Себастиян Коу е прав, че ранглистата ще дава по-мащабен поглед върху представянето на всеки спортист, но реформата няма да е добра за българските атлети
Яна Касова
Би трябвало да е просто да посочим кой е най-добрият атлет на 200 метра. Турчинът Рамил Гулиев спечели световната титла в Лондон през миналата година. Но 10 състезатели записаха по-добри времена от него през 2017 г. Може би южноафриканската звезда Уейд ван Никерк, който регистрира две от четирите най-бързи времена на 2017 г.? Или Йохан Блейк, който все още е вторият най-бърз за всички времена? Или може би американецът Крисчън Колман, чието представяне продължава възходящата си траектория?
Съвсем скоро леката атлетика няма да бъде същата. През този сезон Международната асоциация на атлетическите федерации (ИААФ) ще направи една от най-големите промени в историята си. От есента влиза сила нова ранкинг система, която ще се използва и за квалификационен механизъм за световни първенства. Още следващото първенство на планетата - това в Доха през есента на 2019 г., ще се проведе по новите правила. Световната класация ще се базира на точки, като стойността им ще се определя от постижения, класирането и ранга на състезанието. За системата ще се вземат най-добрите резултати на атлета, регистрирани през последната година. Мястото на всеки атлет в ранглистата ще се определя от събраните точки.
В края на 2017 г. ИААФ сключи договор с „Елит лимитид" за изграждане и поддържане на новата база данни с резултати и статистика. Фирмата поддържаше статистическия сайт All-athletics.com, който спря да функционира през февруари. В официално съобщение беше обявено, че данните в най-скоро време ще бъдат прехвърлени на сайта на ИААФ. От All-athletics.com няколко години изготвяха собствена ранглиста, чийто стълб също бяха резултатът и рангът на съответното състезание. „Световната ранглиста на ИААФ ще оформя глобалната състезателна система, включително определянето на участниците в световни първенства и олимпийски игри. За първи път в историята на спорта атлетите, медиите и феновете ще имат ясно разбиране на йерархията на състезанията - от националните през регионалните до глобалните. Това ще им позволи по време на дългия сезон да следват логичния път към връхната точка в атлетиката", заяви президентът на ИААФ лорд Себастиян Коу.
Досегашната система за участие на световни първенства и олимпийски игри, която изискваше покриване на предварително определен резултат за норматив, постигнат в срок от 10 месеца преди шампионата, отпада. Предимството на новата система е това, че ще дава по-мащабен поглед върху представянето на спортиста. Рано покрити нормативи често даваха право на атлетите да участват на голямото първенство вече не в най-добрата си спортна форма.
Как ще се отрази на българските атлети? На пръв поглед за българските атлети ефектът от въвеждането на новата система ще е по-скоро негативен. Най-високи точки ще носят постижения, регистрирани на най-елитните турнири (Диамантена лига, IAAF World Challenge и т.н.). На тези състезания, които са от категория „А", обаче участието е само с покана от организаторите и в тях предимно стартират най-елитните атлети на планетата. В последните години българите, които получават право на участие в тези комерсиални вериги, са Ивет Лалова, Мирела Демирева и Габриела Петрова. Националното първенство на България на открито например е в група „B", а след него това в зала - „D". Други състезания, на които българите участват масово, са балканските първенства, които обаче също не са с добро място в ранкинга - това на открито е група „D", а в зала - „E". Европейските отборни първенства са също място за изява на най-добрите ни атлети, но първа лига е с категория „C", а втора, където сме в момента - с „D". В най-ниската група „Е" са отпратени всички турнири, провеждани на наша територия.
Какво означава това? Ако например Лалова запише 10.90 сек на 100 м на състезание у нас, точките й ще отговарят на тези на резултат над 11.30 сек, постигнат на Диамантената лига. 10.90 сек е постижение, което можеше да донесе медал от дисциплината 100 м при жените на последното световно първенство през 2017 г. А с 11.30 сек се влиза трудно дори на полуфинал. Т.е. българските атлети могат да бъдат изпреварвани в ранглистата от свои съперници с много по-посредствени постижения, но постигнати на по-високо ранкирано състезание.
По традиция Асоциацията на балканските атлетически федерации (АБАФ) насрочва балканското първенство за мъже и жени на последната дата, в която резултатите се вземат за нормативи за предстоящото голямо първенство. Сега обаче такъв ход няма да има никакво значение за спортистите, а стимулът за участие на атлетите не би бил същият. В този ред на мисли звездите на българската атлетика също биха предпочели да стартират на комерсиалните турнири, отколкото на състезания у дома.
Детайлите на световната ранглиста, включително точковата система за всяко състезание, което ще има отношение към класацията, както и всички подробности за допускане за участие в световните първенства и олимпийските игри, ще бъдат финализирани до края този месец. Системата със сигурност обаче ще бъде в сила за шампионата на планетата в Доха догодина и за Олимпийските игри в Токио през 2020 година.
Екипът на статистическия сайт All-athletics.com, който прекрати дейност през февруари, вече работи за ИААФ. Сайтът си партнираше с организацията през последното десетилетие. Основател на Аll-athletics.com е българинът Божидар Спириев, който го разработваше със своя син Атила. Спириев-старши, който почина през 2010 г., беше един от най-добрите статистици в леката атлетика и създател на сравнителната таблица на резултатите, която се използва от ИААФ. По нея се изчисляват точките в многобойните дисциплини. Статистикът, състезавал се на 400 м с препятствия, прекара по-голяма част от живота си в Унгария, след като се ожени за местната състезателка в скока на дължина Ирен Кун през 1961 г. Преди да се отдаде на статистиката и мениджмънта на Аll-athletics.com, Атила се занимаваше с мениджърска дейност и работеше с редица български атлети.
През миналата пролет от Европейската атлетическа асоциация (ЕА) направиха предложение за световни рекорди да се зачитат само резултати, постигнати в състезания по списък от одобрени международни надпревари, при които са гарантирани най-високите стандарти за официално и техническо оборудване. Стесняването на кръга от състезания би лишило от шанс по-нискоразрядни турнири да запишат на сметката си рекорд. И в момента за постижения № 1 на планетата се зачитат тези, които строго се ревизират от ИААФ.
Предложението на ЕА достигна до ИААФ, но разглеждането му беше „замразено, след като се надигна голяма вълна от несъгласие от страна на атлетическата общност. Предложението за промяна на изискванията към световните рекорди включваше още няколко пункта, като това атлетът да е бил обект на определен брой тестове за допингов контрол през месеците преди реализиране на постижението; взетата проба при допинговия контрол след рекорда да е съхранена и налична за повторно тестване за срок от 10 години; анулиране на рекорда, ако атлетът наруши антидопинговите правила или правилата за почтеност дори и това действие да не влияе пряко на рекорда.
