Двете най-големи парламентарни сили - ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ), се обединиха против заложения от служебния кабинет рекорден бюджетен дефицит от 6.4%.

Те се разбраха да примат бюджета за 2023 г. с дефицит 3% от БВП. Това е границата, нужна за приемането на България в еврозоната.

На втората работна среща между двете формации по темата за финансите те постигнаха договореност и за това, че няма да се променят данъците, както и социалните разходи и заплатите.

Според Томислав Дончев от ГЕРБ двете коалиции имат "синхрон" по въпроса.

"Съществената тема е възможно ли е в рамките на една година дефицитът да бъде свит под 3% и колко болка ще носи това и, ако болката е прекалено много, да е за две годни",

каза той.

По-късно финансовите експерти на двете формации разговаряха с експерти в Министерството на финансите, в отсъствието на министър Росица Велкова, която е участвала в заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН).

След тази среща ръководителите на двата преговарящи екипа по тема финанси - Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС, и Асен Василев от ПП-ДБ, съобщиха, че има вариант, "който изглежда доста реалистичен" бюджетът да влезе в 3-процентовите ограничения.

"Чисто технологично това ще се случи, като на първо четене бъде отхвърлен този бюджет с дефицит с 6.4%, след което да бъде коригиран от министерството и да влезе с 3% и конкретно заложени политики, които парламентът би приел",

каза Василев.

Той уточни, че дефицитът ще бъде намален чрез средствата от Плана за възстановяване и устойчивост, увеличаване на дивидентите от държавните предприятия, намаляване на издръжката на ведомствата и капиталовите разходи.

Разговорите се проведоха, след като по-рано двете формации казаха, че са се споразумели да подкрепят прокарването на няколко ключови реформи, очаквани от Европа. И двете политически сили казаха, че приемат гласуването на бюджета за 2023 г. като основен приоритет. Условието за дефицит до 3% е част от критериите от Маастрихт, на които трябва да отговаря една страна членка на ЕС, за да приеме еврото.

Служебното правителство първоначално смяташе да предложи мерки за свиване на дефицита, сред които въвеждането на данък "свръхпечалба". То обаче се отказа от идеята, след като не получи политическа подкрепа.

Междувременно в четвъртък Съветът за тристранно сътрудничество, в който участват държавата, бизнесът и синдикатите, не успя да постигне съгласие за бюджета за 2023 г.

Работодателските организации твърдо се противопоставят срещу всякакво повишение на данъци и настояват за запазване на данъчния модел до членството на България в еврозоната. Според тях бюджетът трябва да се вмести в 3% дефицит и една от резервите е орязване на разходите за администрацията.

Синдикатите обаче настояват да се завиши сегашният размер на данък печалба от 10 на 15%, каквато директива за уеднаквяване в ЕС на този налог готви Еврокомисията. Това ще донесе 2.5 млрд. лв. допълнителни приходи в хазната.