Руснак спестява на ЦРУ 2 милиарда долара за разработки в областта на специалните технологии, като предава секретни съветски данни за ракети, зенитно-ракетни системи, въоръжение и бомбардировачи МиГ-25 през 70-те и 80-те години на миналия век.
Тогава е разгарът на Студената война. А днес, в условията на нашествието в Украйна директорът на британската служба за външно разузнаване МИ6 Ричард Мур се обърна към руснаците, които се чувстват потресени от случващото се, да обединят усилия с разузнаването на UK, за да се сложи край на кръвопролитията, разказва „168 часа“.
Преди повече от 40 години Адолф Толкачов цели 2 години търси контакт с разузнаването на САЩ, но те го подозират, че им крои клопка и не отговарят.
Когато най-после решават да го използват, установяват, че
разполага с много информация
защото е водещ инженер в Съветския институт за авиационни оръжейни системи. Но никак не е лесно да се организира среща, когато ги дебне зловещият Комитет за държавна безопасност (КГБ) в СССР.
Всеки път се налага да проявяват невероятна изобретателност. При една от тях през декември 1982 г., за да избегнат проследяването, партньорите му измислят легендата, че отиват на парти за рожден ден. Цялата операция, в която бившият пилот Бил Плънкърт трябва да се измъкне от „опашката“, за да отиде на уреченото място, трае около 30 секунди. Той е висок над 1,80 м и трудно може да се скрие. Заедно със съпругата си се качват в колата на резидента на ЦРУ и неговата жена. Двете дами са на задната седалка и държат огромна торта от типа Jack in the box. Изглежда като торс на офицер от американското разузнаване, който държи оръжие. Това прикритие не позволява на преследвачите да виждат Плънкърт, който е отпред. На един завой, когато за 30 секунди
КГБ изпуска автомобила от погледа си той изскача навън.
Лицето му е покрито с маска, носи очила и старо палто, характерно за съветските другари по онова време. Имитира възрастен руснак и се слива с хората на улицата. В това време КГБ продължава да следи колата с „тортата“.
Но Плънкърт е задъхан, очилата му са се замъглили и почти не вижда какво става пред него. В крайна сметка осъществява срещата с руснака, кръстен от родителите си Адолф, но не заради Хитлер. Голямото му желание да сътрудничи на ЦРУ отчасти се дължи на факта, че тъщата му е убита при Сталиновите репресии, а тъстът му – изпратен в лагер и малко след като е освободен, умира.
И двамата са били наклеветени, че симпатизират на нацистите.
„Толкачов разбра, че комунизмът е
отнел на хората свободната воля
Усещаше, че това не е човешко и искаше да сложи край на тази система“, спомня си години по-късно Плънкърт.
След като изскочил от колата, той не смятал, че е в безопасност, затова прекарал два часа в обиколки на Москва. Качвал се и слизал от автобусите.
Сменил маскировката си втори път, за да избегне всички потенциални шпиони на КГБ.
Накрая стигнал до мястото на срещата и забелязал пиян мъж. Веднага заподозрял, че е агент на съветските служби. Но в този момент опасенията му се разсеяли, защото руснакът повърнал два пъти. „Е, ако това е шпионин“, помислил си Плънкърт.
Парола „Как е сестра ти“
В крайна сметка тогава американецът, който знаел добре руски, успял да разговаря цели 30 минути с Адолф Толкачов. Уговорката е да попита: „Как е сестра ти?“, а отговорът – „Болна е“.
Но вместо това Толкачов казал: „Да, да, сестра ми. Болна. Да се разходим“.
Тогава той предал строго секретна информация. В следващите две години продължил да изнася съветски тайни. Датите и часовете се договаряли по различни начини. Като например инженерът да отвори прозореца на апартамента си, който се намирал в близост до US мисията, между 12:15 и 12:30 ч., за да покаже, че разполага с нови данни, които иска да сподели с ЦРУ.
Американците отговаряли, че са разбрали, запалвайки лампа в определена стая в посолството.
