Ивайло Мирчев
Каква е доктрината за национална сигурност на България при управлението на Радев?
Да не дразним Кремъл, за да не ни удря. Снишаване и залягане на дъното. Буквално.
„Пълен делириум“. Така в Румъния определиха думите на Радев за атаките срещу кораби в Черно море.
Докато Румъния открито обвинява Русия за нападенията, българският премиер внушава, че Букурещ сам е предизвикал новите удари, защото е посмял да посочи Москва като отговорна.
Според логиката на Радев, ако една държава назове агресора, сама си е виновна за последиците. Ако мълчи и не го дразни, ще бъде пощадена.
Това е логиката на изнудването,
издигната в доктрина за национална сигурност.
Има ли друг европейски лидер, който да обяснява нападения срещу свой съюзник с това, че съюзникът е бил прекалено категоричен към предполагаемия извършител?
Думите на Радев предизвикаха вълна от възмущение в Румъния. Защото това не е просто дипломатически гаф. Това поставя под въпрос доверието между две съседни държави, съюзници в НАТО и ЕС, изправени пред обща заплаха в Черно море.
Събития разбиха илюзията, че мълчанието предпазва. Радев не назовава Русия, но това не предотврати поредната атака срещу кораб край Калиакра. Атакуваните кораби край нашите брегове вече са пет.
Андрей Гюров към Радев: Как осигурихте мира, когато допуснахте войната до бреговете ни? Стига вече отчаяни лъжи! (ВИДЕО)
Защото мълчанието не е система за противовъздушна отбрана. А страхът да назовеш нападателя не е стратегия за национална сигурност.
Когато кораби потъват, моряци загиват, а войната достига непосредствено до нашите брегове, България има нужда от ясна позиция, надеждна защита и солидарност със съюзниците си.
Не от халюцинации, че проблемът не е в този, който атакува, а в този, който се осмелява да го обвини.
А кандидатката за президентския пост? Нито дума по темата. Кампанията ѝ изглежда на ръчно управление от Радев. Той говори, а тя си е нарисувала лентата „Президент на мира“.
В неделя това трябва да се поемни и на този срам да се сложи точка.
