Поколението Y - така социолозите наричат родените през 80-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници. Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат. Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти. Харесват ли ни или не, те са бъдещето и вместо да им налагаме остарели стереотипи на работа и живот, по-добре да се опитаме да ги разберем.
„Моят дом днес се побира в две чанти - една по-голяма за лични вещи и една раница - за лаптопа и камерите, с които работя. Толкова е и багажът на съпруга ми. Носим само най-необходимите неща, за да обикаляме света, като живеем и работим на различни места“, казва Цвете. Преди 3 години двамата зарязват успешни кариери и продават цялото си движимо и недвижимо имущество в Инсбрук, Австрия - апартамент с цялото обзавеждане, кола - и тръгват по света. Двама високо образовани дигитални номади без дом, където да се завърнат след поредното приключение... „Не бих казала, че сме без дом, по-скоро - че наш дом е светът“, подчертава тя. Детството на родената през 1987 г. Цвете Любенова Поп минава в София, в квартал „Надежда“, в семейството на учители. Откакто се помни, тайничко си мечтае, когато порасне, да се издържа с писане - любимото й занимание от много малка. Пише разкази, като идеята да си изкарва хляба с това не се приема много добре от учителското семейство. Тъй като е много добра по математика и другите точни науки, се очаква да следва нещо в тази сфера и да си намери „нормална стабилна работа“. Тя завършва 127-мо училище „Иван Денкоглу“ с английски и заминава да следва в университета в Инсбрук, Австрия. Завършва бакалавър по „Статистика и приложна икономика“ и магистър по „Пазарно проучване и статистика“. Междувременно през 2009 г. среща Петер Поп, австриец. Любов от пръв поглед, брак през 2014 г. и са заедно досега. Преди да вземат кардиналното решение
да останат без дом
и двамата са със стабилни, сигурни и доходоносни професии. Цвете работи в банка на много висока позиция - одит и контрол. Роденият в Инсбрук Петер има също много сериозна дългосрочна и стабилна работа от около 12 години. Той е мениджър проекти за печатане на книги в най-голямата печатница в този район на Австрия. „Всичко с работата ми си беше, както може да го желаят родителите за детето си, но всекидневието ми беше прекалено сиво - споделя тя. - Бях само на 24 години и за да се откъсна от скуката, започнах да водя блог.“ В него Цвете разказва за непрекъснатите им пътувания с Петер - първо на къси дистанции, после на по-дълги, в други континенти. С времето пътуванията стават все по-дълги, Цвете пише, после се запалва по снимането, обработката на снимки, събира всякакви камери и техника. Един ден решава, че не иска повече да работи в банката, а в маркетинга и проучването на пазара - по нейната специалност. Обучава се допълнително по дигитален маркетинг, защото вижда, че в него е бъдещето. Междувременно с блога се обучава и за уебсайт, оптимизации и всякакви стратегии за развитие на дигитален бранд. В дигиталната си агенция работи изцяло с клиенти, които се занимават с туризъм - основен поминък в Инсбрук и региона. Обслужва клиенти в сферата на маркетинга, рекламата и туризма, което много пасва на блога й. Започва да получава покани за работа, за спонсорирани постове.
