Геро Шлийс, „Дойче веле"

Загуби ли Америка вече войната срещу „Ислямска държава"? Почти. Поне в първия рунд на тази битка терористичната организация може да се похвали с победа. Защото целта на ИД е не само да насажда страх и да убива, извършвайки брутални атентати, достигнали вече и Европа. Тя иска да разруши западния начин на живот. Джихадистите се стремят да спечелят битката на идеи и ценности със средствата на своята идеология - насилието и подчинението.

Сега политиците от цял свят повтарят като мантра нуждата от обединение на всички срещу терористите. Но тъкмо водещата сила сред тях - САЩ - е дълбоко разединена по този тъй важен въпрос. Американците се съмняват, че под сянката на настоящата терористична заплаха могат да продължат да живеят според собствените си ценности и правила. А за някои понятието терористична заплаха е твърде широко.

Америка е смятана за родината на свободата. Силата, която излъчва огромната статуя в пристанището на Ню Йорк, достига и до най-отдалечените късчета на света, до най-тъмния затвор на тази земя. Отдавна Статуята на свободата се е превърнала в символ на една култура, готова да приеме всеки преследван и нуждаещ се от закрила човек, давайки му шанс да започне нов живот.

Това обаче сякаш не важи за сирийските бежанци. Според социалните проучвания повече от половината американци не искат да пускат сирийци в страната си. С това те на практика подкрепят решението на Камарата на представителите, която с огромно мнозинство отхвърли обещанието на президента Барак Обама, според което страната трябва да приеме 10,000 сирийски бежанци.

Всъщност американците нямат вид на страхливци. Те винаги са изпращали войници в най-горещите точки на планетата. САЩ преживяха чудовищните атентати от 11 септември. А от историята знаем, че винаги са разчитали на собствените си сили.

Това, че този път нещата изглеждат по-различно, се дължи най-вече на наближаващите президентски избори и срамните тиради на републиканските кандидати за президентския пост. С откровени лъжи и унизителни за човека изявления те само наливат вода в мелницата на „Ислямска държава". Те насаждат страх сред американците и така поливат кълновете на омразата и недоверието.

Това важи най-вече за Доналд Тръмп, който поставя под генерално съмнение всички сирийски бежанци и пренася подозренията си върху всички мюсюлмански общности в САЩ. Той твърди например, че хиляди мюсюлмани в щата Ню Джърси били приветствали атентатите от 11 септември, което изобщо не отговаря на истината. „Всяка джамия да бъде гледана под лупа, а всички мюсюлмани да се водят на отчет в централен регистър", призовава мултимилиардерът и с подобни призиви печели бурните овации сред привържениците си.

Подобни кампании явно дават резултати. Защото все повече американци са склонни да се разделят с утвърдения си начин на живот. Любовта към свободата започва да отстъпва място на тесногръдието, а отзивчивостта - на недоверието, което пък от своя страна води до отрицание. На много места в САЩ това отношение се обръща срещу мюсюлманските общности, с които досега американците винаги са живели в мир и които, за разлика от една Франция, са добре интегрирани в американското общество.

От всичко това „Ислямска държава" печели двойно. Първо: така терористичната организация получава потвърждение за това, че умее да влияе на западния начин на живот. И второ: като нападат мюсюлманските общности, Тръмп и сие създават благоприятна среда за рекрутиране на нови атентатори. Добре знаем, че който се чувства изолиран в средата, в която живее, лесно може да се радикализира или да бъде вербуван за целите на джихада. Подобно развитие обаче противоречи на човешката натура. Затова е крайно време умерените републиканци да се противопоставят и дистанцират от всички, които мислят като Доналд Тръмп. И президентът Обама трябва да покаже повече твърдост. Защото само фактът, че превъзхожда противника си интелектуално, не е достатъчен в тези дебати. Обама трябва да стигне до сънародниците си.

Само ден преди Деня на благодарността президентът се появи по медиите със съветниците си по сигурността. Така той явно искаше да внесе нотка сигурност в несигурния делник на разтревожените американци. Това е стъпка в правилната посока, която може да отнеме част от страховете на сънародниците му и да покаже цялата ирационалност на дискусията за терора и бежанците. Но с това целта съвсем не е достигната.

Залогът в тази игра е прекалено висок. В крайна сметка става въпрос за душата на Америка. За прословутата американска мечта.