Беден, отруден и изнемощял от път човек. Това е българският емигрант в годините преди, по време на и след въстанията и войните за национално обединение, или - периодът около 1905-1913 г. Пътят до Америка е изморителен, корабите са пълни, храната – оскъдна. Мирише на емигрантски живот, който започва още от кораба. Следва суматохата на събирането на багажа, старите куфари с метални обкови и катарами с орнаменти. Дори изработването на куфари е било изкуство в онези години, защото пътуването е било невероятно приключение. В глобализирания свят ни е нужен един куфар, в който можем да съберем целия си живот само за минути. Днес най-често пътуваме за удоволствие или по бизнес, преди са пътували по крайна необходимост. Тези хора пристигат в Америка изтощени, съсипани от път, от мисли за бъдещото, от относителна неяснота и носталгия, която ги връхлита още по време на пътя към „Новия свят“. Това са предимно патриархални хора, които идват от едно капсуловано общество, разделено на родове и семейства, които го съставляват и които на практика го държат живо. Предстои им напълно нов живот, който е коренно различен от този, който те познават. Всичко е ново и непознато, всичко е различно и някак несвойствено, всичко е „не родно“. Така започва животът на нашенците, които се осмеляват да пътуват до Америка в онези години. Те рискуват живота си в прекия смисъл. Хората са сурови, животът е суров, условията са тежки, оцеляването е въпрос на късмет, на издръжливост, на адаптивност и на каленост. Емигранти пристигат в САЩ, за да търсят щастието и късмета си. – Снимка от: www.nytimes.com Нашенците са здрави, могат да работят, но са трудно адаптивни, свикват много бавно, а понякога и въобще не свикват с новите условия на живот. Много от тях предпочитат да се затворят вътре в себе си, да работят, докато могат, да заделят известно количество средства и да се върнат в Родината, където да живеят постарому, но все пак - малко по-добре. Други се адаптират по-лесно, но скоро биват излъгани, а понякога, дори не в много редки случаи - и ограбени. Поколения след това разказват как техните баби и дядовци са пътували до Америка, за да се опитат да си осигурят по-добър живот за тях и за техните наследници. Дори и днес има хора, които ползват блага, които са постигнати с кървавия труд на дедите им преди почти столетие – емигрантски труд, който осигурява препитание и благосъстояние до ден днешен. Много от фамилиите в монтанското село Копиловци в Северозападна България, които днес са кръчмари, тоест, държат малки заведения, било за бързо хранене, било – селски кръчми, било малки магазинчета, са хора, чиито деди са били в Америка или някъде по света на гурбет. Когато се връщат в Родината си, старите емигранти отварят кръчма, пивница или хоремаг, освен че купуват ниви, добитък и строят домове. Техните деца днес продължават това дело. На входа на „новия живот“ – около 1900 г. – Снимка от: www.kingsacademy.com Наследници на емигранти в Америка от село Туден, близо до днешния град Годеч, също в Северозападна България, днес се занимават с търговия с коли. Някога баба им, която е пътувала до Америка, им подарила западни автомобили от известни марки с парите, които спечелила в странство. Така тези, тогава деца, постепенно започват да се интересуват от двигатели, от конструкция на западни автомобили и постепенно се ориентират към именно такова техническо образование, благодарение на което техните наследници днес също се занимават с автомобили - ремонт или търговия. Ето как историческото време ни влияе и днес. Дядото някога е бил автомонтьор, внукът днес също е автомонтьор. Само бащата – продукт на едно от няколкото „изгубени поколения“ на ХХ в., е останал назад, защото просто е имал малшанса да се роди, да учи и да изживее голяма част от живота си в безвремието на една празна историческа епоха. И все пак, онова, което старите емигранти са постигнали, резултатът от тяхната жертва, дори саможертва, в много случаи се проявява в наследниците през годините. Това показва, че не е било напразно усилието да тръгнеш към „Новия свят“, не е останало незабележимо онова, което тези хора са постигали. Доказателството е видимо, това са поколенията, които надграждат или благоденстват в различни степени именно благодарение на труда на своите деди емигранти.