„От 4-5-годишна съм на сцената“, смее се Мартина, а в гласа ѝ се долавят искрящи нотки на радост. - Как бих могла да се занимавам с нещо, което не ме прави щастлива? Затова така звуча - оптимистично. Харесва ми и колективната работа по един спектакъл, и по-самотното занимание на драматурга и преводача.“
Преди да навърши 30 години, Мартина Новакова натрупва сериозен бекграунд. Авангардният драматург и режисьор (и понякога - актьор) присъства на 3 сцени - българската, испанската и нюйоркската. Смело експериментира с иновативни театрални форми. Най-престижната стипендия в света - „Фулбрайт“, ѝ е дадена за авангарден пърформанс, в който представя живота на българските артисти в Ню Йорк.
От малка е потопена в изкуството
Когато е на 4 години, откриват, че е много музикална и пее в хор. С него правят детски спектакъл, който около 2 години се играе на сцената на Театъра на армията - класически произведения, които децата пресъздават с костюми. А малката Марти е привлечена от магията на театъра. Гласът ѝ е подходящ и за радиото и често я викат за записи в БНР. „Обичах да ми четат истории, аз да чета, по-късно започнах и да пиша... Всичко малко по малко ме отведе към изкуството“, споделя тя.
Мартина завършва 122-ра гимназия с испански език. От IX клас се включва в ученическия театрален фестивал на испански език, в събитията, организирани от Институт „Сервантес“ и испанското посолство. Испаноезичните култури и литература стават втора нейна страст и тя записва бакалавър по Испанска филология в Софийския университет. Там се запалва и по превода.
През четвъртата година от следването си учи една година испанска филология в университета във Валенсия. Там я включват в трупата на „Есцена Еразъм“ - театрален проект на университета, който печели наградата за най-добър Европейски младежки проект на ЕК. В трупата Мартина играе една година като актриса. През лятото на 2016-а се връща във Валенсия на стаж отново в „Есцена Еразъм“ и през 2019-а пише пиеса за трупата - „За миграцията на птиците и хората“, която поставят.
През 2017-а в България идва Хуан Майорга - най-известният съвременен испански драматург и един от най-големите действащи артисти, режисьори и философи. На срещата в София Мартина се запознава с Майорга и е толкова впечатлена, че решава да завърши магистратура по Театрално изкуство при него в Мадрид, в университета „Карлос III“. Там талантливата студентка получава почетна диплома.
Програмата е изцяло с практическа насоченост. Самата магистратура е на основата на собствено представление. „Започваш от идеята и го реализираш изцяло, с всички компоненти - драматургия, режисура, сценография, звуково оформление“, обяснява Мартина. Така е създадено представлението “Паноптикум”, в което
тя е автор на всички елементи
Гледа наживо и големите имена на европейската театрална сцена и се запалва да прави театър и в Испания. В Мадрид Мартина прекарва 4 години.
През 2021 г. с колегата ѝ Мигел Валентин създават българо-испанския театрален тандем “Валентин и Новакова”. С пиесата си „Урок по самота“ печелят първа награда на “Конкурс за Нова пиеса” на НБУ, с председател Георги Господинов. Последният ѝ проект преди заминаването за Ню Йорк е „Опакован Аудиогид” - аудио-пърформанс в Софийската градска художествена галерия, който посвещава на творчеството на Кристо и Жан-Клод. Режисиран е от Василена Радева.
Мартина Новакова разбира театъра като преживяване. В работата си заимства похвати от различни театрални форми като вербатим, сайт-специфик, аудиотеатър и театър на предметите. Вербатим театърът пресъздава дума по дума и жест по жест интервюта с хора от някаква определена група. Прави се с хора, чиито гласове не чуваме често - в затвори, сред малцинства, жертви на насилие.
„Актьорът буквално ги превъплъщава - обяснява Мартина. - Ако аз ти вземах интервю в момента, щях да запиша интервюто, после да науча 3 минути от него с твоята интонация, всяка една от думите ти, с всички паузи, които правиш, с всичките ти жестове. Щях да го пресъздам възможно най-близо до оригинала на сцената. Твоята история щеше да бъде част от историите на много други хора, които например също са журналисти.“
В Мадрид Мартина открива своята много силна връзка с предметите, защото винаги се е интересувала от тяхната история. „Те се превърнаха в начин да пресъздам дома си, където и да отида - като сложа малко неща в определена стая, тя се превръща в дом за мен. Така се роди проектът ми „Паноптикум“, в който собственичка на музей разказва историята си, или по-скоро предметите разказват нейната история“, споделя тя. Сайт специфик театърът се адаптира към определена среда, както е в пиесата ѝ заедно с Мигел Валентин - „Урок за самота“, която се случва в града.
