Асен Блатечки, Тед Кочев и Стефан Командарев в дома на световноизвестния режисьор
В огромното си имение на върха на хълмовете на Бевърли хилс един световно признат холивудски режисьор говори разпалено за България. Разпитва за всичко и сам допълва, като показва големи плакати на чист български език за театрални постановки, грижливо пазени в стъклени рамки. Това е Тед Кочев - канадският режисьор, а негови събеседници са Стефан Командарев и Асен Блатечки. Двамата са в Лос Анджелис - Меката на киното, за да представят общия си филм и тазгодишното предложение на България за „Оскар" за чуждоезична лента „Съдилището". За съжаление филмът не влиза в листата на номинираните за престижното отличие, но от срещата остава хубавият спомен и едно обещание - Тед Кочев да намери агент на Асен Блатечки.
Режисьорът на „Рамбо: Първа кръв" сам предлага това, като вижда колко талантлив е актьорът. А интересът му към страната не е случаен - роден в Торонто, той самият има български корен. Баща му е от Пловдив, а майка му - от Въмбел, Южна Македония. Кочев разказва историята на своето семейство пред двамата си гости - как неговите родители са бягали в началото на ХХ век от районите, където са били въстанията срещу турците - в Родопите, в Македония, баща му е бил дете и е оцелял под труповете, правейки се на умрял. Макар непрекъснато да пита за случващото се в България, той успява само веднъж да я посети. Тогава обикаля няколко града, свързани с миналото на семейството му.
Сяда на типична българска софра със 17 свои братовчеди и други роднини и казва: „Много бих искал да направя филм в България за историята на моето семейство, защото тя е типична за много други емигранти в началото на ХХ век." Разказва за детството си - макар в Торонто, получава възпитание като в малко българо-македонско селце. Всички преселници живеят заедно в центъра на града.
Докато е дете, всички вкъщи говорят на български, съседите и техните деца - също. В почивните дни се представят пиеси от България, в които родителите и чичо му са главните актьори. На празници слушат българска народна музика, играят ръченица, хора. „До ден днешен тези ритми са в кръвта ми, обичам ги. Изобщо извън дома ни живеехме като канадци, а у дома - като българи", обяснява Тед Кочев.
Той завършва английска литература в университета в Торонто, а на 24 г. влиза в телевизията и става най-младият режисьор в Канадската държавна телевизия СВС. Там работи две години, след което заминава да живее и работи във Великобритания. Горе-долу по това време негов ментор става Сидни Нюман - един от пионерите на британската тв драма. Веднъж Нюман влиза в кабинета на Кочев и му казва: „Тед, ти си доста добър сценарист, но знаеш ли в какво друго би бил добър? Имаш всичко необходимо, за да станеш страхотен режисьор." И го пита дали би искал да се пробва като такъв. „Ще ти дам да направиш един драматичен филм и ако ми хареса, ще подпишеш договор. Ако ли не - си уволнен", допълва Нюман. Така не след дълго Тед Кочев става режисьор и това се превръща в негово призвание.
Той живее около 17 години на Острова и през това време поставя пиеси, режисира филми. През 1972 г. се връща в Канада, където работи по различни ленти. Една от тях е адаптация на романа на неговия приятел и бивш съквартирант Мордекай Ричлър „Чиракуването на Дъди Крейвиц". Филмът печели „Златна мечка" на Берлинския филмов фестивал през 1974 г. и все още се смята за една от най-стойностните канадски продукции.
Най-голямото изпитание за Тед Кочев обаче тепърва предстои - работата в Холивуд. „Тъй като един средно труден американски филм струва 13 млн. долара, натискът върху режисьорите е огромен. Трябва да се правят компромиси и изобщо живееш непрекъснато като в състояние на война", разказва за първите си години в Лос Анджелис Тед Кочев през 1990 г.
Той режисира актьори от ранга на Джейн и Питър Фонда, Джийн Хекман, но най-често името му се свързва с „Рамбо: Първа кръв" и Силвестър Сталоун. Малцина знаят, че краят на екшъна е замислен доста по-различно от това, което хората виждат на екрана. Идеята е филмът всъщност да представлява една самоубийствена мисия. Така героят на Сталоун - ветеран от войната във Виетнам, се застрелва сам накрая.
„Тед, причиняваме ужасни неща на този герой - те стрелят по него, той трябва сам да се шие, насъскват кучета срещу него, прескача от хълмове на дървета. И сега ще го убием? Зрителите ще ни намразят", казва един ден Сталоун на режисьора. „Имаш право", отговаря му той. И преработва сценария въпреки неодобрението на продуцентите. Но преди премиерата му прожектират екшъна в малък киносалон в покрайнините на Лас Вегас. Всички са впечатлени - ядосват се, викат, съпреживяват емоциите на Рамбо. Докато той не натиска спусъка и се самоубива. Настъпва дълго мълчание в салона, прекъснато от вика на мъж: „Ако режисьорът на този филм е тук, да го провесим на най-близката улична лампа!" „Казах на жена ми: Да се махаме оттук, преди някой да ме линчува", разказва Тед Кочев. После се връща към разговорите с продуцентите и е решено - финалът ще е друг. Така се превръща в хит.
От тогава до сега Кочев работи по различни филми, а последният му е късометражният „Безстрашен". Негов сценарист и режисьор е дъщеря му Александра Кочев. Въпреки целия труд досега 84-годишният режисьор все още не е успял да направи едно конкретно нещо. „От 30 г. имам идея да снимам филм за царя на България, който по времето на Втората световна война спасява българските евреи, въпреки че държавата е на страната на Германия."
Освен Александра Кочев има още четири деца. Първите три са от брака му с актрисата Силвия Кей, а другите две - от втората му съпруга Лифан Чан. С нея посещава България през 1990 г. и се оказва, че тя е била и преди това в държавата ни. Като бивша гимнастичка е тренирала в школата на Нешка Робева. Сега съпругата не режисьора е художник. Двамата живеят в Бевърли хилс, но през зимата се местят в къщата им в Мексико. Не за друго - там им е по-топло.
