитическото ведомство на САЩ.
България получи 1,4 млрд. евро от общо 6,2 млрд. евро, които трябва да бъдат изразходвани за шестгодишен период (2021-2026 г.) от безвъзмездните средства на ЕС за възстановяване чрез Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), който има за цел да стимулира подобренията в областта на зелената енергия, цифровизацията и развитието на частния сектор.
„За да получи бъдещите траншове от средствата, България трябва да приеме ключови законодателни актове, включително в енергийния и съдебния сектор. Българското правителство е в процес на предоговаряне с ЕС на части от енергийния план на НПВУ. През декември 2022 г. стартираха публични обсъждания относно разпоредбата за безвъзмездни средства за изграждане на фотоволтаични съоръжения за индивидуално ползване и съоръжения за съхранение на енергия. Целта на НПВУ е до 2026 г. да бъдат добавени 4000 MW мощности за производство на енергия от ВЕИ“, се посочва в документа.
Докладът припомня, че през февруари служебното правителство на премиера Гълъб Донев обяви, че ще отложи търсенето на влизане в еврозоната, към която се стремеше да се присъедини през 2024 г., след като се присъедини към Европейския механизъм на обменните курсове (ERM II) през юли 2020 г. и към Банковия съюз на ЕС през октомври 2020 г.
„Следващата дата за влизане в еврозоната зависи от това дали правителството ще успее да ограничи инфлацията и да приеме необходимите законодателни промени. Българската валута е обвързана с еврото от 1999 г. насам. Приемането на еврото ще елиминира валутния риск и ще спомогне за намаляване на разходите по транзакциите с някои от основните европейски търговски и инвестиционни партньори на страната“, се казва в доклада.
През януари 2022 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) започна преговори за присъединяване на България към ЕС, което следва да спомогне за провеждането на допълнителни икономически реформи през следващите години.
„Няма законови ограничения за чуждестранната собственост или контрол върху фирми. С някои изключения чуждестранните субекти се третират по същия начин като националните фирми и техните инвестиции не се проверяват или ограничават по друг начин. Наблюдава се силен растеж в областта на разработването на софтуер, техническата поддръжка и аутсорсинга на бизнес процеси. Секторите на информационните технологии (ИТ) и бек-офис аутсорсинга привлякоха редица американски и европейски компании в България и много от тях са създали глобални и регионални центрове за услуги в страната. През последните години автомобилният сектор също привлече американски и чуждестранни инвеститори“, се посочва в доклада за инвестиционния климат.
В същото време се отбелязва, че чуждестранните инвеститори продължават да са загрижени за върховенството на закона в България.
„Инвеститорите посочват като основни предизвикателства пред България широко разпространената корупция, трудностите при получаването на необходимите разрешителни, непредсказуемостта поради честите промени в нормативната уредба и законодателството, спорадичните опити за разваляне на дългосрочни държавни договори, неефективната съдебна система и проблемите при изпълнението на съдебните решения“, се подчертава в документа.
През 2023 г. правителството продължи да предоставя частични субсидии на предприятията за нарастващите разходи за енергия. Туризмът, логистиката, услугите и автомобилният сектор бяха особено силно засегнати от пандемията COVID. През 2021 г. българската икономика нарасна със 7,6%, но през 2022 г. растежът се забави до 3,4% поради намалените инвестиции и намаляващия нетен износ.
„Войната в Украйна, която доведе до по-високи цени на суровините и енергията, и бавното възстановяване на Еврозоната, основен експортен пазар на България, подкопават възможностите за растеж през 2023 г. В резултат на това се очаква икономическият растеж през 2023 г. да се забави до под два процента. Войната в Украйна наруши веригите за доставки, допринесе за вътрешната инфлация и накара инвеститорите да бъдат по-предпазливи, но също така създава възможности в България за ефективно консолидиране на веригите за доставки чрез ниършоринг“, се посочва в заключение в Доклада за инвестиционния климат за тази година на Държавния департамент на САЩ.
