Всяко лято по морето на България се изсипва огромна рускоговоряща навалица
Препълнено заведение за бързо хранене в Бургас. Опашка. Идва редът на един много угоен клиент. И се започва. "Для меня бутерброд с курицей, огурцами, луком и со сливками". Пред немеещия поглед на продавача - младо момче, което аха да отвърне, че не предлага сливи, клиентът сърдито повтаря изреченото още веднъж. Момчето очевидно разбира само, че му говорят на руски, но не и грам от казаното и предлага на възпълничкия просто да прочете от кирилските букви в менюто на български написаното срещу сандвича, който си е избрал. Ама не! Оня е решил, че ще поръчва само на руски и никаква чакаща зад него опашка не е в състояние да го откаже. След цяла вечност обяснения накрая все пак си получава калориите с пилешко, краставици, лук и сметана.
Това би било сигурно нормално поведение за през лятото, когато край морето се изсипва огромно количество
рускоезична туристическа навалица
а обслужващият персонал е длъжен да я разбира. Само че случката е още от зимата и съвсем не е някакъв изолиран епизод.
Подобни объркани в превода българо-руски диалози са всекидневие през цялата година в молове, хипермаркети и прочие места в града, където се събират много хора.
Откакто в началото на новия век Русия си закупи единствената ни работеща рафинерия, около Бургас се оформи може би най-голямата рускоезична общност в страната.
Първите заселници, установили, че да се живее на Българското Черноморие е всъщност много яко, разказаха на други, те на трети и така тази общност продължава да се разраства и до ден днешен. Засега няма изгледи друг български град да я засенчи, освен може би, ако новото правителство не изпълни мечтата си да засили руснаци към Белене.
Характерно за почти всички рускоговорящи, настанили се в Бургас, е, че не си правят труда да заучат дори десетте наши думи, които им трябват, за да общуват с българи. Те си живеят в техния руски кръг в имоти, предимно в комплекси от затворен тип. Работят в рафинерия, където руският е станал почти официален език. Имат си набелязани две-три заведения, където слушат само руска музика. Издават си и свое двумесечно списание (естествено на руски), което се предлага безплатно в големите търговски комплекси, пълно със свежи предложения за покупки на още имоти. В центъра на Бургас има и руски супермаркет, който известява за себе си отдалече, тъй като отвън е поставил тонколони, които жужат по цял ден с руски поп.
Селцата около Бургас са притегателни и за други чужденци, предимно британци и малко французи, които са стегнали стари къщи, но тяхното присъствие е неосезаемо.
Да се чуе английска реч през зимата -
това за града е толкова екзотично, колкото руснак да проговори в магазин на български. По-скоро можете да станете свидетели как възрастни британци с усмивка и огромно старание се мъчат да кривят език с ужасно трудното за тях "благодаря", когато си вземат покупките.
Въпрос на манталитет. И едните, и другите идват от своите си империи. Разликата е, че докато Британската е отмираща, а след референдума догодина за независимост в Шотландия вероятно и съвсем ще се разпадне, Руската едва сега се пробужда. Във времената, когато британците са обирали плодовете от своите имперски завоевания, руснаците са живеели още във феодализма.
След това идва Съветската империя, която обаче потиска еднакво и своя народ, пък и не черпи, а изнася към владенията си комунизъм и пари, с които да го поддържа. Едва сега, в епохата на истинския развит капитализъм, е дошло времето и руснаците да "се порадват" на онзи имперски дух, който жителите на Острова вече са изживели.
За Елена от Урал най-лесният пример да опише руския господарски нрав, който наблюдаваме постоянно и навсякъде, е Северен Кавказ.
"Днес няма да намерите нито един руснак, който да ви каже, че отива на екскурзия
в Чечня или Дагестан. Дори в Кабардино-Балкария, където има страхотни зимни курорти, вече малцина ходят, след като и там бяха извършени атентати. За нас тези републики са много повече зад граница, отколкото е България. Допускам, че самото им присъствие в рамките на Русия струва на данъкоплатците огромни разходи.
Но само кажете на който и да е руснак, че смятате за правилно те да получат независимост и ще ви се изсипят в отговор ругатни, а може и юмруци. В това отношение Владимир Путин по нищо не се отличава от опозицията." Елена е работила като библиотекар, преди да си намери богат съпруг и на свой ред да се озове в Бургас. Тя е различният руснак - опитва се да учи език, дори е гледала няколко български филма в оригинал. В добавка чете новини от рускоезичния сайт на Би Би Си, защото не вярва на руския Первый канал.
Но Елена е изключение. За повечето нейни сънародници обаче днес напълно актуална е онази стара съветска песничка "Курица не птица как и Болгария не заграница", което в свободен превод значи "Колкото кокошката е птица, толкова и България е чужбина".
