Неотдавнашните безпрецедентни по обем санкции по глобалния закон "Магнитски" могат да помогнат на българските власти да ускорят откъсването на страната от руската енергийна зависимост. Това e извод от анализа на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) във връзка с втората серия санкции по закона "Магнитски". Нужно е обаче трите засегнати от санкциите партии – т.нар. "Коалиция Магнитски" – да въведат устойчиви съдебни и антикорупционни реформи, се отбелязва в текста. В петък отделът за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към американското Министерство на финансите уличи в корупция и санкционирра по глобалния закон „Магнитски“ на САЩ петима българи. Това са бившият финансов министър и бивш депутат от ГЕРБ Владислав Горанов, бившият енергиен министър и бивш народен представител от БСП Румен Овчаров, обвиненият в шпионаж лидер на движение „Русофили“ Николай Малинов и двама бивши директори на АЕЦ „Козлодуй“ - Александър Николов и Иван Генов.
Тримата бяха санкционирани от САЩ в средата на 2021 г.,
като тогава Желязков беше зам.-председател на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства. След обявяването на списъка по глобалния закон в петък, уличен в корупция е вече почти целият политически спектър на страната, без партиите “Продължаваме промяната”, “Демократична България” и “Възраждане”, които не са участвали или са били за кратко във властта, пише "Свободна Европа". Повечето от новите санкционирани обаче отрекоха отправените им от Вашингтон обвинения. ДПС каза, че Делян Пеевски е наклеветен, ГЕРБ – че ако човек от партията е попаднал в списъка, трябва да се разглежда като изолиран казус, БСП - че САЩ не могат да определят кой в България е корумпиран.
Русия в огледалото за обратно виждане
Анализът отбелязва, че Русия е наследила мрежите за влияние от съветската епоха в газовия, петролния и ядрения отрасъл в България, като има достъп и контрол до технологиите, финансовите потоци, знанията и безопасността в тях.
Може ли България да се откъсне от Русия по отношение на петрола
Забраната на ЕС за внос на руски суров петрол и рафинирани продукти влезе в сила на 5 февруари 2023 г. като част от пакета от санкции на ЕС. Българското правителство се бори упорито за дерогация от тези санкции, в резултат най-голямата българска компания, "Лукойл", може да продължи да преработва руски петрол и да продава рафинираните продукти на български и/или украински потребители. "Лукойл" притежава и управлява единствената рафинерия в страната. Тя управлява и единственото нефтено пристанище - "Росенец", на концесия, която изтича през 2046 г. Компанията притежава и управлява и единствения тръбопровод за нефтопродукти, както и около 90% от законово определения капацитет за съхранение на нефтопродукти – т.нар. акцизни складове, се посочва в анализа. Рафинерията "Нефтохим Бургас", която стана част от активите на "Лукойл" през 1999 г., може да работи нормално и без да преработва руски нефт. България може да получава доставки на суров петрол и други суровини от неруски източници. Рискът, ако има такъв, от достигане на точката на принудително спиране на „Нефтохим Бургас“ би бил налице само ако „Лукойл“ продължи да се снабдява с всички суровини от Русия и да продава всички продукти изключително на българския пазар.