„…60% от българите никога не са напускали страната и само 7% са били, независимо по колко време и по какъв повод, в капиталистическа държава. Наши работници и специалисти работят предимно в страни от Третия свят или в Съветския съюз, където най-вече секат дърва в тайгата…“. Това са данни от слово, произнесено от българския политик и общественик Петко Симеонов на конференцията „Свобода на духа“, която се провежда в Париж в края на месец май 1989 г. Тези цифри всъщност обобщават ситуацията в страната почти в края на комунистическия период, когато населението е обхванато от формалното и твърде политизирано „законодателство“ на тоталитарната държава. Българите пътуваха в годините на комунизма, но пътуваха предимно вътре в страната и по-рядко извън нея – основно в страните от социалистическия лагер. Пътуванията в така наречените капиталистически страни бяха почти изключение – осъществяваха се предимно по служебен път и при крайна нужда, когато наистина няма как да не се осъществи едно такова пътуване. Не е случаен и фактът, че по Нова година българите тогава си пожелаваха
„ЧНГ ПИЧ“,
„Трети свят“
политически турове
