„Оцелях 21 години по опасни места, а хората нямат насищане, искат още истории – казва Росен. – Викам им, няма да е скоро пътуването ми. Първо да изкача 300 върха в България... Какво, чудно ти е? Да, в България има 300 планински върха.“
Странно звучи, но един от най-лудите пътешественици е „хвърлил котва“ за 5 години в Хасково. Докато чака да стане „горд български гражданин“, Росен-Андрей Охеда е набелязал 150 двехилядници. Отбелязани са в български географски журнали. Rosen Geographic, както е известен, всичко е изчел и проверил, включително и върховете, обозначени само като „Безименен“.
Обиколил е 171 държави от общо 193, според официалния списък на Обединените нации. Иначе броят им непрекъснато се мени, според това, кои стават суверенни. Сега обработва снимките и видеата от странстванията си. От 85 хиляди е намалил фотосите на 50 хиляди и иска да остави само 15 хиляди. Ще прави дигитална книга, която да качи например в Amazon, но както върви процесът, това ще се проточи поне до 2025-а. Дотогава
ще опознава майчината си Родина – България
Прочети още
Кръстен е на българските си баба и дядо – Руска и Андрей, който запалва у него от малък страстта по географията и пътешествията. Животът му първите 20-ина години минава в непрекъснато прехвърляне от Куба в България и обратно. Първи и втори клас учи в Хасково, родителите му го пращат там да живне малко, защото в Куба е мизерия, няма храна, а България от Куба изглежда направо като Швейцария. Българския го учи на 7 години, а думата „мама“ пише като mama, с латински букви, което в България се чете като „тата“.
От III до V клас – отново в Куба, но в българско училище, за децата на нашите специалисти там. В VI клас – пак в Хасково, в VII и половината на VIII клас – в Куба. Тогава баща му е изпратен да работи по линия на СИВ в Москва и там го хвърлят директно в дълбокото – в руско училище.
По тогавашната програма средното руско училище е до X клас, а българското – до XI. Росен попада в руския VIII клас, който в България се води IX и трябва за 3 месеца да покрие материала и за двата класа. Още първия учебен ден учителят го изкарва да решава задача по алгебра, заедно с двама руснаци от двете страни на дъската, а Росен гледа от тях какви формули използват и успява да реши задачата.
След гимназията в Москва той
записва астрономия в Московския геодезически институт
Когато е в I курс, родителите му се връщат в Куба, а той остава сам на общежитие, със стипендия, еквивалентна на 2 долара. „Стигаше ми за 15 дена, да ям пелмени, пюре и кренвирши. И после гладуваш. При 185 см ръст бях станал 67 кг“, споделя той.
Започва да търгува с ютии в Полша. „Бях много надъхан за Америка. На кубинското посолство това не им хареса и през януари 1992-ра ни поискаха паспортите, което не беше добра новина“, споделя той. Планира да забегне в капиталистическа Финландия и оттам – в свободния свят, но така ще навреди на семейството си в Куба. Баща му отива в Москва, да му обясни да внимава, че е в черните списъци на кубинското посолство.
През 1993-та
емигрират в Канада
Росен учи английски и завършва туризъм в Отава, защото вече е решил, че ще обикаля света. Приемат го като рецепционист на презокеански круизен лайнер. След 6 месеца настоява да го преместят като касиер в казиното, за да работи нощем, а денем, когато са на пристанище, да обикаля местностите и островите наоколо.
От 1999-а до 2011-а 6 месеца работи на лайнера, където не харчи за нищо, и 3 месеца пътешества. Връща си заемите за следването и 95% от доходите спестява за пътешествия. На по-малки държави като Тонга отделя седмица, на големите като Бразилия – до 3 месеца. Пътешества по най-икономичния начин – като скитник, backpacker („пътешественик с раница“). Спи по най-евтините общежития, от 3 до 30 долара на нощ, понякога в стаи с 40 човека. Ползва най-евтиния местен транспорт – от магарета, мулета, коне и колички на велосипеди, до лодки, раздрънкани влакове и автобуси.
Оцелява, като се слива с местните хора. Дружелюбен и приветлив, владеещ 5 езика, Росен бързо установява контакт с местните. „Ходя един такъв целият брадясал, с една дълга фланела, изпокъсана, мазна, мръсна. Аз я пера, тя си остава с лекета... Местните като ме видят така, с една окъсана раница, решават, че няма какво да откраднат от мен. В Уганда през джунглата минават 12 джипа на сафари. А аз съм бос, с местните, излизаме от една ламаринена кръчма. Една жена от джиповете като ме видя, зяпна от изненада“, смее се Росен.
