сн. Telecine.ro

Тази година в битката за "Златната палма" в Кан няма нито една жена режисьор. На въпрос защо това се случва в еманципирана държава като Франция селекционерите отговориха, че не се интересуват от квоти, а от филми. Но и с просто око се улавя, че при избора се спазват писани и неписани правила. Например включването на равен брой френски и американски филми. Или намирането на всяка цена на филми, отразяващи политически събития. Художественото качество, макар и в различна степен, е гарантирано.

В центъра на вниманието сега са арабските революции. Регионът е представен от египетския "След битката" на режисьора Юсри Насралах, отразяващ събитията в Кайро през периода от февруари до октомври 2011 г. Сложната революционна проблематика е отразена чрез индивидуалната съдба на един от конниците, обслужващи туризма около пирамидите. С течение на дните обещаната от тазгодишния Кан жива магия на авторското кино се сбъдва. Филмът "Ловът" ни накара да си спомним, че преди години по повод дебюта му великият Бергман обяви Томас Винтерберг за най-талантливия сред младите скандинавци в киното. Въведени сме в сложните нравствени норми на протестантското общество. Пет-шест годишната Клара, с най-невинните очи на света, клевети учителя си за педофилия. Дали на децата винаги трябва да се вярва, дали са изначално невинни, както ни внушава религията - това се пита във филма. Провокативен е и "Отвъд хълмовете" на румънеца Кристиян Мунджиу. В предишния си филм "Четири месеца, три седмици и два дни" ("Златна палма" за 2007 г.) чрез преживяванията на две приятелки студентки той каза почти всичко за епохата на Чаушеску. В новия, извлечен от реален случай, героините са възпитанички на пансион за сираци. Някогашната привързаност между двете момичета е изместена от любовта към Бога (едната от тях е станала сестра в манастир). Перфектен филмов ритъм, перфектен избор на актриси...

В "Любов" Михаел Ханеке снима възрастна съпружеска двойка в края на дните си. Тя - Емануел Рива, Той - Жан Луи Трентинян, и двамата култови актьори на френското кино от 60-те и 70-те на миналия век. Ритъмът на действието е напълно в синхрон с всекидневните жестове - на боледуването, на умората. Какво е евтаназията - наказание ли е или спасение? Това рядко се случва в Кан - в изпълнената с 2500 души зала два часа никой не помръдна...