Ожесточените боеве продължават в Южна и Източна Украйна повече от 11 месеца след бруталното нахлуване на руския президент Владимир Путин в неговия суверенен съсед, пише "Индипендънт". В началото на войната на 24 февруари Путин и неговите военни служители са планирали офанзива, която според тях ще продължи само няколко седмици. Но техните войски постигнаха малко значими печалби отвъд Източен Донбас или месеци, не успяха да превземат Киев или да премахнат Володимир Зеленски от власт и изглежда силно подцениха отбранителната сила и колективното единство на Украйна, които, подкрепени с оръжие и финансиране от Западните съюзници удържаха възхитително силите на Кремъл и започнаха успешни собствени настъпателни атаки.
Всъщност руските войници срещнаха толкова твърда съпротива, че създадоха страхове, че един разочарован Путин може в крайна сметка да отприщи ядрена атака от злоба и отчаяние. През първия уикенд на войната той постави стратегическите ядрени сили на страната в повишена бойна готовност и впоследствие повтори заплахата като предупреждение срещу съпротивата на съюзниците от НАТО срещу действията му. Но наистина ли е вероятно Русия някога да нанесе ядрен удар срещу своя съсед или противниците си на запад?
Какво каза Владимир Путин за ядрените оръжия?
По време на среща в неделя, 27 февруари 2022 г., руски телевизионни кадри показаха как Путин се среща със своя министър на отбраната и началника на генералния щаб и им дава инструкции да поставят ядрените оръжия на „специален режим на бойно дежурство". Очертавайки какво означава това, Патриша Луис, директор на програмата за международна сигурност в мозъчния тръст Chatham House, каза: "Това, което смятаме, че се е случило, е, че в мирно време Русия има механизми за контрол и противовес, така че да не може
да изстреля ядрени оръжия". "Така че, за да може да изстреля ядрени оръжия, президентът Путин трябва да промени статута от мирно време на военно време, оттук и фразата, че той "постави силите си на специален режим на бойно дежурство". Мисля, че вероятно бихме го нарекли бойна готовност, но е трудно поради различните езици и различни значения". "Това, което изглежда е направил, е да създаде правна платформа, с която да може да ги стартира, ако пожелае", добави тя. Професор Малкълм Чалмърс, заместник генерален директор на Royal United Services Institute, каза, че формулировката не е била използвана преди, така че не е "напълно ясно" какво се има предвид. "Не съм виждал никакви доклади за промени в позициите на руските ядрени сили", каза той. "Очевидно нямам достъп до класифицирана разузнавателна информация, но не съм виждал доклади затакива".
"Така че не е ясно как това се променя. Може да е нещо общо с конкретните механизми за разрешение между президента и ядрените сили или може да не е нищо. Ясно е поне, че това е създадено да бъде нещо, което трябва да чуем. То е предназначено да бъде напомняне, че Русия е сила с ядрени оръжия". Съвсем наскоро, след като обяви "частичната мобилизация" на още 300 000 наборници на 21 септември, политика, която накара много млади руски мъже да избягат от страната, за да я избегнат, Путин отново предупреди Запада срещу "ядрено изнудване", намеквайки, че то може да е опит да отговори на заплахи със собствения си арсенал. В предупреждение към НАТО той заяви: "Бих искал да ви напомня, че нашата страна също разполага с различни средства за унищожаване и за някои компоненти по-модерни от тези на страните от НАТО".
Колко вероятен е ядреният удар?
Миналата година министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс се опита да излее студена вода върху страховете от ядрена война, заявявайки, че макар да разбира опасенията, формулировката е "битка на реториката". По време на медийни интервюта той каза пред Sky News, че "няма да спекулира" какво може да направи Путин в бъдеще. По-късно той каза пред BBC Breakfast: "Ние не виждаме и не разпознаваме във вида на фразата или статуса, който той описа, като нещо, което е промяна на това, което имат в момента като тяхна ядрена позиция". "Тук става дума главно за това, че Путин го поставя на масата, само за да напомни на хората, да напомни на света, че той има възпиращо средство". "Няма да направим нищо, за да ескалираме в тази област, няма да направим нищо, за да подхраним грешни изчисления, приемаме го много, много сериозно". "Но в момента това е битка на реториката, която президентът Путин разгръща и ние просто трябва да сме сигурни, че я управляваме правилно." Том Тугендхат, тогавашен председател на комисията по външни работи, междувременно заяви, че Русия вижда ядрените оръжия на бойното поле просто като един "по-голям взрив" и може да даде военна заповед за използването им. Някои експерти заявиха, че не е ясно дали Путин ще продължи с ядрена атака или не, докато други отхвърлиха тази възможност, заявявайки, че взаимното унищожение би било твърде голямо. Луис каза по-рано: "Сега той се премести в ситуация на битка, той може да започне ядрена атака. Но ще го направи ли? ние не знаем. Това е проблема". "Разбира се, той иска да ни изплаши. И мисля, че Русия отдавна е разбрала, че Западът е много по-уплашен от руските ядрени оръжия, отколкото Русия се страхува от западните ядрени оръжия и мисля, че това е вярно". Тя добави: "Съгласно западните доктрини има възможност за отмъщение срещу конвенционалната сила с ядрени оръжия, но обикновено се смята, че това би било последно средство".
