"Не може да става и дума за миналата (уж) дружба. Това приятелство вече е било предадено от тях многократно". Това казва професорът от МГИМО, дипломат и бивш зам.-министър на външните работи на Русия Сергей Крилов в статия, озаглавена "Новият ред", публикувана от сп. "Россия в глобальной политике".
"Би било голяма грешка Москва сега да се съгласи с исканията на България Русия да възобнови доставките на газ при предишните условия, след като от София бяха изгонени седемдесет дипломати", подчертава авторът.
ЕС и НАТО са обединени само от едно -
от омразата си към всичко, свързано с Русия, и от желанието си да я унижат и унищожат, смята Кирилов. На този фон е наивно да се предполага, че Русия ще възстанови отношенията си с Европа в същата степен и при същите условия, както преди.
"Днешните европейски лидери - пише авторът - слЕвропаедвайки американските президенти (използвам множествено число, защото Байдън не е първият в поредицата) и различни конгресмени и сенатори, по всеки повод, а често и без такъв, повтарят мантрата, че трябва да се помага на Украйна по всякакъв начин, така че Русия да бъде смазана и демокрацията да възтържествува над авторитаризма. Въпреки това повечето от тях (Прибалтика не се брои) все още се въздържат да призоват за промяна на системата на управление на Русия и на нейния лидер. Освен това те не се колебаят да твърдят, че санкциите не трябва да затрудняват живота на обикновените хора", смята Крилов. По думите му лидерите не знаят какво правят.
Прочети още
Според Кирилов
лесно могат да се намерят аналогии с това в историята.
Той обяснява, че в Съветския съюз тези, които са се чувствали несигурни в професията си, често се опитвали да се утвърдят и да се издигнат в партийните или профсъюзните структури, а по-късно тези, които са успявали, са командвали специалистите и професионалистите в съответните области. Именно това е довело до стагнация на цели отрасли и в крайна сметка стана причина за застой на цялата страна.
"В същото време онези политици, които бяха по-интелигентни, се опитваха да основават изявленията си, а още повече решенията си, на мнението на професионалисти, на разработките на структурите, наричани сега Think Tanks. Тези структури бяха в редица авторитетни органи, на първо място в някои отдели на апарата на ЦК на КПСС, научни организации и министерства. И тъй като структурата на държавния апарат в различните страни е приблизително еднаква, трудно мога да си представя, че те не съществуват в днешните Съединени щати или в големите европейски страни."
Би било интересно да разберем как тези структури си представят живота в своите страни и в Европа като цяло след победата, казва авторът. "Победата, която е абсолютно нереална, но съществува в главите им и за която западните политици тръбят на висок глас. И съм сигурен, че такива сценарии се разработват. И тези сценарии вероятно са повече или по-малко реалистични. Също така съм сигурен, че основните тези от тези сценарии се докладват на най-високо ниво, където изглежда не им обръщат внимание", смята Крилов.
Ако Русия изгуби войната
той е на мнение, че подходът ще бъде същият като отношението към Русия след разпадането на СССР и края на Студената война в началото на 90-те години на ХХ век. "Тогава в очите на Запада Русия се оказа практически победена и следователно от нея можеше да се иска всичко... В малко вероятния случай, че Русия загуби, от нас ще искат всичко по същия сценарий - възстановяване на Украйна, непрекъснати доставки на всичко, от което Западът се нуждае, пълно подчинение и спазване на правилата, които смята за единствено верни. В същото време Русия, според техните изчисления, ще бъде лишена от достъп до технологии, кредити, оборудване и т.н. С други думи, всички ограничения, наложени от санкциите, ще останат в сила."