„Фулбрайт“ стипендията беше истинско предизвикателство за мен“, споделя Мартина. Процесът на кандидатстване е тежък и тя няколко години го отлага. В началото на пандемията обаче се оказва блокирана в испанско село за 3 месеца и половина. „Казах си, ето сега е моментът да подготвя всички документи за „Фулбрайт“ - спомня си тя. - Трябваше да си направя равносметка буквално на целия живот, да опиша как съм стигнала до това, да искам да уча, и защо е толкова важно за мен.“ Накрая се оказва, че трябва да положи сложен изпит, който включва и... математика.
В Ню Йорк я привлича възможността да види какво се случва на неговите сцени, да гледа образователен и социален театър, който е създаден там. През декември 2022 г. приключва втората ѝ магистратура - по стипендията „Фулбрайт“, която е по Образователен и социален театър в Нюйоркския университет. Остава още 6 месеца в града, за да подготви спектакъла по дипломния си проект, който е озаглавила „Оnce You Cross the Ocean” („Веднъж прекосиш ли Океана“).
„Веднъж прекосиш ли Океана“ е дипломен монументален моноспектакъл. От „Фулбрайт“ оценяват нейния интерес към българите в чужбина, и с какво те са допринесли от културата там; какъв образ има България сред хората от различните страни, и как ние самите, българите, разказваме за страната си.
В проекта си за българските артисти тя решава да стесни кръга, като представи само хора от Ню Йорк. В продължение на повече от година интервюира български артисти, живеещи в Ню Йорк. Прави и голямо проучване за историята на българската емиграция в Америка. След това създава сценарий на базата на част от интервютата.
Въпросите, върху които акцентира, са: как представата за Родината се променя; как представяме България и себе си зад граница; как изглежда страната ни отдалеч; каква е настоящата връзка на артистите с българската сцена. „Нарекох спектакъла „Веднъж прекосиш ли Океана“, тъй като ме интересуваше, защо хората не са отишли в Европа, където културата е по-близка до нашата, а са решили да се развиват в Америка“, споделя тя.
Мартина интервюира 15 човека, от тях избира 6-те най-интересни и разнообразни истории и решава сама да изиграе цялата пиеса, която е вербатим пърформанс или документален пърформанс.
На 10 декември го представя пред 50 човека от 10 различни страни в Нюйоркския университет. „Генералният ни консул в Ню Йорк Ангел Ангелов дойде, много хареса представлението и реших да направя турне. В момента водя разговори, като
първата ми спирка ще бъде в Торонто, Канада
тъй като там има български театър, приятели са и им гостувах през лятото“, разказва Мартина. Вече е ясна и датата на предпремиерата в Торонто - 29 април в залата на българския театър "Отражение".
През май ще е премиерата в Ню Йорк. Мартина смята да прокара линия по Западния бряг, с няколко локации като Ел Ей, Сан Франциско. Очаква отговор и от Културен център „Магура“ в Чикаго.
Сънародниците ни могат да подкрепят проекта „Веднъж прекосиш ли Океана“ в кампанията за набиране на средства ТУК: https://gofund.me/425cb0b8
Междувременно българката преподава испански език на бакалаври. „Голямо удоволствие е да работя с млади талантливи бъдещи актьори, режисьори“, споделя тя. Условието от „Фулбрайт“ е като приключи, да се върне за поне 2 години в Родината си, където да прилага това, което е научила.
„Това няма да ми попречи да поставям пиеси и в Испания, този театър ме привлича, европейският. Той е този, който ми говори най-много, с който се свързвам, който аз правя. Колкото до Ню Йорк, да, тук има страхотни неща, всички са влюбени в него. В същото време обаче градът има такова силно присъствие в живота ти, че в един момент имаш чувството, че ти живееш около града и той решава какво да правиш вместо теб... Бродуей? Да, на Бродуей разбрах какво е шоу, режисира ми се истински класически мюзикъл. Интересите ми са многостранни, много неща ми се правят... Но нека първо приключа с турнето на спектакъла „Веднъж прекосиш ли Океана“, споделя българката.