В един прекрасен ден на 2019-та двамата с Петер решават да си подарят година - година и половина в пътуване, като продължават да работят. Тогава идеята им е да напуснат малкия град Инсбрук и да се преместят във Виена. Постепенно идва още по-смелата идея - да продадат всичко и да продължат живота си, като живеят и работят за по няколко месеца в различни държави. Продават цялото си движимо и недвижимо имущество - апартамента в Инсбрук, обзавеждането, колата. Част от дрехите и обувките Цвете продава, други подарява, трети изхвърля. Всичко е редуцирано до минимум. Двамата си оставят само любими за тях неща в 14 кашона на съхранение при приятел. „Не знам точно какво сме си оставили в тези кашони - смее се Цвете - от тогава не съм ги отваряла. Вещите? Аз съм
силно изявен минималист
от много отдавна, още преди пътуването. Колкото по-малко инвестирам в типичните женски неща, толкова повече пари ми остават за пътуване. Иначе съм добре подготвена за дългосрочен път. Голямата ми чанта е 15 кг и в нея имам дрехи и обувки, подходящи за всякакви климатични условия, за температури от плюс 5 до плюс 45 градуса. Не трупам вещи. Ако трябва да си подновя две тениски, купувам нови две и изхвърлям старите две.“ Вече 3 години те не са се завръщали за постоянно където и да било. „Нямаме дом, така че сме вкъщи там, където се намираме в момента“, смее се Цвете. Умишлено не брои колко държави са обиколили, за нея това не означава нищо. „Познавам хора, които броят една страна дори и когато са били един ден в нея. Това е смешно, няма как за един ден да придобиеш усещането от страната. Ние пътуваме много по-бавно от обикновените туристи. Искаме да опознаем културата, хората, битието им, като не спираме да работим. Но със сигурност сме обиколили над 45 държави. А през последните 3 години, откакто тръгнахме постоянно на път, може би са 12-13.“ COVID пандемията през 2020-та ги заварва във Филипините, от там се преместват към Виетнам. Постепенно започват да се затварят границите, а те до последно не вярват, че светът ще се затвори изцяло, и то за две години. „Не се страхувахме, че нещо ще ни се случи, а по-скоро - че ще ни свари локдаунът на лошо място, без добър достъп до храна, вода, интернет - в Югоизточна Азия има и такива региони“, споделя Цвете. След Виетнам се прехвърлят в Камбоджа, после в Мианмар, където
затварят границите
„Там прекарахме едни прекрасни 3 месеца и половина в една много интересна държава. Поживяхме като местните в едно много китно градче в планински регион. Опознахме много интензивно една култура, за която се знае малко“, разказва дамата. През 2020-та продължават да пътуват. Прибират се в Европа, обикалят много острови в Гърция за 2 месеца. Следва Португалия за един месец и оттам летят към Индонезия, където за около 5 месеца обикалят много острови. „Беше много тежко с намирането на билети, с информации, които се сменяха „от днес за утре“, и през цялото време трябваше да се напаснем към всякакви нови изисквания. Голяма игра на нерви беше“, спомня си Цвете.
Тази година са били в Южна и Централна Америка и оттам долитат в Шри Ланка, където са в момента и смятат да останат около два месеца. „Как се издържаме?
Работим за себе си“
казва Цвете. Тя комбинира работата в собствената си агенция за дигитален маркетинг „Popp Digital“с всякакви проекти към блога си https://lillagreen.at/. Работят по проекти в комбинация със социалните медии, като създават дигитално съдържание за хотели, туристически бордове, реклами за фирми. Правят видеа, пишат текстове, снимат. Поддържат и 3 онлайн магазина. „Когато си на път, трябва да измисляш много варианти, чрез които да си изкарваш парите. Има много възможности, стига човек да се напасва към това, което се случва в интернет, към новите тенденции“, коментира Цвете. „Може да ти е трудно да повярваш, но аз съм от хората, които работят от 6 сутринта до 22 часа вечерта. Трябва да съм организирана и систематизирана, защото ако не съм, няма кой да ми каже какво да правя. Сама трябва да си „бия камшика“, смее се Цвете. След два месеца смятат да потеглят към Индия. Не правят дългосрочни планове, а месец за месец. Никога не са съжалили, че са избрали този начин на живот - без постоянен дом. А Цвете твърди, че има много бонуси в това. „Колкото повече неща притежаваш, толкова повече неща те притежават. Особено по времето на CОVID бях изключително благодарна, че не съм „завързана“ за един офис, за една стая, за един апартамент. Имах свободата да избирам къде да бъда и какво да правя. Моят локдаун беше изцяло навън, сред природата. Зимата не ми е любим сезон, затова като се развали времето, винаги може да отидем на друго, по-топло място.“ Някой ден те отново ще си имат постоянен дом. Някъде по света, но още не са решили къде. Когато усетят, че едно място „пасва и на двамата“.
