Георги Анастасов

Ако има някой, който най-точно е илюстрирал значимостта на Кристиано Роналдо за Португалия, то това е президентът на страната Анибал Кавако Силва: Роналдо е спортист с международна репутация, превърнал се в символ на държавата ни. Силни думи от държавния глава, но в никакъв случай преувеличени. Роналдо не само оправда националните очаквания. Той е най-ярката светлина на позитивизма в една страна, все още измъчвана от тежките последици на икономическата рецесия. В Лисабон с гордост обявяват, че Португалия е произвела най-добрия футболист в света, колкото и спорно да е това твърдение. 4-тата Златна топка на голмайстора на „Реал" бе връчена не толкова заради играта и броя на попаденията му. Има футболисти, които се представиха и по-добре от него. Гарет Бейл и Луис Суарес може и да са блестели по-силно, но нито един от двамата не изведе клубния си тим или страната си до голям трофей през миналата година. След контузията, която получи на финала на европейското, Кристиано надъхваше своите край страничната линия до самия край на мача с Франция. А след последния съдийски сигнал подскачаше от радост. Роналдо се показа като лидер на нацията си.

И все пак извън родината си той има репутацията по-скоро на измамник, отколкото на герой. Мнозина предпочитат да го мразят, което го прави може би най-противоречивият футболен гений не само сега, но и в историята. Той е един от най-добрите и успели играчи за всички времена, но за много хора е арогантен и със статут на примадона. Едва ли има по-подходящ от него за холивудски филм. Както веднъж написа английският вестник „Гардиън": Роналдо сигурно крещи собственото си име по време на секс.

Често имаме навика да идолизираме спортистите, но започваме да ги ненавиждаме, когато самите те идолизират себе си. Обвиненията към него обаче отиват още по-далеч. Мнозина считат, че той винаги слага себе си пред отбора, а личните си рекорди счита за по-важни от клубните трофеи. Което е еквивалент на футболно предателство. От август 2006 г. Кристиано е вкарал общо 467 гола за „Манчестър юн." и „Реал"-Мадрид. За това време тези два отбора са спечелили общо 4 титли, 5 национални купи и 3 Шампионски лиги. Вие преценете дали португалецът е отборен играч или непоправим индивидуалист. Критиците на Роналдо подценяват факта (може би умишлено), че егото и самочувствието са от огромно значение в съвременния професионален спорт. Те позволяват по-бързо преодоляване на неудачите, а психологията е доказала, че по-високите нива на самочувствие водят до по-добро представяне на терена. С други думи - успехите захранват самоувереността, а тя поражда постижения.

Детството на португалеца е трудно. Бил е нежелано дете с майка чистачка и баща алкохолик, починал, когато Кристиано бил на 19 години. Играел футбол, за да се опази от проблемите. Може би нотка на смиреност биха го направили далеч по-харесван и оценяван. Във футбола нямам приятели, казва той. Хората, на които се доверявам? Не са много. През повечето време съм сам. Считам се за самотник, допълва португалецът. Онези, които са били по-близо до него, обаче отричат неговия егоцентризъм. Той не е арогантен, твърди бившият му съотборник в „Манчестър юн." Патрис Евра. Страда от имиджа си на модна икона, но е най-големият професионалист, с който съм работил. Никога не се задоволяваше с постигнатото - трябваше да е пръв във всичко, допълва френският защитник. Само изгледайте видеото от съблекалнята на Португалия след победния финал на европейското, в което „егоцентричният" Роналдо поздравява абсолютно всички, включително и хората от персонала. Всеки е запленен от думите му, мнозина плачат, в това число и Кристиано. Очевидно е, че е дълбоко уважаван и ценен от целия отбор.

Съществува неоспорима връзка между егото на португалеца и стремежа му да отиде отвъд потенциала си. За някои егото е враг, но Роналдо го използва като съюзник. Израснал в скромна среда, желанието му да покори света се оказва движещата сила на неговата отдаденост на футбола. Дори в училище забелязали, че той по-скоро изпитвал нужда, а не желание да бъде победител. Неговата арогантност не е пречка, а двигател. Подобно на Жозе Моуриньо Кристиано приема всички извън собствената си орбита за врагове. И гледа на цялата си кариера като на една проста битка - той срещу останалия свят. Има нещо трагично в това един млад човек, преминал през турбулентно детство, посветил се на футбола и многократно материализирал таланта си, прехвърляйки границите на истинския си потенциал, да бъде масово отричан. Кариерата му е триумф на вярата и силата на усилената работа. Не е необходимо да го харесвате, но подценявайки постигнатото от него, рискувате да се превърнете в глупаци. Роналдо е спечелил всичко - шампионски титли, трофеи в Шампионската лига, Златни топки, международни титли. Нищо не е дошло даром. Дано след края на кариерата му футболът погледне по-благосклонно към един от най-добрите футболисти, които е произвеждал.

„Да, Роналдо е завършеният професионалист, перфектният атлет. Но е постигнал всичко това с усилена работа, както признава и треньорът му в „Юнайтед" Майк Клег. - Той бе самороден талант, нешлифован диамант. Трябваше да пролее много пот, докато се превърне в съвършения футболист. Бяхме заедно в гимнастическия салон и на терена и много добре съм наясно с усилията, които е положил. След тренировка Кристиано се връщаше в салона и тренираше за сила на краката. След това се прибираше, ядеше правилната храна, плуваше, спеше и съм сигурен, че е сънувал само футбол. На другата сутрин всичко това се повтаряше отново. Правеше това в продължение на 6 години, за да се превърне в играча, когото продадохме за 80 милиона паунда."