"Мисля, че през последното десетилетие имаше усещането, че Путин, заедно с лидера на Северна Корея Ким Чен-ун и бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, са хора, които можеха просто така да изстрелят ядрено оръжие. Така че винаги е имало тази непредсказуемост... Не искам да я преувеличавам, но не искам и да я омаловажавам." Професор Чалмърс междувременно каза, че според него това е "малко вероятно", добавяйки: "Тъй като всяко използване на ядрени оръжия би отворило такава кутия на Пандора и възможността за ескалация до използването на повече ядрени оръжия, след като една страна ги използва, натискът върху други държави с ядрено оръжие да ги използват в отговор би бил много значителен... руснаците разбират това, както и западът. Така че това е парадокс." В отговор на медийни спекулации през август, че Кремъл може да прибегне до ядрени оръжия, Сергей Шойгу, министър на отбраната на Русия, определи твърденията като "абсолютна лъжа". "От военна гледна точка няма нужда да се използват ядрени оръжия в Украйна за постигане на поставените цели. Основната цел на руското ядрено оръжие е да възпира ядрена атака", каза той. "Медиите разпространяват спекулации за предполагаемо използване на руско тактическо ядрено оръжие в хода на специалната военна операция или за готовност за използване на химическо оръжие. Всички тези информационни атаки са абсолютни лъжи." Шогу също така твърдеше, че украинските военни операции са планирани от САЩ и Великобритания и че НАТО е увеличил разполагането на войските си в Източна и Централна Европа "няколко пъти". Позовавайки се на договоа НОВ Старт за контрол на ядрените оръжия на САЩ и Русия, Шойгу каза, че преговорите за разширяване на договора са "двупосочна улица" и ситуацията около него е "трудна". "Сложна ситуация се развива и по отношение на Договора за ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения. Споразумението остава в сила до 2026 г.", добави Шойгу. "От руска страна задълженията се изпълняват, декларираните нива на носители и бойни глави се поддържат в рамките на установените граници".
Какво може да се случи при ядрен удар?
Ако Русия започне нападение срещу страна от НАТО, експертите казаха, че може да има ответни удари от други държави от алианса, предизвиквайки конфликт, който според професор Чалмърс ще доведе до "последствия, много по-лоши от Втората световна война". Броят на жертвите ще зависи от района, който е бил атакуван. Ядрените оръжия имат способността да убиват стотици хиляди хора в зависимост от това колко населена е дадена област, срещу която са насочени. Други биха могли да останат ранени в резултат на радиационно отравяне, ако вместо това е атакувано конкретно съоръжение.
Какви ядрени оръжия има Русия?
Бюлетинът на атомните учени, който публикува отчет за световните ядрени арсенали, съставен от водещи експерти от Федерацията на американските учени от 1987 г. насам, актуализира своите записи за руския ядрен арсенал през февруари.
По това време бе казано, че запасът е приблизително 4477 бойни глави, от които около 1588 са стратегически бойни глави, които могат да бъдат разположени на балистични ракети и в бази на тежки бомбардировачи, докато приблизително допълнителни 977 стратегически бойни глави, заедно с 1912 нестратегически бойни глави, се съхраняват в резерв.
Ами останалият свят?
Според Федерацията на американските учени, данните от 2022 г. сочат, че Обединеното кралство има запас от приблизително 225 ядрени бойни глави, докато САЩ има 5428, Франция има 290, Пакистан има 165, Китай има 350, Индия има 160, Израел има 90 и Северна Корея има 20.
