Не сме много далеч от времето, когато туристите по българското Черноморие ще гледат морето през дупка в бетона, а някой концесионер ще държи правата за гледката за следващите 35 години. Звучи абсурдно. Но ако стартът на лято’2026 е някакъв ориентир, тогава може и да няма кой да гледа през тази дупка.

"Курортите са готови, но туристи няма"
На българското Черноморие продължават да се строят хотели по-бързо, отколкото да се привличат желаещи да почиват в тях. В средата на юни министърът на туризма Илин Димитров обяви по БНТ, че “курортите са готови за туристи, но туристи няма”. По данни на Евростат, България е на последно място в Европейския съюз (EС) по ръст на туристите през периода януари-април 2026 г. спрямо същия период на 2025 г. Средно за ЕС е отчетено увеличение от 4.5%, но за България е регистриран спад от 4 на сто.

Част от обяснението е и чисто логистично. Това лято българското Черноморие губи близо 120 000 германски туристи заради спор между две авиокомпании. Резултатът е, че организираните чартъри от Германия няма да се състоят, а браншът очаква спад между 25 и 30% на германските туристи спрямо миналата година. Но отливът от германския пазар, eдин от най-важните за българския туризъм, не е от вчера и едва ли може да обясни сам по себе си проблемите на Черноморието.

Големият проблем обаче не е в едно лошо лято. По българското Черноморие има място за всеки вкус и джоб - от евтини квартири до луксозни комплекси. Но хотелиерите продължават да живеят от сезон до сезон и от надеждата, че два силни летни месеца ще оправят всичко. След десетилетия на строителен бум край морето въпросът не е колко легла има, а защо трудно се запълват.

Защо точно тук
Проблемът не е само в надутите цени и разминаването им с качеството на услугите, нито в бетонираните уникални места. По-големият проблем е, че България продължава да предлага море, но трудно убеждава защо човек трябва да избере точно нейното Черноморие.

А в региона конкуренцията не продава просто плаж. Освен история, разбира се, Гърция продава начин на живот - местна кухня, култура, емоция, контакт с мястото. Турция продава усещането, че гостът е цар. Хърватия прeвърна Адриатическото си крайбрежие в марка с островите, яхтения туризъм, вековните градове, владени от венецианците. Албания пък се продава като откритие - място, което още не е превзето от масовия туризъм.

Каква история отнася със себе си туристът от българското Черноморие, която да разказва после на близки и приятели? Евтината почивка не е конкурентно предимство, щом и по-скъпите дестинации са пълни. Туристите не купуват само пакет. Купуват преживяване, спомен, който да отнесат със себе си.

Емилия Милчева