Толкачов преснемал секретните документи в тоалетната на съседната офис сграда, чийто персонал познавал. Там светлината била подходяща, прозорецът по-голям и било по-безопасно. Процесът траел около 25 минути. ЦРУ го е снабдило с малка шпионска камера – колкото кибритена кутийка. Получил ги е в т.нар. мъртва капка – термин, който показва мястото, където шпионите разменят информация, без да се срещнат лично.
Тайни, скрити в мръсна ръкавица
В случая ролята на такава локация изиграва телефонна кабина, а устройството е скрито в мръсна ръкавица.
Там е и инструкцията за това как ще се свързват агентите с Адолф Толкачов. Те му се обаждат между 18 и 20 ч. на датата, която съответства на номера на месеца – например 1 януари, 2 февруари, 3 март. Търсят грешно име, но в зависимост от това кое е то – Олга, Анна или Нина, руснакът знае къде ще е следващата „мъртвата капка“ за размяна на предмети и информация. Ако отсреща поискат да се чуят с Валери, това означава спешна лична среща след един час.
Той обаче предпочита да говори очи в очи с американски разузнавач, за да не попадне пакетът с данните, които е преснел, в ръцете на КГБ. Така успява да се види 21 пъти с US агент.
17-и отдел в руската спецслужба отговаря за контраразузнаването в СССР, но не разполага с достатъчно хора, за да наблюдава всички чужденци по 24 часа.
Затова ЦРУ полага много усилия, за да покаже на съветските разузнавачи, че определени служители просто пазаруват, разхождат кучето си или разглеждат забележителностите и така да приспива бдителността на КГБ.
Руска екипировка: Напръскан с водка и хапнал чесън
Друга техника, която използват, е прикритие на самоличността на агента, който ще се срещне с Толкачов. Джон Гилшър, водещият му офицер, например отива с колата си до посолството в САЩ уж на вечеря при колега. Но вътре се маскира и излиза с друг автомобил. Когато се отдалечава, се преоблича като руснак от работническата класа, нахлупил ушанка, хапнал доста чесън и напръскан с водка за достоверност.
Обажда се на Толкачов, срещат се на предварително уговорено място. После отново облича американските си дрехи и се връща в посолството на вечерята.
Накрая излиза като себе си оттам и се прибира.
Но докато се стигне дотам, шпионинът, предал информация за милиарди долари, дълго се опитва да пробие недоверието на ЦРУ. За първи път се свързва с тях през студена януарска вечер на 1977 г.
Обичам САЩ, но искам пари
Във всичките си бележки до разузнаването Адолф е написал, че обича САЩ и иска да оценят усилията му, но не се отказва и от заплащане. Още на втората среща поискал шестцифрена сума, която да се раздели на 7 транша в продължение на 12 години. През 1979 г. му казват, че ще му предоставят почти 100,000 долара за информацията, която е предал на ЦРУ към онзи момент.
В отговор Толкачов заявява, че имал предвид 6 нули. Чул по радио „Гласът на Америка“, че СССР ще похарчат около 3 милиарда долара, за да преоборудват МиГ-25 заради бягството на Запад на един от инженерите – Беленко. На фона на тези цифри Адолф смятал, че няколко милиона долара не са много за информацията, която той предлага. Накрая ЦРУ му обещава годишна заплата колкото на президента на САЩ, като по-голямата част от сумата да бъде държана във Вашингтон и да му бъде дадена, ако реши да избяга.
Междувременно с напредването на взаимоотношенията с американците Толкачов изисква и да му дадат отровна ампула, за да не попада жив в ръцете на КГБ. Когато се почувства заплашен при проверка за изтичане на информация през 1983 г., той започва да я носи постоянно със себе си, скрита в писалка „Ленинград“. А в деня на претърсването на кабинетите си е взел отпуск. Отива на дачата си и изгаря всички пари, книги и инструкции, които е получил.
През 1984 г. служител на ЦРУ в Москва е заловен от агенти на КГБ, скрити в храстите, докато той чака за среща с Толкачов. Претърсен е и случаят е широко разгласен в СССР. Разкриват Адолф и той е екзекутиран на следващата година след присъда за държавна измяна.