„В Бужумбура, столицата на Бурунди – пълен хаос, пред гражданска война. Отивам при бандите, казвам им, че си търся работа. Вкарвам невярна информация, за да не ме пипат – че мои приятели, десантчици, идват след 2 – 3 дена, и самите бандити са шокирани“, разказва той.
На границата между Уганда и Руанда влиза вечерта с кола в джунгла, „в средата на нищото“. Разкаляни пътища като за офроуд, раздрънкана кола... Зад него сядат двама човека, а той веднага излиза, защото не знае какво му мислят. Такива случаи е имал безброй. Иначе вежливо поздравява всеки срещнат, но
много често е сам
през пустини, савана и джунгли, по разбити пътеки и пътища, където може с дни да не срещне никого.
Най-страшно е било в Западна Африка – Либерия и Сиера Леоне. Там се водят граждански войни до 90-те години и има специално обучени деца воини – от 12 до 15-годишни. Дрогират ги, те носят калашници и са на кланове. По време на война имат канибалски ритуали. Хващат воин от противника, режат му гръдния кош докато е жив, изваждат му сърцето и го ядат. С тия брутални неща плашат враговете си.
„Една от най-опасните държави в света е Салвадор, със столица Сан Салвадор – разказва Росен. – На испански името означава „Спасителят“, но парадоксът е, че държавата няма нищо общо със Спасителя. Тя е инкубатор на най-бруталните латиноамерикански гангстери и банди, като MS13, MS18 – така наречените Мара Салватруча.
Момчетата в тези банди влизат от 12-годишна възраст и голяма част от тях не живеят повече от 30 години, тъй като там постоянно има раздори и териториални битки. При тях стрелбата и използването на огнево оръжие са като пиенето на вода или закуската. Без никакъв проблем ще те застрелят. Повечето къщи бяха обградени с кръгли телени огради като ония около затворите. Някои квартали са собственост на някоя от бандите и влезеш ли там, може и да не излезеш. Това е едно от нещата, които оценявам в България – че не е такава държава.“
В Тикал, Гватемала една глупост на Росен
едва не му коства живота
Опитва да отвори устата на огромен крокодил с шише от минерална вода. Разярен, крокодилът се хвърля към него и Росен се спасява само благодарение на светкавичната си реакция. В Перуанска Амазония пък се е целувал с анаконда. „Какво толкова, знаех как точно да я стисна под главата, да я обезсиля и да не може да ме клъвне“, казва той.
През 2011-а решава изцяло да спре с круиз-лайнерите и със спестяванията само да пътешества. „Очаквах парите да ми стигнат за 3 години, а изкарах изключително пестеливо цели 8 години“, споделя той. Когато парите свършват, пише на шефа на круиз-лайнер: „Emergency! („Спешен случай!“) Трябват ми работа и пари!“. Искат му CV, той праща, а шефът пита: „В затвора ли си бил последните 8 години, че нищо не си работил?“. „Не, обикалях света“, му викам и му пратих да види YouTube канала ми Rosen Geographic“, смее се пътешественикът.
И тогава се случва нещо, което само на борда на американски лайнер може да стане, казва той. Оценяват това, че обикаляйки света е натрупал опит и го
ангажират като туроператор
Първо продава турове с круиз-лайнера, а после обикаля с групи като гид. „При всяка спирка развеждах туристите, пусках се заедно с тях на офроуд, с АТВ-та, джетове, на парасейлинг, с лодки, с парашути, на дайвинг... Каквото се сетиш. И ми плащаха за тоя кеф! Направо шестица от тотото!“, смее се Росен.
През март 2020-а светът е скован от паника заради COVID-19, корабът е закотвен, а Росен прекарва 3 месеца в безделие на борда, заедно с гаджето си, бразилка – от фитнеса в басейна. Колкото до жените – „сърцето му е слабо“, оставя разбити сърца по пристанища. Най-сериозната му връзка е в Маями, където живее за известно време. Гаджето му иска да си родят 4 деца и да живеят спокойно там, а пред Росен е дилемата: жена и семейство или пътешествия. Избира второто. Затова днес, на 51 години, е сам.
В България е изкачил общо 189 върха от 300, които си е наумил да изкачи. През 2022-ра изминава и култовия за планинари трекинг Ком – Емине – 650 км „самичък, бавно, лежерно, за да се кефи на листенцата, животинчетата, птичките и слънцето“. В Хасково живее скромно, с дрехи втора употреба, без кола. От няколко години изнася лекции пред деца, на доброволни начала. Обиколил е над 80 училища в цяла България. Показва 16 филмчета от пътешествията си. „Искам децата да са по-отворени към света. Моето турне из България е като отблагодаряване към Вселената, че оцелях“, споделя пътешественикът.
