“През половината време от годината не мога да си спомня в кое шоу съм в момента”
Той може да е чистокръвен британец, но всяко клише на националната идентичност му е чуждо - може да се наложи да го чакате с часове и никога не би спестил хапливото си мнение за външния вид или таланта ви. Ако има пикантна подправка за еднотипните риалити формати като "Поп айдъл", "Американ айдъл", "Америка`с гот талънт" и "Екс фактор", това е голямата уста на Саймън Коуел.
От нея непрекъснато излизат саркастични забележки като: „Имаше един прекрасен момент в иначе потресващото ти изпълнение - краят му", или: „Ужасно! Противно! Имаш харизмата на восъчен изрод". През 2007 г. Коуел попада под номер три в класацията "Форбс" за тв лица и noд номер двайсет и едно във класацията на най-влиятелните личности на същото списание, друга класация пък оценява със¬тоянието му на над 100 млн. паунда.
По-любопитното е, че преди да навърши 40 г., Саймън няма никакви пари в банковата си сметка и е абсолютно неизвестен. Единствената константа в живота му е хапливият език, който влудява родителите му буквално откакто е проговорил. Майка му - Джули Брет, е бивша балерина с изискана осанка и фини маниери, която прилича повече на фил¬мова звезда, отколкото на домакиня от предградията, отглеждаща шест деца - пет момчета и едно момиче. Като дете Саймън е откровено груб с нея, а Джули не се притеснява да признае публично: „Той беше невъзможно дете - най-лошият от всичките ми синове.
На пет години подпали една пристройка в градината, отряза косата на по-малкия си брат, построи си импровизирана кръчма в двора и непрекъснато отказваше да ходи на училище. Мразеше всичко, което готвя, и в продължение на години не ядеше друго освен бъркани яйца, бисквити, сладолед, печени картофи и филия хляб - и всичко това в една чиния." Дори днес Саймън се придържа към свои разбирания за храната и шокира готвачите и серви¬тьорите в петзвездните ресторанти със специалните си поръчки. Хубавото е, че всички разпознават Голямата уста и не рискуват да си навлекат невъздържа¬ните му реакции с опити да коригират вкусовете му.
Сред всички проблеми и остри реплики на Саймън Джули добре си спомня първата му саркастична за¬бележка. В коледния ден на 1963 г. той е на четири години и си играе на пода в спалнята на родителите си, докато майка му старателно подрежда косата си в модерна за времето прическа, гримира се и облича бяла зимна рокля с подходяща шапка. След почти двучасовия ритуал който се приготвя за официалния семеен обяд, Джули се обръща към сина си с въпроса дали е красива. „Мамо, приличаш на пудел", отговаря кратко Саймън и продължава да си играе на пода. И то е само началото на неговите откровения.
Бащата - Ерик Коуел, е брокер на недвижими имоти и купува почти на безценица старо имение в Ламбет на 30 километра от Лондон. Къщата е разположена върху пет акра, със собствена гора и огромна градина. Подобно на други провинциални къщи в Англия и тя носи име, посочващо първоначалното й предназначение. Преди семейство Коуел да се настанят там, Абътс мийд е била място, където са се оттегляли възрастни монаси и свещеници. Ерик отделя две години, за да ремонтира имението, което разполага с четири етажа, осем спални, четири бани и изобилие от тайни килери и врати. В началото на 70-те Ламбет е спокойно предградие с красиви къщи, които известни личности купуват в търсене на уединение.
Саймън обича да зяпа през прозорците и да следи живота на съседите от дупките в оградата, а понякога и като се промъква до техните прозорци. Един ден отива при баща си и го пита: „Кое е момичето с големите цици и многото диаманти по себе си?" А „момичето" живее две кьщи по-надолу и се казва Елизабет Тейлър.
Саймън трудно минава за добро дете или за добър ученик, затова родителите му решават, че малко дисциплина няма да е излишна. На 12 г. го изпращат в училището Радлет препаратори скул, което предлага пансион със строг кон¬трол. Една събота осъмват с кратко писмо в пощенската си кутия: „Скъпи мамо и татко, надявам се, че най-после сте щастливи в огромната си къща с централно отопление, след като се отървахте от мен.
Защото аз замръзвам в това мрачно общежитие, където дори нямам какво да ям." Никой не се изненад¬ва особено, когато на 16 г. Саймън просто спира да посещава училище - без обясне¬ния и без особени планове за бъдещето. Баща му му намира нископлатена рабо¬та като асистент в информационния отдел на звукозаписната компания "Еми". Там Саймън се справя блестящо, защото още от дете има ухо за музиката и без¬погрешна преценка за парчетата, които имат бъдеще.
Работата му харесва, а музикалният бизнес му се струва особено привлекателен. На 21 г. решава, че е достатъчно зрял и опитен, за да се впусне в собствено начинание. Заедно с бившия си шеф Елиас Рич създават музикалната компания "E & S Music", а пет години по-късно и независимия бранд "Fanfare Records", който издава няколко успешни албума и фалира през 1989 г. На 30 г. Сай¬мън е разорен, не е завършил колеж, няма спестявания и се налага да живее при ро¬дителите си.
Никой не предполага, че само десет години по-късно ще бъде един от 100-те най-богати хора на планетата. Пътят нагоре започва през 2001 г., когато Коуел се среща със свой приятел с опит в продуцирането на телевизионни предавания. Двамата обсъждат създаването на музикално шоу, в което Великобритания да избере следващия си талант - "Поп айдъл". Саймън Фюлър, кой¬то добре познава хапливата уста на Коуел и безпогрешния му музикален нюх, настоява той да е част от журито.
Още на следващата година форматът е продаден в САЩ за няколко милиона долара и тръгва в ефир с името "Америка`с гот талънт" и със Саймън в журито. Следват още няколко подобни формата, включително нашумелият "Екс фактор", които превръщат Саймън в едно от емблематичните британски лица. Днес то коментира: „Когато бях малък, брат ми имаше навика да пее с цяло гьрло парчета на Боб Дилън. Сега нито той, нито Боб Дилън би преминал успешно през кастинга на "Америкън айдъл", не и докато аз съм един от съдиите. Първият изобщо не може да пее, а вторият е ужасно сериозен и скучен.
Рени Янкова, “Л`юропео”
