На 16 април се навършват 98 години от атентата в църквата „Света Неделя“. Това е един от най-кървавите в европейската история към онова време, а до Локърби и ерата на самолетните атентати - най-кървавият в света.
Извършен е от паравоенната структура на Българската комунистическа партия.
Атентатът отнема живота на над 200 души, сред които жени и деца. Ранените са около 500.
“Един адски оглушителен трясък, като гръм от хиляди оръдия, се разнесе над Божия храм, земята потрепери, парченца от стъкло ме удариха в лицето, храмът се изгуби от очите ми, всичко мигновено замря”.
Тази история започва със силен звук, след който следва дълга напрегната тишина - като в стопкадър, както го описва във вестник “Пряпорец” Владимир Такев - един от оцелелите при атентата в църквата “Света Неделя”.
16 април 1925 г. Минава 3 часа следобед на Велики четвъртък.
Храмът вече е пълен с хора, дошли да се простят с генерал Константин Георгиев.
Той е убит два дни по-рано, докато отива на литургия в църквата “Св. Седмочисленици”, хванал осемгодишната си внучка за ръка, пише Свободна Европа.
На опелото присъства голяма част от военния и политическия елит на страната, жени, деца и видни общественици. Два дни преди Велики четвъртък в прохода Арабаконак опит за покушение е извършен и срещу цар Борис III. Той успява да се спаси, но загиват двама от неговите спътници. Царят закъснява за поклонението пред генерал Константин Георгиев в “Света Неделя” заради друго погребение.
Клисарят премества ковчега по-напред под купола и много от хората се изместват към него. След това, точно в 15:20 часа се чува тътенът. "Света Неделя" се превръща в "жива гробница, с парчета от икони, разхвърляни шапки, окървавени глави", както разказва след случилото се пожарният командир Юрий Захарчук - емигрант от Украйна, установил се в България. Жертвите са над 150, а техният брой бързо нараства, когато в часовете след случилото се много умират от раните си.
Атентатът е един от най-кървавите в европейската история към онова време, а до Локърби и ерата на самолетните атентати - най-кървавият в света. Извършен е от паравоенната структура на Българската комунистическа партия. Целта е да се създаде смут, който да позволи блокиране на държавата за няколко дни - условия, подходящи за по-лесно завземане на властта.
Пътят към властта, осеян с кръв
Днес църквата е възстановена и изглежда по-различно. Една паметна плоча на гърба й телеграфно съобщава за случилото се. Там се срещаме се доц. Светослав Живков, който преподава история в Софийския университет.
“Слава Богу, аз преподавам на хора, които знаят всичко за онзи 16 април и за ролята на действията на комунистическата партия, довели до толкова жертви”
казва той пред "Свободна Европа".
След като БКП е поставена извън закона заради септемврийското въстание, партията не сменя своя курс към въоръжена борба и към организиране на просъветски преврат, чиято цел е създаване на съветска република. “С този атентат искат в страната да настане пълен блокаж и това да се използва по-лесно от организиране на въстание и за завземане на властта”.
Ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на атентата на Петър Абаджиев, който влиза в контакт с клисаря на църквата Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици на тавана в църквата са внесени 25 кг експлозив. Част от организаторите на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров, успяват да избягат в Съветския съюз.
Бързо е разкрито местоположението на ръководителите на Военната организация на БКП Коста Янков и Иван Минков.
Първият е убит, а вторият се самоубива преди да бъде заловен.
“По времето на комунистическия режим комунистическата партия не успя да отрече това, че атентатът е дело на нейни кадри, но се задаваше една митологема, една опорна точка, че това е дело на едни отчаяни хора и че партията няма нищо общо”, коментира доцент Живков.
Обвинени са 10 души, някои от които вече мъртви по време на делото. Всички са осъдени, а на 27 май в покрайнините на София от дървени греди са издигнати три бесилки. Под всяка от тях по една маса, а над масата столче. Така са обесени Петър Задгорски, Марко Фридман и Георги Коев.
